Литературен форум  

Брой 20 (461), 22.05. - 28.05.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Федя Филкова

За Валерия Йегер 

(1951 – 2001)

 

Преди около двадесет години Валерия ме откри, водена по следите на Ингеборг Бахман в България. Благодаря на живота, че така и аз открих Валерия – една красива, изключително сърдечна българка във Виена, влюбена в родината си и в българската поезия. В чантата си Валерия винаги носеше новоизлязла българска книга. Няма да забравя с какво страхопочитание и вълнение превеждаше стихотворенията на Константин Павлов и как като деца се радвахме заедно на първите й публикувани негови преводи.

През всичките тези години литературата остана главна тема на нашите дълги и сърдечни срещи. Всичко останало – семейство, родители, работа, мъже, политика – ни служеше само като прелюдия към същинския разговор: за Александър Геров или Осип Манделщам, Паул Целан или Ернст Яндъл, Фридерике Майрьокер или Мара Белчева. Мешавицата от обсъждани поети беше пълна, като към любимите автори се прибавеха и всички онези български писатели, които Валерия искаше да преведе на немски език. Редките ни срещи заради разстоянието между София и Виена сякаш винаги ни караха да не губим време и думи за излишни случайни неща. Любимата ни маса в кафене "Шварценберг" наподобяваше писалище, върху което всяка от нас бързаше да извади и разпростре поредното си съкровище – книга или листа, запълнени с поредния превод.

Валерия беше преводачка по призвание. От любов към родината постоянно превеждаше на български делегации, на участници в конференции, при преговори, на приятели от България, посетили Виена.

С изключителна любов преподаваше български език във Виенския университет.

Но най-съкровени и най-скъпи за нея бяха заниманията й с превод и с издаване на българска литература. Изцяло нейно дело е първата и изключително представителна антология на българската поезия през последните 100 години, която се появи през 1997 година в австрийското издателство "Визер". В същото издателство, в престижната поредица за известни европейски градове, през 1999 година тя издаде и една великолепна книга за Пловдив – Пловдив, представен с текстове на Херодот, Вергилий, Иван Вазов, Константин Иречек, Готфид Бен, Иван Гол, Вера Мутафчиева, Екатерина Томова, Мирела Иванова и много други.

"Превод" като че ли беше и най-често употребяваната от нас дума в разговорите ни през годините.

В последно време обаче една друга дума изневиделица и тайно се настани в нашите разговори – думата "рак". Крехката и нежна Валерия с неподозирана от мен сила се опита да се противопостави на болестта. Дълго време като че ли бе на път да успее. Не успя. Макар да не съм сигурна всъщност кой победи.

Сигурно е само, че ме остави сама да се оправям с думата "смърт".

А толкова много обичах живата Валерия.

И не само аз. Обичахме я всички нейни приятели.

Българската литература

© 2001 Литературен форум