Литературен форум  

Брой 11 (452), 20.03. - 26.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Розалия Ликова

“Хайку” и неговите съвременни поетични резонанси

 

Гинка Билярска. "Хайку. Танка". С., 2000Съвременните варианти на поетичния жанр “хайку” имат своя прототип в развитието на японската поезия от началото на VIII до края на ХIХ век. В целия развой на различни канони и форми – от поезията “вака” (началото на Х век) до “хайкай” (ХIII-ХIV век) и прерастването в “хакку” (в края на ХIХ в) могат да се забележат редица обединяващи принципи, вариращи в отделни школи и течения. Малкото стихово пространство от петстишия “вака”или тристишия “хайку” поражда “стремеж към сложна и красива образна и фонетична структура”1, към наситеност на стихове, образи и език, към богат вътрешен подтекст.

Характерни моменти за тези поетични форми са първоначалното строго спазване на правилата и тяхното постепенно разрушаване.

През целия път на развитие символната многозначност на словото и вниманието към най-малките подробности влизат в непрекъснато взаимодействие. Простотата и непосредствеността съжителстват с префинената художествена игра. Пределно конкретното се докосва с неяснотата, загатването, многозначността и отразява в себе си вечността и безкрая.

Субективното виждане, неочакваната гледна точка, играта с противоположностите става характерен момент в поезията на ХIХ в., в тристишията на “хайку”.

Стиховете на Гинка Билярска в стихосбирката “Танка. Хайку” спазват особеностите и правилата на жанра. Същевременно това е поезия, част от нашия поетичен живот на последните десетилетия, свързан с търсенията на модерни, съвременни поетически явления. Ще забележим основния принцип на класическия “хайкай”, състоящ се в сливане на човек и природа, в равновесието между обективните елементи на природата и субективното виждане на поета, както и неочакваната промяна след художествената цезура:

Слушай капчука.
Толкова сълзи!
И все радостни!

От смесването на явления и чувства се получава усещането за радостна тъга, за нещо, което си отива и в което свети идващото. Раждането на третото, на поетичния образ, обозначава магията на сливането на различното. Пренасянето на явленията от един субект към друг не е просто метафоричен похват, а процес на сътворяване, на очудняване на света, на скок в неочакваното, процес на претворяване:

Току-що цъфна
първият цвят. Дървото
запя с птичи глас.

Съкровената връзка между земя и небе, сливането на противоположности, на измерения и посоки е друг белег на тази поезия – толкова древна и толкова съвременна:

Стръкче прониза
земята, остана му
само небето.

Смешението на възприятия и различни измерения ражда неочаквани съотношения: между точност и неяснота, назоваване – многозначност, близко - далечно, крайно - безкрайно, простота - сложност. Играта между човешки-субективното и обективно-природното, между частта и цялото, между конкретното и относителното – са белези на жанра, но и белези на едно съвременно художествено виждане.

Слънцето
се търкулна и изчезна
оттатък залеза.

На мястото на описанието е дошло съотношението между явленията, размяната на свойствата, веригата на взаимодействията и промените.

В духа на “обективния корелат” на Елиът авторът скрива преживяванията си зад обективни неща и предмети. Едновременност на овътрешняване на елементите на обективния свят и на обективизация на вътрешното е един от структурните стълбове на “хайку” и модерната поезия.

Скриването на автора обективизира елементите на творбата, ражда езиковата, художествената игра, както е в “Четвъртък”:

Полуздрач.
Полуистини. Полулюбов.
Полудяване?!

Фонетичното сближение на основни срички с различен смисъл поражда игрови ефекти и в следващото тристишие:

Смъртта ни гризе
като еднодневка – без
угризения.

В раздела “Танка” (синоним на древното “вака” от IV до края на ХVIII век), оплодило редица по-късни течения, се срещаме с петстишия, почиващи на сродни белези на незавършеност, отвореност за множество тълкувания и търсене на неочаквани и непривични ракурси.

Характерен за стиховете на Билярска е широкият регистър на художествени средства. Поетесата се движи между обективизацията на представите и неопределеността на душевната материя. Нещата имат не само отражения и нюанси, но и някакво двойно битие.

Двойното значение на думите, характерно за класическия стих на “Танка”, е използвано и в неговите съвременни трансформации. Редица стихове се раждат в тишината, в здрача и говорят чрез мълчанието.

В този процес на вътрешни докосвания, движения и внезапни промени авторката обръща наопаки стандартните въпроси, внасяйки елемент на игра с познатото. Въпросът за живота на душата след смъртта на тялото е обърнат – става въпрос за тялото и човешката индивидуалност след умирането на душата. Екзистенциалната проблематика и леката шеговитост спокойно се съчетават в “Съществуването”:

Как ли тялото
живее и след като
душата умре?
Като светилник, в който
вече не гори пламък?

В духа на съвременната поезия полет и скепсис бележат синкопите на пространството и времето чрез ироничния въпрос: “Човечество, от калта ли почваш пак?” (“21 век”)

В тази често скептична и шеговито-иронична поезия сложното развитие е заменено с леки докосвания, с проява на чувството за класическа чистота, с постигане на равновесие и хармонизиране на крайностите.

Поезията с общото наименование “хайку” е колкото класически древна, толкова и свръхмодерна – с принципите на множествеността и синтеза, с ефективността на словото и вътрешните движения на стиха, поради което тя все повече става поезия не на лесното, а на трудното писане, поезия на внимателния структурен строеж и на сложното съотношение между релативизация и цялостност. В този смисъл поезията “хайку” и стиховете на Гинка Билярска допринасят за общото обогатяване на съвременния стих.

 


1 Т. Соколова- Делюсина, “Японская поэзия”, М.,1999

Българската литература

© 2001 Литературен форум