СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Владислава Костова

Платонов

Без съмнение с откриването на нови театрални училища се отварят и нови пътища за развитие на театъра в България. Сред тях е театрален колеж "Любен Гройс". В една от премиерите (12, 13.04 в залата МТИ, НДК) този месец, "Платонов" по Чехов, играха студенти от завършващия випуск на Цветана Манева, преподавател в школата. Тя е и режисьор на постановката.

Младите актьори играха с желание. Някои бяха по-уверени, други малко несигурни. Едни от тях напълно в ролите, а други залагаха на някакъв свой специфичен чар, но може би те са бъдещите звезди на нашата сцена.

Пиесата, предложена от Цветана Манева , е приета от актьорите като предизвикателство. Текстът е пълен с чувства, дилеми и психически сривове, героите изпадат в крайни състояния.

Платонов, около когото се върти действието е егоцентричен и безотговорен, но твърде привлекателен за жените мъж. Те направо не го оставят на мира. Той наранява околните, въпреки че по душа е добър и обича всичките си приятелки. Лъже ги понеже не иска да се откаже от никоя. Платонов е представен като вулгарен и циничен, но обожаван. Това дразни мъжете. Никой не разбира този "архангел". От това произлизат сложни ситуации, които са предадени от студентите с младежка емоционалност. Вниманието на публиката е изцяло върху тях, тъй като сценография така да се каже няма. Единствено стол в центъра на сцената, върху който седи жена. Отначало дори стол не е присъствал, но се е наложило след инцидент с една от актрисите. Това обаче не променя факта, че жената на стола изглеждаше добре. Неподвижността й не беше натрапчива и контрастираше с останалите движещи се и разпръснати фигури. Всички участващи бяха постоянно на сцената, което, споделиха те по-късно, е много важно за тях и променя степента им на концентрация. Според тях за този тип театър (работили са по системата на Чехов и Станиславски) не трябва и за миг да излизт от състоянието. Казаха, че да са непрекъснато пред публиката им помага. Любовните страдания на героите ги провокират и като актьори, и като хора. Отначало всеки е предлагал своя интерпетация на избраната роля, а после заедно с Цветана Манева са ги разпределяли така, че героят да е близък до душевността на човека. Студентите ми казаха, че са се опитали в представянето на образите да покажат всичко, което са научили през трите години в колежа. Според тях в "Платонов" са следвали и отразили основните пинципи на школата. По време на работата си през годините и в тази постановка, с помощта на Цветана и другите преподаватели са открили много неща, сега имат още толкова въпроси. На всички пожелавам успех. Ще ги видим отново през май в "Платонов", вероятно и в други постановки през годините.