Литературен форум  

Брой 11 (452), 20.03. - 26.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Иван Давидков

 

 

Мрежи

Там, където тъмната река бележи
с искрометна пяна своя бяг,
като облак лек рибарски мрежи
съхнеха на утринния бряг.

Минах край тръстикови колиби
и до мрежите поспрял видях:
сенките на птици като риби
уловени мятаха се в тях...

Беше гладка пясъчната дюна,
още сънен беше този ден,
ала мрежите със арфа многострунна
тихо, нежно свиреха край мен...

Водопад

Сред планинската долина
дето ме посреща хлад,
като звън на мандолина
се обажда водопад.

Само със едничка струна
песента си той реди.
Зад стеблото на горуна
святкат бистрите води.

Стадо блейне. Кос изсвирка,
Син цветец се приведе...
И си мисля аз - пастирка
нишка сребърна преде.

Тя държи вместо вретено
в пръстите си сив сокол
и в сияние зелено
чезне утринният дол.

Родната къща

Всяка пътека ме връща
в оня най-свиден мой кът,
дето над теб, родна къща,
златни тополи шумят.

Дунав тече край върбите
залеза тих отразил.
Там като рибка се скита
спомен далечен и мил.

Спомен за плитка развяна
и за скриптеж на врата.
Свети той - сребърна пяна -
и се стопява в нощта.

Ала оставаш в душата
тиха, замислена ти
и до стъклото зората -
алена лоза блести.

Усмивки

Седнахме край вир зелен. Реката
трепкаше с вълни като слънца
и люлееха се в глъбината
отразени нашите лица.

Мислех си: между скалите коси
бързеят след миг ще потече
и усмивките ни той ще носи
тихи, сплетени като венче.

Есен

Стаята на ябълки мирише,
на дъждовно утро и на хлад
и тетрадката, в която пиша,
има аромат на листопад.

Вънка зъзнат голите дървета,
пуст, мъглив е есенният свод
и на клонка червенушка свети
като още неоткъснат плод... 

Прага

Прозорец незаспал - звездица дребна
небето над тополите пробожда
и пражки вятър с музика вълшебна
из есенния град те съпровожда.

Навярно ангелите в катедралите надуват
тръби - екът им над Храдчани плава -
като циганки вихрушките за теб танцуват
по старите мостове над Вълтава.

24 септември 1986 г., Болницата

Стихотворенията се публикуват за първи път.

Българската литература

© 2001 Литературен форум