Светлозар Игов. “История 
на българската литература”. 
Изд. “Сиела”, С., 2001

Игов е единственият днешен литературовед, обладан от достойната идея да конципира българската литература. След два частични опита ето че вече е факт пълната (и доста внушителна като обем – почти 900 стр.) “История на българската литература” - единственият през последния половин век опит за създаване на цялостна картина на българската литература от възникването й през IХ в. до наши дни.

Макар да е предназначен главно за кандидат-студенти и студенти, трудът на г-н Игов е несъмнен принос в научното обглеждане на литературния процес като един цялостен, жив организъм. През призмата на една принципно нова периодизационна схема авторът проследява българския литературен развой чрез характеристики на отделните литературни епохи и поредица от портрети на най-значимите писателски личности.

Кристин Димитрова. "Поправка на талисмани". 
Изд. "Пан", С., 2001

"Поправка на талисмани" е новата книга на Кристин Димитрова, която излиза с конкурс на Националния център на книгата. Редактор на стихосбирката е Екатерина Йосифова. Отонво заиграване с всичко, отново хубави стихове.

Поверия

Съществува поверие, че
когато
някой запали цигара от свещ,
един моряк умира.

Предполагам, сред моряците съществува
поверие, че кгато се бръснат накриво,
един филолог умира. И гледат

да не се бръснат.
Важното е
когато мислим един за друг.

Константин Терзиев. “Смърт в Шато д’Е”. 
Изд. "Аргус", С., 2001.

Романът на Константин Терзиев разказва за писането на един роман – романът на Петко Юрданов Тодоров. Докато вехне, смъртно болен, в швейцарския курорт Шато д’Е, авторът на идилиите пише своя роман за родната Елена, за корените на своя род, където историята се сплита с преданието и легендата. В повествованието се успоредяват две сюжетни линии – онова “тук и сега” на Европа, където писателят доживява последните си дни, и носталгичната ретроспекция на собствения му живот и връщането към българските корени, в която се прокрадват мъдри прозрения за българската съдба през различни епохи, за непонятните сили, които направляват съдбините ни. “Ето, аз се питам – пише героят на Константин Терзиев - каква орис ме тикна мене, българския писател Петко Ю. Тодоров, цял живот да се лутам по чуждите краища като кокошка, която търси где да снесе и не може да намери полог? Защо стана тъй, че вехна като препикано мушкато и чакам края си в това неизвестно и на Бога Шато д’Е...”

Герои на романа са Иларион Макариополски, Андрей Робовски, Неофит Бозвели, Пенчо Славейков.

Андре Брьотон. 
“По-скоро животът”. 
Избрани стихотворения. В превод на Иван Бориславов.
Изд. “Хемус” С., 2001

Първото цялостно представяне на поезията на Брьотон на български е поредният преводачески подвиг на Иван Бориславов, без когото трудно можем да си представим българското знание за модерното френско изкуство. Именно Брьотон е човекът, който без съмнение би имал правото да заяви: “Сюрреализмът - това съм аз!” И ако никога не го изрича, то не е поради някаква фалшива скромност, а защото никой не е в състояние да оспори челното му място в движението.

Брьотон е харизматичната фигура, успяла да обедини около своите идеи едно съзвездие от творци, които Алехо Карпентиер нарича “най-необикновеното, най-удивителното от всички поколения, появили се във Франция след 1830 г., след битката за “Ернани”.

Самото издание е един полиграфически шедьовър. Снабдена с предговор и подробен животопис на скандалния “папа на сюрреализма”, книгата наистина може да бъде прочетена и като една малка енциклопедия на сюрреализма. Изданието включва още репродукции, факсимилета и много фотографии - не само на Андре Брьотон, но снимки на корици на книги, списания, колажи, писателски кафената, излети сред природата, писатели, поети, художници, приятели...

Сп. Театър. Бр. 1-2, 2001

Първият брой за 2001 г. на сп. “Театър” е посветен на 50-годишнината на Театър “Българска армия”. Тематичният блок, подготвен за юблилея, включва интервюта с Митко Тодоров, Леон Даниел, Ивайло Христов, Милен Миланов, Наташа Колевска, Красимир Спасов, Васил Михайлов, Георги Новаков и още... Плюс анкета “Улягат ли младите армейци?” с Ненчо Илчев, Деян Донков, Кристина Янева, Стефан Вълдобрев, Стефания Колева и др. В новия брой на сп. “Театър” може да се прочете още “Амок-дневник” за проблемите около реализирането на постановката, както и мнението на актьорите и преводача за представлението, което беше определено от журналистите като “скандално”. В рубриката “21 въпроса в 21 век” на въпросите на Кева Апостолова отговаря Николай Поляков. Продължават от миналия брой "разговорите" за Иван Радоев със спомени на Тодор Попов и Найден Вълчев. И още за Театър “Българска армия” и институционалните промени, за понятията артборса, конкуренция, кастинг, за отстояването на режисьорските идеи “на всяка цена”...

Предвидено е следващият брой на списание "Театър" (3,4/01) да е посветен изцяло на творчеството на световноизвестния поляк Станислав Игнаци Виткевич-Виткаци, популярен като авангардист в литературата за театър.