СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Цвета Трифонова

Всичко наоколо и вътре в нас

Посред гръмогласието на политическите гротески и неспирната литературна врява и суета, измежду купищата графоманска плява, тихичко и ненатрапчиво се появи една малка, изящно оформена книжка, прегърната от обгореното разпятие на корицата. Тя е без пагинация, а това подсказва, че не само тази стихосбирка, но и целия си живот поетът пише върху един-единствен бял лист. Състои се от малки лирически етюди и двустишия без заглавия - "Всичко наоколо" е общият наслов, имащ ролята на метатекстов ключ към многопластовите значения на образи и смисли, скрити в творбите. Нямам чест да познавам лично автора Кръстьо Пастухов, но знам много неща за него от трите му стихосбирки, които притежавам. Последната все още откънтява силно в литераторската ми душа и затова ще се опитам да споделя размисли за нея и с други почитатели на истинската поезия.

Още с първия прочит на творбите се долавя своеобразието на една самобитна поетика. Лирическата емоция, психологическият мотив или философското внушение в тези изчистени, лапидарни поетически форми са предадени чрез синтеза на няколко изкуства - с акварелен рисунък, с музиката на ритъма и нюанса на изказа. В основата на голяма част от стиховите композции е вграден живописен детайл, чиито багри са пастелени, пеперудено-ефирни, а не наситени и контрастно ярки. Приглушеният, блед колорит и фината фигуративност на миниатюрите напомнят техниката на копринена китайска везба или естетиката на старинните японски гравюри. Но в изтънчената графика и финеса на цветовата палитра поетът е вложил образи, аромати и гласове, носещи духа на родното - шарена стомничка, бистро кладенче, сянка от джоджен, крушово листо, усмихнати жълтурчета, стрък от лютиче и великденска бохча винаги ще омайват и ще разплакват българското сърце, дори когато е отвеяно на другия край на света. След всичко това си мисля, че Кр. Пастухов е роден художник, за когото би била тясна рамката на едно платно и недостатъчна изразителността на художническата четка. Чуждее му статиката на мига и пейзажа, не обича застинали в неподвижност форми и състояния, понеже сам вибрира от неуловими нюанси и дихания, пронизан е от непрестанната изменчивост и подвижност на света, който го заобикаля.

Поетиката на загатване и недоизказаност е всъщност съзнателна отвореност и споделеност на смисъла, позволяваща на реципиента да се гмурне в подмолията на стиха, сам да довъобрази, допише и доусети света със собствените си сетива. Да бъде не просто съпричастен, а съавтор на съкровенията, които му се откриват. Колкото и парадоксално да изглежда, тази естетическа стратегия е функция на лаконичната стилистика, на пределната изчистеност и сгъстеност в строежа на лирическата миниатюра. Да обхване необятния смисъл на Универсума и въртопите на човешкото съзнание във възможно най-малко думи и в най-кратки форми е в способностите на виртуоза или на прозрачните ейдоси на дете. Мисля, че в случая с "Всичко наоколо" става въпрос и за двете– книгата е съответствие на избистрен и премислен духовен свят, в който няма място за фалш и хитрувания, за маниерност, декорации и излишества. Стиховете са еманация на абсолютна искреност, нежност и чистота, а морална основа им е почти религиозното преклонение пред сакралната сила на словото. Като малки Моцартови мелодии те са се откъртили от глъбините на поетовата душа, за да бъдат поднесени в дар на любими хора.Читателят просто става неволен адресат на тези промълвени изповеди и послания на обич, милост, доброта.

Ако има нещо сложно в книгата, то е в овладяването на противополжностите между интимно и универсално, между лично и общо, духовно и предметно, голямо и малко, прозаично и поетично. За мен остава тайнство как поетическото слово магически омиротворява опозициите и ги композира в изящно лирическо построение. В стиховете на Кр. Пастухов те се сближават и проникват, взаимно се огласявят и изразяват. Няма йерархия и раздалеченост между човешкия и природния свят, между интимния и всеобщия кръг, а прегръдка, съзвучие и единство. В съдържанието органично е вплетен и сладостно изживян пантеистичен мотив. Когато се натъкнем на дисонанси, то те са взаимни рани – дори неволният грях към природното като бумеранг уцелва равновесието на лирическия човек – той боледува от болката, която сам е причинил: "Щурец настъпих./ Досега петата ми кърви."

Антропоморфията обхваща и най-малките природни създания - цветя, птици, пеперуди, цъфнали праскови, пазви на череши, развигори, бакърени луни и светулки – всичко живее, диша, танцува, скърби и се радва с човешки чувства и сетива. Човешкото пък се самозарежда, самоизразява и въплъщава чрез своята чувствителност и слятост с Естеството, заобикалящо отвсякъде. Стига да притежава светозрението и свръхсензитивите на поета, за да може да умопостигне могъщата диалектика и мъдрост на универсума, в който са равноположени многообразните форми на живота. Философската идея за простота и разбираемост на Битието тук се трансформира в търсене на мир със самия себе си и с другия до теб, в смирение и обич към простите чудеса на света. Ако човекът отвори вътрешното си зрение за "всичко наоколо", ако знае да чете и разбира уроците на природата, то ще открие, че висшите ценности - щастие, любов, красота - са ясни, достижими и прости, а не са въпрос на драматични борби за власт, богатство и слава.

В аспекта на литературната традиция трябва да си припомня, че стиловите фигури на филогенните аналогии и зоотропи като похват са заложени в родната литература още от П. Яворов /"Лист отбрулен"/ и най-вече от Пенчо-Славейковия "Сън за щастие". Кр. Пастухов стъпва върху класицистичното наследство, но с творбите си привнася в него съвременна динамика и ритъм, извайва фрагментарната пластичност, одухотвореност и психологичност на модерния човек и на днешното, бягащо от корените си, битие.

Философският пълнеж и дълбочината на тази книга изобщо не се влияят от краткостта. Всяка от миниатюрите представлява малък сюжет, който не се изчерпва, а се свързва с друг кратък сюжет, появява се с нов нюанс или вариация. Има няколко ключови образа-символи, подвижни и лекокрили, чрез които текстово се свързват етюдите - вятърът, петелът, пеперудата, светулката и тишината, стават семантични и символични ядра на поредица от творби, покрай които се намотава големият сюжет на цялото. В общата структура на съдържанието те имат свързваща роля, целяща окрупняване на смислите. Но трябва да подчертая, че антропоморфните природни фрагменти са само единият от поетическите пластове. Те се редуват с друг вид малки произведения с чисто психологическо или философско съдържание. В тях опитът и познанието са дотолкова концентрирани и проверени, че намират пробив във върхови жанрови формации като сентенцията и притчата. Понеже са пределно кратки, би могло да ги цитираме без затруднение: напр.: "Дълбок съм вир. Дано във себе си не се удавя";"Реброто вечно ми е счупено, а Ева никога не я боли"; "От всяко дърво огън става, но не от всяко - кръст"; Тези метафорични сентенции са философските връзки в общия поетически контекст, те придават смисловата дълбочина и структурират единството на книгата. Освен тях вътре в градежа са положени няколко на брой чисто лирически ноктюрни, въздишка и възпев на любовта, от които спира дъхът. Според мен се родеят с Дебеляновите любовни посвещения по кристалната нежност на чувството и серафичната ласка, по трептящата прозирност и въздушна лекота на изказа. Самобитността се проявява и в графичната линия на стиховете – стъпаловидно преливаща и водопадна, тя следва ритмичните стъпки и се отлива в музиката на творбите. След всичко казано си мисля, че този поет е един щастлив човек и му пожелавам никога да не достигне до трагичните обрати на великите си предшественици. Българинът е отровен от драми,страсти и страдалчество. Мрачната национална душа има нужда от щастливи автори, от добротворство и милост към света и към човека и кой друг може да й ги даде, освен поети като Кръстю Пастухов.

В символиката на книгата е вложено и обгорено от мъка разпятие. То е иконична поанта, изведена извън книжното тяло, преди и след края на изповедта, върху корицата. Обгръща с разперени древни криле и с ръждиви гвоздеи уязвимата душа на поета, изляла своя дъх върху листовете и визуално намеква за спотаената драма на твореца, избрал да сподели сърцето си с хората. С това великолепно хрумване и съчетаване на слово, образ и знак "Всичко наоколо" придобива, окръгленост, завършеност и съвършенство и вярвам, че с времето ще заеме мястото си в лавицата на стойностните поетически книги на България, поради простата причина, че такава е съдбата на талантливата и искрена поезия, стояща далеч от спекулативните имитации и претенциозната маниерност на еднодневките в литературата.

Кръстю Пастухов. "Всичко наоколо". Изд. "Аб". С., 2001.