СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Петко Огойски на 75 години

Тончо Карабулков

Записки за българските страдания - Книга 3

Най-сетне Петко Огойски може да си отдъхне и да си почине – десетки години вече той събира бележки и листчета и пише историята на българските страдания. Десетки години скрито, а от десет години насам открито разпитва, записва, сверява, зачерква и прибавя. Десет години как е оставил на заден план личните си литературни занимания и проекти, за да се посвети на трагичното черно минало, на оная жестока мелница, през която е преминал не само той, но и хиляди като него. Имена, дати, събития – дълъг, дълъг е поменикът, обхванал десетилетия, това е историята на цял един изстрадал народ, българския, през втората половина на двадесетия век.

В края на 2000-та година последната книга от трилогията е вече завършена и публикувана. Днес тя е в ръцете на читателите, по-старите от които ще се взират по редовете и ще търсят някое познато име, на стар познайник от лагер или затвор, а по-младите – ако не са вперили поглед към чуждите легации за визи, - ще цъкат с език и ще казват: "Дали пък тук авторът не преувеличава?"

Уви, авторът не преувеличава. Той не е търсил лесния ефект, не се е стремил да изненада или да блесне с някоя крещяща новина. Той разказва хладно и последователно с едно привидно спокойствие за толкова ужасни неща.

За какво не се говори в Книга 3 на "Записки за българските страдания"? Още в началото авторът припомня жертвите на т. нар. Народен съд, присъдите и избиванията без присъда на хората от бившия режим, бягствата през граница на хиляди българи, разтурянето на опозицията и обесването на Никола Петков. Той не крие убежденията си, но като истински летописец се е опитал (и е успял!) да надскочи теснопартийните си схващания. Същото чувство на обективност прозира и от цялата му книга. Неговата роля е била да запише събитието или името на човека, за да остане. Други и другаде да съдят кои идеи са по-народни и кой колко е допринесъл за добруването на хората.

Авторът е описал също по области съпротивата на българския народ – конспирациите (истински и набедени), партизанските чети и провокациите, смъртните присъди, разстрелването на млади хора, току-що проходили на политическото поприще, горянското движение... Спрял се е и на живота на политическата емиграция, на нейната организационна, политическа и литературна дейност. Няколко снимки от емиграция и от страната илюстрират стотиците страници на тази книга-документ, която ще се прибави към дългата вече поредица от книги-свидетелства за нашата трагична епоха.

Във втората глава на своята книга г-н Огойски припомня прохождането на крехката българска демокрация, първите срещи и разговори, излизането от дълбокото мълчание на бившите лагерници и затворници. "Така започнахме" – пише той на едно място. Това са първите апели за открехване на дверите на свободата.

Няколко известни земеделци, като Никодим Попов, д-р Сава Чапаров и Михаил Михайлов отправят през аянуари 1989 г. искане за реабилитиране на Никола Петков. Малко по-късно Тодор Кавалджиев, Желязко Турлаков и други настояват за възстановяване на БЗНС-Никола Петков. Желю Желев и други млади хора също се включват в общата вълна.

Текат напрегнати дни и седмици. Основан е Съюз на демократичните сили, на политическата сцена се появяват непознати досега имена. Комунистите са принудени да отстъпят – педя по педя, под напора на събитията. Дори си променят и табелата, но съдържанието на партията им остава същото.

По-късно Петко Огойски е избран за депутат от БЗНС-Никола Петков. Авторът се спира подробно на ежбите и дележите в земеделската организация, престъпното прахосване на един безценен политически капитал, раздробяването на току-що основаните нови политически партии и движения. И всичко това довежда до изолиране на истинските демократи и връщане на комунистическата партия на власт.

Ще минат години, нови поколения поемат вече съдбините на страната. Но бъдещите историци, когато обърнат поглед назад във времето и поискат да опишат довчерашния български свят, в който за щастие не ще са живели, ще имат нужда от такива книги-свидетелства като трите тома на "Записки за българските страдания" от Петко Огойски.