Литературен форум  

Брой 11 (452), 20.03. - 26.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Т. С. Елиът

Рапсодия за една ветровита нощ

“Рапсодия за една ветровита нощ” е сред не особено популярните творби на Томас Стърнс Елиът, не е включена в българските издания на поезията му. Писана е сравнително скоро след установяването му в Англия и влиза в първата му книга - “Пръфрок и други наблюдения” (1917), заедно с “Портрет на една дама”, “Прелюдии” и голямата поема “Любовната песен на Алфред Пръфрок”. Вписва се в своеобразния, формулиран от самия него, жанр “наблюдение” (observation). Всъщност, тръгнал от философския интерес към метафизиката, Елиът докрай остава взрян в проговарящата мистика на нещата. Този ранен период от живота му сред английския литературен елит обикновено е формулиран преди всичко чрез болезния му стремеж да бъде “по-голям англичанин от англичаните” – при това описанията протичат главно в модуса на психичната кризисност. Самата поема не издава вкуса към митологизиране и към заговаряне с различни културни пластове (може би най-често привличана специфиика на поезията на бъдещия нобелист). За сметка на това в нея витае присъщата за почти всичките му творби атмосфера на халюциногенно лутане, онова обречено на самота преминаване през засенените пространства на живота, граничещо със сливане на съзнавано и несъзнавано.

Елка Димитрова

Дванайсет часът.
По преките на улицата,
слети в лунен сплит,
нашепвайки си лунни заклинания,
се сливат нишите на паметта
и всички нейни ясни връзки,
разделения и уточнения.
Уличните лампи зад гърба ми
бият кобни барабани
и през полята на нощта
мрак разтърсва паметта,
както китка мъртъв здравец лудият тресе в ръка.


Един и половина.
Уличната лампа промърмори
уличната лампа забърбори,
уличната лампа каза: “Погледни жената,
пристъпваща към тебе в светлината на вратата,
раззината зад нея в кикот,
ръба на роклята й виж -
прокъсан, песъчливо-мръсен,
и на окото крайчеца -
как се извива като карфица крива.”


Гъмжило от неща извити, недосегнати и скрити,
бълва паметта -
изгънат клон върху брега,
до сияние обяден -
сякаш че светът издал е
тайната на своя скелет -
твърд и бял.
Строшена пружина в един фабричен двор,
ръжда се е впила във формата обезсилена -
корава, извита, ей сега ще се преломи тя.


Два и половина.
Уличната лампа каза:
“Виж как се притиска котката в капчука,
плъзва език
към гранивото масло и мигом го всмуква.”
Тъй детска ръка машинално
плъзва в джоба играчката, която се валя по кея.
Нищо не можах да видя в това детско око.
Виждал съм от улицата очи,
които през осветените щори надничат,
и един рак във вира следобед -
стар рак с щипки на гърба,
сграбчи края на пръчката, която му подадох.


Три и половина.
Лампата промърмори
лампата забърбори в тъмнината.
Лампата затананика:
“Погледни луната,
la lune ne garde aucune rancune,
тя смига с мъждиво око,
тя се хили из ъглите.
Тя гали косите на тревите.
Луната е останала без памет,
с напукан, сипаничав лик.
В ръката й се вие роза от хартия
с дъх на прах и одеколон.
Тя е сама
и всички нощни миризми
сноват напред-назад в ума й.”
Нахлува спомен
за повехнал здравец в усоите
и прах в пролуките,
ухание на кестени по улиците,
уханието на жена в засенените стаи
и на цигари в коридорите,
и на коктейли в баровете.


Лампата каза:
“Четири часът,
ето номера на твоята врата.
Памет!
В тебе е ключът.
Лампата пръсва над стълбите кръг.
Качвай се.
Леглото те чака, четката за зъби виси на стената,
сложи обувките до вратата, спи, готви се за живот.”

Ножът се изви в последен ход.

Превод от английски Елка Димитрова
Преводът е направен по: Eliot, T. S. Selected Poems, Faber and Faber Ltd., L.

Българската литература

© 2001 Литературен форум