Литературен форум  

Брой 21 (462), 23.05. - 04.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Pro Cultura Hungarica - за четвърти път

 

Министърът на националното културно наследство на Република Унгария Золтан Рокенбауер връчи на директора на вестник "Литературен форум" Марин Георгиев държавното отличие "Pro Cultura Hungarica". Престижната награда, която се присъжда за особени заслуги в популяризацията на унгарската култура, се получава за четвърти път от български гражданин. Събитието се състоя на 18 май в Унгарския културен институт, часове след подписването на спогодба за сътрудничество между българското и унгарското културни ведомства. По време на официалната церемония, директорът на института Дьорд Сонди произнесе приветствено слово, в което изрази надежда работният план на двете министерства да осигури още по-тесен обмен в сферата на културата.

Министър Золтан Рокенбауер гостуваше за първи път на Унгарския културен институт в София, където бе посрещнат с прием, на който присъстваха български и унгарски интелектуалци.

Момент от връчване на отличието

Петер Юхас:

LAUDA за Марин Георгиев

Уважаеми г-н Министър,

Уважаема г-жо Министър,

Уважаеми госпожи и господа,

 

Марин Георгиев – един от най-талантливите поети и есеисти на поколението си и безспорно най-даровитият организатор на литературата, признат и от неговите врагове. Да го представя тук, в България, е толкова излишно, колкото да носиш самовар в Тула, или както българите казват: на стар краставичар краставици да продаваш.

Но аз споделям максимата на Каринти: "Каквото не мога да разкажа никому, разказвам всекиму". Тайната любовница на Марин Георгиев е Унгария. С Унгария и унгарската литература изневерява на родината и родната литература. И ако Унгария му е изгора, тогава аз съм "сводникът".

С "разкопчано" настроение скитахме по "Ваци", из кръчмите на Будапеща, бях му Вергилий в бездънната унгарска пуста, та чак до родното ми село. От това съвокупление се родиха чудните деца на любовта: лиричният му пътепис за Унгария, преводите му на поетите от неговото поколение Бенедек Киш, Ендре Рожа, Йожеф Уташи. Стотици вестникарски колони отдели на унгарската история, литература, изкуство и култура; злите езици, дори определиха "Литературен форум" като унгарски литературен вестник. Но какво да се прави като бившият директор на Унгарския културен институт Дьорд Арато бе неописуемо активен да му разкрие богатствата на Унгария; залежите на 1100-годишната унгарска държава; Унгарската революция от 1848-1849 и най-вече - най-чистата и най-свята революция на ХХ век – революцията от 1956. Марин им отдели толкова място, колкото нито един вестник по света, дори и в Унгария.

И накрая искам да благодаря на Марин за нещо, което в България не знаят: спасяването на Унгарския културен институт, който бившето унгарското правителство искаше да закрие през 1995 г. Без Марин и онези български интелектуалци, които откликнаха на неговия призив, днес нямаше да има Унгарски културен институт в София.

Благодарим на тях. Благодарим и на сегашния министър на културата, който не само че поддържа този институт, но му дава повече средства и възможности за изява, от което и да е досегашно правителство.

За да продължим да бъдем заедно.

 

Словото е произнесено на церемонията по връчването на унгарското държавно отличие "Pro Cultura Hungarica"


Марин Георгиев:

Уважаеми г-н министър Рокенбауер,

 

 

Благодаря Ви за високата чест, която ми оказахте.

Никога не съм предполагал, че любовта може да бъде възнаградена, но съм сигурен, че нито едно дело не става без любов.

В годините на комунизма Унгария ми даде всичко, което България ми отнемаше: усещането за свобода, духовното непокорство, съсредоточената организираност.

Когато за пръв път видях Будапеща през 1981 година, си казах: значи оттук започва Европа, само че е още по-хубаво.

Своето можем да разберем и чрез чуждото. От много унгарци научих по нещо за себе си: да рискувам за родината, както Дьорд Арато; да отделям плявата от зърното, както Петер Юхас; да съм неуморим, както Бела Помогач. Да съм предан на изкуството, както Йожеф Уташи.

Няма как и те да не са научили нещо от мен.

Унгария ме научи на краткост и пестеливост. Тя винаги бе и е на крачка пред нас: в политиката, икономиката, изкуството, свободата.

Като носех в себе си Унгария, не можех да бъда изненадан от промените след 1989 г. От Унгария за пръв път разбрах, че да си европеец, ще рече да си естествен; да не се срамуваш от това, което си.

Впрочем всеки взема от една страна и от една култура, това което му трябва.

И това обяснява защо други хора, от други, по-големи култури са взели по-малко.

За мен Унгария е постижимата Европа.

Европа по моите размери.

Благодарен съм на Бог и на съдбата, че ме срещнаха с нея.

Бог да благослови България и Унгария, по-скоро да завладеят бъдещето, което са изстрадали.

 

Словото е произнесено на церемонията по връчването на унгарското държавно отличие "Pro Cultura Hungarica"


За нас е невъзможен американският път

Със Золтан Рокенбауер, министър на националното културно наследство на Република Унгария, разговаря Милена Димова

- Г-н Рокенбауер, по какви механизми се финансира културата в Унгария след демократичните промени, в условията на пазарна икономика?

- Всичко е променено и максимално свободно. Според мен, най-важната задача на културната ни политика днес е да намери онези пунктове, които държавата трябва и за в бъдеще да подпомага финансово, от които тя не бива да се отдръпва. А от друга страна сме длъжни да поканим частния капитал в областта на културата. В днешната ситуация, в условията на демокрация, начинът на финансиране засяга и трето явление. Това е глобализацията. Ако подчиним напълно културата на търговията, то националната й унгарска специфика ще изчезне. Защото пазарът на нашата култура е много малък. Затова държавата трябва да има готовност и възможности да защити изкуството от пазара. В същото време трябва да привлече пазара в помощ на културата. Убеден съм, че същите проблеми съществуват и в България.

- Как се постига балансът между държавно и частно финансиране на културни институти и проекти?

- Смятам, че в Унгария намерихме оптималния модел за това. Националните институти – т.е. институтите на цялата нация – Националния музей, Националната филхармония, Националната библиотека, Националната галерия са на издръжка на държавния бюджет. Това обаче, не означава, че те нямат право на стопанска инициатива по законите на пазарната икономика, че нямат свободата да печелят от различни дейности. Работата на правителството е да направи така, че пазарните условия да бъдат благоприятни за частната дейност на националните културни институти. Но основната задача на държавата е да осигурява бюджета им. По отношение на общинските структури нещата стоят малко по-различно. От една страна, те се финансират от самоуправлението на кметствата, от друга – получават държавни субсидии. А от трета могат да получат пари за различни проекти чрез конкурси. Много институти формират бюджета си от фондации, но и те могат да участват в държавните конкурси. Най-важното у нас е, че когато държавата дава пари, тя изисква институтът да си подсигури средства и от другаде. Това е категорично условие. Има естествено и други продукти на културата, които не получават средства от държавния бюджет или конкурси, но виреят, защото пазарната икономика създава условия. Това е извънредно сложна система. Използват се централното разпределение на средствата и условията на пазара.

- Използвахте ли нечий чужд опит в създаването на тази система?

- Общо взето, така стоят нещата в Западна Европа. Искаме да запазим същия модел и в Унгария. Смятам, че за нас е невъзможен американският път, където няма централно държавно подпомагане, а всичко зависи от частната инициатива, от пазара. Но за нас е неприемлив и старият социалистически начин, когато само държавата осигуряваше средствата за култура.

Българската литература

© 2001 Литературен форум