СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Петър Канев

В небето трябваше да има звезда

Изгубени между Бог и рок: руска ъндърграунд и авангардна музика

1. В гробницата на Родина Мать

Залени от западни англопеещи рок-групи и тук-таме някоя родна, малко от нас знаят нещо за балканските или за славянските рок-групи, не толкова защото липсва интерес към тях, колкото защото липсва информация, нагласа и мода. Насилственото насаждане на руската култура и език през социализма породиха у множество млади хора отвращение и презрение към всичко руско и съветско. Ако говорим за Алла Пугачова, Андрей Вознесенски и други фаворити на съветската модна и елитарна култура, това може и донякъде да е оправдано, но когато става дума за отричаните през целия социализъм ъндърграунд рокгрупи, които нито са звучали по радиото, нито можеха да се намерят на запис преди промените, такова отношение е доста неспредвидливо. Макар и етнически да не сме баш славяни, поради едно или друго историческо обстоятелство още от средновековието ние българите сме много по-близо като култура, като лексика и дори като някои душевни нагласи до омразните руснаци (както и до омразните ни балкански съседи), отколкото до който и да било западняк. И е много жалко да нямаме достъп и интерес до това, което разбираме, чувстваме и, ако пренебрегнем предразсъдъците, може да ни развълнува, пречисти и промени.

2. Какофония в Интернет

От някои познати с роднини в Русия или от ексцентрични меломани с православни уклони човек може да намери (макар и трудно) записи на руски ъндърграунд рокгрупи. Съвсем не стои така обаче въпросът с информацията за тях. Както е известно, в настъпващия век на информацията, информацията се търси успешно в Интернет. Всичко руско се намира на адрес www.ru.com. Дотук добре, но оттук нататък започва славянската какофония – лесно можеш да намериш нещо за дрехите на Алла Пугачова или за феновете на Смешинг пъмпкинс в Русия, за руски емигрантски групи в Лос Анжелис или за скинхедовете в Останкино, но се оказва почти невъзможно да се добереш до информация, да речем, за култовата рокгрупа "Кино". На адреса на "Мумий Тролль" тъпи мениджъри те питат искаш ли да сключиш сделка с групата и ти дават само e-mail адрес; на адреса на "Аукцион", разбираш, че трябва да знаеш кодова дума, за да влезеш; на адреса на "Колибри" ти обясняват, че са сменили адреса; на адреса на "Браво" ти обясняват, че такъв адрес вече няма, а на адреса на "ДДТ" научаваш, че "Ерата на "ДДТ" вече свърши". Що се отнася до адреса на "Аквариум", там информацията е толкова много (между другото набрана с латински букви на руски език), че е невъзможно да качиш дори част от нея на харддиска, да не говорим за дискета. С една дума – широка славянска душа.

3."Аквариум" – "А сега може да ни спаси само сърцето, защото не успя умът..." Началото на незаконната руска музика и поезия. Главна фигура – Борис Гребеншчиков – математик, архитект, рокаджия, мистик, махмурлия, поет, вдъхновен от Хармс, Гумильов и Светите отци, р. 1953 г. в Ленинград, създава "Аквариум" – 1972 г., издават нелегални записи, първият легален – 1987 г., баба му го научила да свири на китара в село Сестрореке. Текстове загадъчни, иронични или потрисащи, лутащи се между откровената подигравка и нонсенс и мистичните химни към Бога и любовта. Музика – невъобразима смес между рок, руски романси, частушки, келтски балади, обединени от непосредствена нежност и топлота пред тайната на човешката душа. Адрес в Интернет: htp:\ru\moshow\AQUARIUM\ *. Подробно върху явленията "Аквариум" и "Кино" ще се спрем в следващи броеве.

4."БГ – БЭНД" – "Писмата на капитан Воронин". През 1989 г. Б. Гребеншчиков реализира съвместен проект с небезизвестната английска група "Юритмикс" – "Радиотишина". След кратък престой в Щатите, през 1990 се връща в Русия, където работи съвместно с режисьора С. Соловьов над филма "Черна роза – емблема на скръбта, червена роза – емблема на любовта". Оттогава датира продължението на "Аквариум – БГ-БЕНД" и може би най-доброто от невероятните песни на Б. Г. – "Русский альбом" (1991), също така концерт, кавър на песните на Вертински, експерименти със звука (1994), след което "Аквариум" е отново възстановен – последният албум излиза през 1996 г.

5."Кино" и Виктор Цой – "А животът е само дума – има единствено любов, и има смърт" – Наследник на някоя златна орда (от корейски или монголски произход), Цой наистина е последният герой, роден в Ленинград, за когото животът е война под звездата, наречена Слънце. Цял живот Цой живее като същински номад и бунтовник срещу всичко (т.е. срещу всичко пошло). Текстовете – прости и изключително силни със своята честност и чистота. Музиката – най-степният дар-уейф, обединяващ духа на Атила и Лермонтов. Участва във филми на Соловьов, пише и проза, обича. Култов творец и култова личност. Загива при автомобилна катастрофа през 1991 г. Очаквайте повече в следващ брой. Адрес в Интернет: www.fortuncity.com.

6."Аукцион" – "Лети, лети, лети, лейтенант" – За тази сравнително млада група напълно важи това, което казват за себе си в един текст: "Нас просто ни няма, няма, няма", особено ако ги търсиш в Интернет. Музиката пише Леонид Фьодоров, а думите – Дмитрий Озерски и Олег Гаркуша. Първият им компактдиск излиза във Франция (както и на "Кино") през 1989 г. Участват с "Аквариум" и "Кино" в общ албум за популяризиране на съветската рокмузика в Западна Европа през перестройката ("Червена вълна" – Миру Мир). Текстовете – по неповторим руски начин иронични и саркастични, в духа на 20-те, а ла Хармс и Илф и Петров. Музиката напълно в същия дух – ритми на валс, танго, полка, частушки, съчетани с нещо а ла пънк. Впрочем една песен е с текст от "неизвестен българин".

7."ДДТ" – "Революцийо, ти ни учиш да вярваме в несправедливостта на доброто" – От Интернет (адрес www.ddtworld.spb.ru) можете да научите, че ерата на "ДДТ" е отминала и да прочетете четиристишия на фронтмена Юрий Шевчук против войната в Чечня, на черен фон. Текстовете – изключително антисъветски и съмнителни от патриотична гледна точка, в които разбираме освен за разфасовани от снаряд бабички и за опашки пред магазини за месо, също че и руснакът е станал църква без кръстове. Музика – нещо между тежък рок и Висоцки. Абе, рокбанда.

8."Мумий Тролль" – "Дайте мъничко вода на възпитаника на падналата звезда" – може да става дума и за Тунгуския метеорит. Най-после една група, която не е от Петербург – през 1981 те са първата уейвгрупа във Владивосток. Както е казано в страницата им, напред ги движи желанието им да изсвирят нещо ново, което не е свирено досега. Макар че песента им "Новата луна на април" става хит в Русия още през 1986 г., им е било забранено да издават записите си, които успяват да издадат едва през 1996 г. В новия им албум "Морска" от 1997 г. участват и английски музиканти, което им придава звучене а ла т. нар. брит-поп, нещо като руски "Пълп" или "Джеймс" – доста жизнеутвърждаващо за полярните ширини. Фронтменът Иля Лагутенко известно време саморъчно и безуспешно продавал албума в Москва, крещейки от сергията: "Купете си, това не е рейв!" След рекламната кампания със "сектантски" листовки" "Мумий Тролль" е жив", и особено след турнетата в Англия и Япония, двата им последни албума стават изключително популярни. "Владивосток 2000"

9."Колибри" – "Всичко, което се движи, е прекрасно" – Още една група от 90-те, този път фронтменът е жена. Освен заглавията на два албума "Малки трагедии" и "Да намериш 10 отличия" всичко друго ми е неизвестно. Ако съдя по особения акцент с по-твърдо "Р" е възможно и да са украинци, от Одеса например. Във всеки случай звучат много одески. Ако ви се слуша нещо от типа на песните в "Кавказка пленница" и "Диамантената ръка" – това е най-доброто, което руският рок може да ви предостави в този дух.

10."Неприкасаемые" – "И когато изляза да се поразходя заедно с Кастанеда, разпръснете по степта белите ми кости" – Музикален проект на Гарик Сухачов и много други музиканти, записан в Москва през 1994 г., издаден в Германия. Само един албум, но затова пък чудесен с приключенския си романтизъм, с наситеността на звука и чудесната оркестрация и аранжименти, вариращи от чист рокендрол до чисто етно (руско) и до мелодии а ла Енио Мориконе.

11. "Крематорий" –доста популярна група, грабваща с мелодичност и специфична славянска хипария, както и с чудесните сола на цигулка.

12. "Калинов мост" – рокбанда с фронтмен Д. Ревякин, не е зле.

13. Пък има и още много други руски и съветски групи, които заслужават специално внимание: "Браво", "Союз композиторов", "Украiне", "Наутилус помпилус", "Зоопарк", "Звуки Му", "Алиби", "Бригада С", "Чайф" "Агата Кристи", "Алиса" и много други, за които ще се радвам, ако интересуващите се изпратят повече информация на адреса на вестника или на адрес: София, Слатина, ул. "Детелин войвода" № 47, ет. 1, ап. 2, за Дима Канева.

* Повечето web адреси са неправилно изписани, но това не е по вина на редакцията или webmastera. (Бележка на webmaster-a)