Литературен форум  

Брой 21 (462), 23.05. - 04.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Книги

Книга за необичайните срещи

Дора Валие. Новата книга от поредицата "Punctum" на издателска група "Агата-А"... Разговори с Брак, Леже, Вийон, Миро, Бранкузи. Чавдар Попов започва с думите, че "пред нас е необичаен текст, който трудно може да бъде разположен в някоя от традиционните жанрови разновидности на изкуствоведската словесност". Думата "необичаен" май често се използва при представянето на книгата. "Необичайни срещи, необичайни обстоятелства, необичайна съдба" - пише пак Чавдар Попов.

Дора ВалиеДора Валие е родена в София. В началото на 40-те години става по неизбежност емигрант - заложник на военните събития в Европа. Завършва Сорбоната и Висшето училище на Лувъра. Известен в цял свят критик, теоретик и историк на изкуството. Разговорите с Жорж Брак "Брак, изобразителното изкуство и ние", Фернан Леже "Животът ражда изкуството на Фернан Леже", Жак Вийон "Проницателността на Вийон", Хуан Миро "С Миро" и Константин Бранкузи "Петък, 4 май 1986 г. при Бранкузи", публикувани в "Изкуството: Поглед отвътре" Дора Валие подготвя за списание "Кайе д’Ар", където са публикувани през периода 1954-1960 г.

Това е историята

Книгата има и по-необичайна съдба - трудности около издаването на тази книга, желанието на Дора Валие да види поне една своя книга, преведена на български език, проблемите, трънливият път, както се казва, от идеята на преводачката Данила Стоянова до реализирането на проекта. Едва сега интервютата на Дора Валие излизат с подкрепата на програма "Витоша" и Националния дарителски фонд "13 века България".

Дора Валие умира в Париж през 1997 г., без да види книгата издададена на български език.

Едва сега "Изкуството: Поглед отвътре" е факт.

Който не е необичаен.

 

Сп.
Сп."Егоист". Бр.51

Текст и фотографии: Антони Георгиев. "Закуска за шампиони". Антони Георгиев изследва най-луксозния магазин за храни в Централна Европа. И всичко започва... "В Далмайр храната не се купува на килограм, така както и картина не се купува на метър... В Далмайр сякаш ритуалът на размисъла, изборът, разговорът с оберкелнера, докосването до ръката на продавачката, подхващането на хартиената чантичка в ръка, целят да създадат поне толкова удоволствие, колкото усещенето, че една цяла стрида от тазгодишния сезон в Колчестър бавно пълзи надолу по гърлото ти, а прясната морска вода, в която е плувала, преди да я погълнеш, е вкарала в устата ти целия световен океан."

Енслър и "Диалози на вагината". Интервюто на Ина Григорова. "Радвам се, че идват и мъже, радвам се, когато излизат от театъра като покръстени. Но ме интересуват жените. Искам те да се почувстват свободни и силни" - казва Ева Енслър.

Граница и Резово през най-самотния сезон - зимата. "Резово: пусти кръчми, празни улици и бодлива ограда"...

И анонимен e-mail - май литературата била в повече. И българските книги. И друго. Май.

Съвременник. Бр. 1/2001
Съвременник. Бр. 1/2001

Първият брой за 2001 година на списание "Съвременник" включва три романа - "Човек на историята" на Малкълм Брадбъри и "Бебето" от Рада Александрова, "Да живее славата" от Карлос Фуентес. Плюс пиесата на Станислав Стратиев "Празни стаи" и "Петстотин думи към "Празни стаи": "Има различни видове свобода. Най-важната е свободата да бъдеш такъв, какъвто си. Всички ние се раждаме с нея, а по-късно родители, училище, общество, власт и т.н. ни я отнемат. Или ние я предаваме доброволно." След това - "Празни стаи"...

Поезия от Кръстьо Станишев, Екатерина Йосифова, Христо Черняев, Милан Руфус, Ян Бузаши, Пламен Киров... Разкази от Димитър Шумналиев, Андре Дюбъс, Кевин Кенти, Деян Енев, "руски разкази" от Олег Павлов и Олег Хафизов... В броя е отделено значително място и на есеистиката - Лешек Колаковски "Минилекции по максивъпроси" и Макс Фриш "Истории". Интервю на Владимир Зарев с Борислав Джамджиев, главен редактор на списание "Смут" - "Да смутиш някого днес е по-трудно, отколкото да го уплашиш".

Джак Керуак.
Джак Керуак.
"Ангели на самотата".
ИК "Ера". С., 2001

"Историк на бийтпоколението" - наричат Джак Керуак след издаването на "По пътя" през 1957 год. Според американската критика "Ангели на самотата" е "най-изразителното откровение на Джак Керуак". Новото светоусещане, бунтът на "сърдитите млади хора", сивотата и безнадеждността на 40-те и 50-те години преди това, Алън Гинсбърг, Нийл Касиди, Уилям Бъроуз, Керуак...

"Ангели на самотата" е една от последните работи на Керуак, в която той вмъква автобиографични факти от литеретурната си кариера, преди да бъде споходен от славата.

И отново пътуването на стоп, живот на ръба, барове, шумни компании, стопаджийска идилия, планини, селца, малки градчета, преоткриване на всичко, книги, книга за човешките взаимоотношения, за доверието, природата, градските пейзажи, дрога...

Защото човек трябва "да живее, да пътува, да бъде авантюрист и за нищо да не съжалява". "Ангели на самотата" сякаш доразказва "По пътя", поема някои нишки, някои герои, някои пътища.

"Джак Дюлуз припечелва някой и друг долар като горски надзирател, предпазвайки планините от пожар. След дълбоки размишления върху уроците на природата, той поема към Сан Франциско и се връща в гъмжилото на модерния свят".

И отново противопоставянето между големия град и природата, самотата и съзнателното усамотение и т.н.

Сега книгата може да бъде прочетена и като носталгия към изминалите години, към бунта, свободата, към прекалено многото свобода и опиянението от нея. Но в "Ангели на самотата" има много човешки неща, които не са въпрос само на време, за да отживеят.

Българската литература

© 2001 Литературен форум