Литературен форум  

Брой 13 (454), 03.04. - 09.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Петър Канев

"Жълти" българи засвириха на границата на хилядолетието

 

Названието “жълта музика” се отнася за интересни и нестандартни български групи през последните три години, които се формират около музикалния център “Авеню”, основна движеща сила на който е едноименният дует. На пръв поглед няма нещо особено общо, което да обединява тези групи като стил. Те се доближават по-скоро до това, което на Запад наричат “алтернатив”, т.е. нещо неконвенционално. Стилът на групите в повечето случаи обаче не е “алтернатив”, а нещо съвсем различно. Някои от тях дори отричат вписването им в какъвто и да било стил.

Първи нашумяха през 99-а прословутите “Уикеда” – ямайци от Божурище, които твърдяха, че свирят “ска”. Покрай техния “бум” се нароиха твърде много групи, уж вдъхновени от ска и латиноманията: “Обратен ефект”, “Джанго Зе” и какви ли не още. Тогава Ерол реши да наблегне на джазовия момент в дефинирането на стила, а пък в сканархията си останаха само двамата с Боби.

Следващите “жълти” групи, които издадоха албуми през 2000 година са “Остава”, “Анимационерите” и “Стейн”. Докато стилът на “Остава” напомня английските алтернативни групи “Пласибо” и “Суейд”, музиката на анимационерите е доста неопределима смес между електронна, акустична, пънкарска и марсианска, а “Стейн” се характеризират със сложни тежки китарни композиции и вокал, по-близо до американския “гръндж”. С една дума – доста голям разнобой.

Що се отнася до текстовете – при “Уикеда” преобладават богати игри на думи с веселяшко-иронична и злободневна насока, докато при “Остава” поезията е някак по-класическа, но изчистена от изтъркани любовни излияния и богата на оригинални решения и обрати. “Анимационерите” нехаят за традиционната граматика и синтаксис, игрите на думи преливат в дадаистични съчетания, а смисълът се изразява ясно и експресивно, без прибягване до установените езикови закони. Най-английският българин, или български англичанин, от “Бейби фейс клан” разиграва английския език като матерен и разчита на интересното сценично поведение и пантомимата, за да бъде разбран от неанглоговорящите. “Блуба Лу” пък направо са измислили нов несъществуващ език за своите “текстове”.

Напоследък “жълто” зазвуча и уейв-ветерана Стенли, който участва и в една песен на “Остава”. Бившият “танграджия” се завърна с нова енергия, може би разбудена от младата му жена, и разигра в клипа си ролите от “Андалуското куче” на сюрреалистите Бунюел и Дали. Новият “жълт” албум е “Романтика” на “Бейби фейс клан”. Очаква се албум и на “Блуба Лу”, които са добили малко по-електронно звучене.

Но НЯКОИ музиканти къща не хранят в България, макар че в Англия други се опитваха да нахранят цяла Африка. Оказва се, че младите групи, сключили договори с “Авеню” могат да получат печалба едва от третия тираж на албума си, и то в рамките на 5-10 %. Единствено “Уикеда” като най-големи “звезди” си позволиха да проявят публично негодувание към мениджърите и продуцентите си като в песента “авто-био-графично” ги нарекоха “вълкът в сако от туид”, който ще изяде седемте козлета – Ерол и приятели. А на останалите им остава единствено да си припяват наум шлагера: “Защо повярвах на думи, в които не вярва и малко дете?...” и да дерзаят за голата чест и слава.

Българската литература

© 2001 Литературен форум