Литературен форум  

Брой 12 (453), 27.03. - 2.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Красимира Близнакова

Приключения на духа

 

Невена Стефанова “Авантюри” изд. “Отечество” – София, 2001Трудно е да се намери онази граница, отвъд която читателят-ценител на мемоарна литература се превръща и в своеобразен участник или поне в емоционално ангажиран свидетел на поредица от спомени. Това именно усещане ме придружаваше, когато с увлечение следях разказа на Невена Стефанова в “Авантюри”. Той ме провокираше дори към спор с някои виждания за факти и събития, на които съм била в известна степен съвременник. Но нека не избързвам с оценката...

Невена Стефанова е от писателите, които никога не са били затворени в тесните си литературни занимания – нейните широки интереси в изкуството, нейните пътувания или присъствие в литературни кръгове, онази култура и познанства, които получава в най-ранна възраст чрез родителите, също й дават право да напише своите спомени. Не случайно употребявам думата право, защото в продължение на десетилетия бяхме свидетели на мемоари, които оставаха встрани от интересите на публиката и задоволяваха единствено вкуса и любопитството на съвсем тесен, едва ли не, роднински кръг. Веднага обаче се налага уговорката, че мемоарите сами по себе си не са автобиография. А за нея се изисква още по-голямо умение – чувството за мярка и дори известна дистанция. Коварни препятствия, които Невена Стефанова умело преодолява. Съществуват хора, които независимо от интелектуалния си багаж живеят скучно, еднообразно, и други, които живеят интересно, съдбата им разкрива много пътища, много “кръстопътни” познанства и дори конфликти. Невена Стефанова е от втората категория – за някои може би е неприемлива, неудобна. В този смисъл сполучливо е заглавието на нейния опит за автобиография – “Авантюри” – вълнуващ жизнен път с много житейски и обществени пристрастия, с необикновено любопитство към света и с респектираща лична култура. Всичко това така се е абсорбирало през годините, че в книгата то вече представлява една амалгама.

На новите поколения сигурно е неизвестно, че заради творчеството й Невена Стефанова на няколко пъти публично бе анатемосвана с екзотичните и малко страховито звучащи в ония години определения, като например “акмеизъм”... И когато днес четем за тези интелектуални посегателства върху личността, макар и страхът вече да се е утаил, остава усещането за абсурдност и се прибавя почудата, която сега вероятно изпитват по-младите. Със своите “Авантюри” Невена Стефанова потвърждава, че понятието интелектуалец е далеч по-високо от днешните нашенски критерии, когато всеки “текстописец” или завършил докрай образованието си има самочувствието за принадлежност към тази категория. През целия си творчески път авторката наслагва не само познания, не само написани книги, но тя винаги е в спор със ставащото около нея и без да участва в политиката, в една или друга форма е изразено отношението й към обществени събития. Може би тази нейна активност се корени в самата й биография – тя влиза в литературата с натрупванията от семейната среда, с търсенията на кръговете, в които се движи още като ученичка (Александър Вутимски, Валери Петров, Блага Димитрова...) Дългогодишният й брак, съвместният живот с Михаил Величков – един от най-ерудираните и с голямо интелектуално присъствие писатели, също представлява интерес за читателя, защото това е връзка, белязана не просто от семейно-битовите отношения, а от духовно общуване, размяна на идеи – други по-извисени измерения на брачния съюз. Така “Авантюри” успява да събере в себе си повече посоки на разностранни контакти и връзки. Навярно не във всички случаи ще споделим позициите на Невена Стефанова по някои въпроси, но нейното участие в дискусии, споделени виждания, са били не един път обект на спорове в печата, така че не е нужно да се движим по дирите на вече изживени, отработени в общественото съзнание мнения. Днес ни интересува повече докосването до амалгамата от преживени чувства, мисли, някои от тях дори фиксирани с времето в нови форми.

“Авантюри” поставя и друг въпрос – принципен за мемоарно-документалната литература: какво място имат в такава книга разказите-спомени на хора, които по една или друга причина са непознати за читателя. В случая Невена Стефанова споделя своите спомени за срещите, за прекараните дни с приятели – литератори, журналисти от Франция. Но въпреки че не познаваме тези личности, тяхното творчество или дейност, авторката съумява да изгради един цялостен образ на определен тип западен интелектуалец. Да намери оня тон, който регулираше нашите усложнени, принудително обременявани с различни пречки (политически, икономически, социални) отношения и да открие тези острови на контакти, когато снабдяването с чужди вестници, списания, книги бе затруднено, когато дори направата на фотокопия беше “институционализирано”. Затова подобни пътувания, контакти и приятелства бяха повече от авантюра, бяха един втори, като че паралелен живот... Затова и тези епизоди в книгата на Невена Стефанова имат особено място наред с нейните пътешествия, болки, човешки загуби, та дори и разочарования, разкъсани приятелства в определени моменти на жизнения път. В “Авнтюри” има много настроение, вътрешно напрежение, понякога и една непривична категоричност, разкриваща ни характера на Невена Стефанова, нейната склонност към психологическата автодисекция, а за нея винаги се изисква вътрешна смелост и достойнство. Дори можем да завиждаме на авторката за оголената болка и умението да я изстрадва. За мен лично такъв е смисълът на подобни книги.

Българската литература

© 2001 Литературен форум