СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Иван Бунин

Окаяни дни

Продължение от брой 17

Одеса, 1919 г.

5 май

Насън се видях в едно бледо-млечно море, късно през нощта, видях бледорозовите светлини на някакъв параход и си казах, че трябва да запомня, че те са бледорозови. На какво ли е всичко това?

Аншлаг на "Голос красноармейца":

"Смърт на погромаджиите! Враговете на народа искат да потопят революцията в еврейска кръв, искат господата да живеят в писани палати, а мужиците в обора, при тора с кравите, да превиват гръб за търтеите-готованци..."

В махалата ни се жени милиционер. Тръгна да се венчава с карета. За пира бяха докарани 40 бутилки вино, а виното още преди два месеца струваше 25 рубли бутилката. Колко ли струва сега, когато е забранено и можеш да си го доставиш само тайно?

Статия на Подвойски в киевските "Известия": "Ако черните чакали, накацали Румъния, успеят да изпълнят замислите си, то ще се реши съдбата на световната революция... Черната банда негодяи... Хищните нокти на румънския крал и на помешчиците..." След туй – призив на Раковски, където, между другото, има такова място: "За съжаление украинското село си остана такова, каквото го е описал Гогол – невежо, антисемитско, неграмотно... Сред комисарите царят корупция, пиянство, налагат непосилни данъци, на всяка крачка нарушават всички основни права... Съветските работници печелят и губят на карти хиляди, чрез пиянство поддържат домашните казани..."

А ето новото произведение на Горки, речта му, произнесена тези дни в Москва на конгреса на Третия Интернационал. Заглавие: "Ден на великата лъжа". Съдържание:

"Вчера беше денят на великата лъжа. Последният ден на властта й. Открай време, сякаш наука, хората грижливо са плели здравата паяжина на предпазливия еснафски живот, все повече насищайки го с лъжовност и алчност. За неизменна истина се е смятала циничната лъжа: човек е длъжен да се храни с плътта и кръвта на ближния си.

И ето че вчера по този път стигнаха до безумието на общоевропейската война, нейното кошмарно зарево веднага освети цялата безобразна голота на древната лъжа.

Чрез силата на взривеното търпение на народите изгнилият живот е разрушен и вече не може да бъде възстановен в предишните форми.

Твърде светъл е денят днес и от това са тъй гъсти сенките!

Днес започна великата работа за освобождението на хората от здравата, желязна паяжина на миналото, работа страшна и трудна като родилни мъки...

Случи се така, че към решителния бой, като предводители на народите, вървят руските хора. Само до вчера целият свят ги смяташе за полудиваци, а днес те вървят към победа или смърт пламенно и мъжествено, като стари, опитни бойци.

Това, което сега се извършва в Русия, трябва да бъде разбирано като гигантски опит да бъдат претворени в живота, в дела великите идеи и думи, изречени от учителите на човечеството, от мъдреците на Европа.

И ако честните руски революционери, обкръжени от врага, измъчени от глад, бъдат победени, то последствията от това страшно нещастие ще легнат тежко на плещите на всички революционери в Европа, на цялата й работническа класа.

Но честното сърце не се колебае, на честната мисъл са чужди съблазните на отстъпките, честната ръка не би се уморила да работи – руският работник вярва, че неговите братя в Европа няма да позволят Русия да бъде задушена, няма да допуснат да възкръсне всичко онова, което издъхва, изчезва – и ще изчезне!"

А ето и изрезка от Горкиевия "Новая жизнь" от 6 февруари миналата година:

"Пред нас е компания авантюристи, които, заради собствените си интереси, заради продължаването с още няколко седмици на агонията на своето загиващо самодържавие, е готова на най-срамното предателство на интересите на социализма, на интересите на руския пролетариат, в чието име безчинства на вакантния трон на Романови!"

* * *

Само това ни държи живи, че тайно се събираме и си предаваме един другиму вести. За нас главното свърталище на това контраразузнаване е на улица "Херсонская", у Щ. Тук носят съобщенията, получавани от БУП-а ("бюро по украинския печат"). Вчера в БУП-а уж била пристигнала шифрована телеграма: "Петербург е превзет от англичаните. Григориев обкръжава Одеса, издал е Универсал, с който признава съветите, но съвети, в които "тези, които разпнаха Христос не могат да бъдат повече от четири процента". Съобщенията от Киев били абсолютно прекъснати, тъй като мужиците, които с хиляди вървели след лозунгите на Григориев, на десетки версти разрушават релсите.

Слабо вярвам в тяхната "идейност". Вероятно по-късно това ще се разглежда като "борба на народа с болшевиките" и ще се слага на едно ниво с доброволчеството. Ужасно. Разбира се, от комунизма, социализма мужиците, както кравите – от седлото, побесняват. А все пак работата опира до "крадливото лашкане", така любимо на Русия от незапомнени времена, до копнежа по разбойнически свободен живот, от който отново са обзети сега хиляди откъснали се, отвикнали от дома, от работа и по всякакъв начин развратени хора. Едва ли не преди десет години поставих като епиграф към своите разкази за народа, за неговата душа думите на Ив. Аксаков: "Не е изживяна още древната Рус!". И правилно съм поставил. Ключевски отбелязва извънмерната "повторяемост" на руската история. За огромно нещастие за тази "повторяемост" никой пет пари не дава. "Освободителното движение" се извършваше с изумително лекомислие, със задължителен, обезателен оптимизъм, който за всеки имаше различен оттенък: за "борците" и реалистическата народническа литература един, за останалите – друг, донейде мистичен. И всички "си слагаха лаврови венци на въшливите глави", по израза на Достоевски. И хиляди пъти прав беше Херцен:

"Ние дълбоко се откъснахме от съществуващото... Ние своенравничим, не щем и да знаем за действителността, ние непрестанно се самораздразваме с мечти... Ние търпим наказанието на хора, излезли от съвременността на страната... Бедата ни е в разделянето на живота на теоретичен и практически..."

Впрочем за мнозина беше (и е) просто неизгодно да не се откъснат от съществуващото. И "младежта", и "въшливите глави" бяха нужни като пушечно месо. Кадиха на младежта, докато добре не я подгряха, кадиха на мужика, дорде не стана тъмен и "лутащ се". Нима мнозина не знаеха, че революцията е само кървава игра за смяна на местата, винаги завършваща само с това, че народът, дори да му се удало за известно време да поседне, да попирува и полудува на господарското място, винаги в края на краищата попада от трън та на глог? От най-умните и хитри главатари напълно съзнателно беше подготвен подигравчийският лозунг: "Свобода, братство, равенство, социализъм, комунизъм!" И този лозунг още дълго ще виси – докато съвсем здраво не яхнат те шията на народа. Разбира се, хиляди момчета и момичета крещяха съвсем простодушно:

Разбира се, болшинството издигаше бас твърде безсмислено:

"Какво все пак беше това? – казва Достоевски. – Беше най-невинният, мил либерален брътвеж... Нас ни пленяваше не социализмът, а чувствителната страна на социализма..." Но все пак имаше и подземие, а в това подземие някой отлично знаеше към какво именно насочва стъпките си, и известни, твърде удобни за него, качества на руския народ. И знаеше колко струва Степан.

"Сред духовната тъма на младия, неуравновесен народ, масово недоволен, особено лесно възникваха смут, колебания, крайности... И ето че те отново възникнаха в огромен мащаб... Духа на материалността, неосмислена от волята, грубата алчност навяха гибел на Русия... На добрите се вързаха ръцете, на злите – се развързаха за всякакви злини... Тълпи отхвърлени хора, утайката на обществото се хвърлиха да опустошават собствения си дом под знамето на разноплеменни водачи, самозванци, лъжецаре, атамани на дегенератите, престъпници, честолюбци..."

Това е от Соловьов, за Смътното време. А ето от Костомаров, за Стенка Разин:

"След Стенка народът тръгна измамен, разпален, сам много неща неразбиращ... Имаше примамки, стръв, а край тях – винаги капан... Вдигнаха се всички азиатци, цялото езичество, зиряни, чуваши, черемиси, башкири, които се бунтуваха и пенеха, без да знаят за какво... Вървяха "прелестни писма" от Стенка – "тръгнал съм срещу болярите, стражите и всяка власт, ще наложа равенство..." Разрешен беше пълен грабеж... Стенка, неговите приближени, неговото войнство бяха пияни от вино и кръв... възненавидяха законите, обществото, религията, всичко, което стесняваше личните подбуди... дишаха мъст и завист... състояха се от избягали крадци, лентяи... На цялата тази измет и плява Стенка беше обещал пълна свобода във всичко, на практика ги беше взел в плен, в робство, най-малкото колебание наказваше с изтезания до смърт, всички наричаше братя, а всички падаха ничком пред него..."

Не ми се вярва Лениновците да не са знаели и да не са отчитали всичко това!

Превод от руски: Милена Димова

Следва