Литературен форум  

Брой 23 (464), 12.06. - 18.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Ектор Какнаватос

 

Ектор Какнаватос е роден през 1920 г. Завършил е и е преподавал математика в системата на частното образование в Гърция. Автор е на стихосбирките “Fuga” (1943), “Диаспора” (1961), “Гамата на камъка” (1964), “Четирицифрено” (1971), “Четирицифрено със седмата струна” (1972), “Улицата на лестригоните” (1978), “Ножовете на Кирка” (1981), “Контрапункт на легендата за бъбреците на града” (1981), “In Perpetuum” (Втора държавна награда за поезия – 1983), “Скоростна кутия” (1987). Творчеството му представлява отглас от сюрреализма, почиващ върху математическите принципи на вселената, познаването на античната литература и митология. Поместените тук стихове са от стихосбирката “Скоростна кутия”, включени са във втория том с негови “Събрани стихотворения” (1978-1987).

 

***

И случи се тъй че търся думи безстрашни
думи бойки и безсмъртни
думи проточени
се подреждат като по съдбовна повеля
нетърпеливи, инатливи
думи – стръмни амазонки
търсех думата, която изпълнена с отчаяние
скача в празното
а при приземяването
се пръсва на хиляди парчета.


Мартенски иди

Неразумният: оставяше се нощта
хлабаво да нанизва на пръста му
венчалната си халка.

Всички късове вятър са бели
Снежнобяло е всичко; как го издържа
А когато я вдигна високо, колко бяла беше тогата
а когато покри с нея очите
да не ги вижда, когато върху му връхлитаха кинжали
никога, шумолейки, повелителю ветре, не си
замръзвал неподвижен
от по-златистоалена ивица.


Solo oboe

Възгласите на стадиона не са за победата на
колесничаря
не
но защо ме попита: защо са нощен трап очите ми
и казах: това е нашийникът ми
и че като поет не разбрах дали си
третата която каналията отново не отсвири
Вече цял час не е свирил дузпи
Подкупен ли е или сляп? That’s the question!
И ето защо разгулният тайфун Анабела
яхнал розово муле
за пореден път ми опожарява Антихоя.


Корида, простираща се до Бактрия1

Стелеха се кървави памуци от месечината
Със забити бандерили в слепоочията
тореадорът
се издигаше високо с велосипедите на вятъра
Рио Ебро влачеше флуоресцентни светлини
Батериите угасваха в Sanyo-то
вече не те чувах
отправил се на изток към мъгли на роговете
към стипчивостта на снега в кръвта,
Парменионе2, дърти вироглавецо,
щом си знаел че под козирките август е щял да
изгние



Съпротивляваща се глина

Слънцето се улови в трънаците,
августейша мараня пореше въздуха в кипежа.
Нос несметен в пладнето
Скалата се подпали от мисъл,
отлепи се, отнесе небесното нагоре,
а ти си жаден
жаден си
и поради твоята жажда
именно си жаден ти и настояваш…
По никаква друга причина освен че жаден си
не се е строшила стомната на хиляди парчета.


***
Шофьоре, не спирай, ако срещнеш на автостоп
алигатора от Мериленд.
Започна като византиец, не го забравяй,
едва-едва, за да отговоря на тщеславното име
Павлович
В края на чинкуечентото, което вдигна платна
Понастоящем алергичен реагира турукът му с турук
че хъркат самолетоносачите
или че Рутиния ангелски е озарена; не забравяй;
алигаторът от Мериленд е буквата “фи”,
затворена в манастира “Есфигменос”3
Кроеж на крипти със заряд от жлези
недей да спираш
Смили се над божия младенец когато струи светлина
върху януарски пъпеш
Съжали се над мен дето осиротях, гледайки едно
огладено камъче,
недей да спираш



Алгебра

Далеч откъм общинската мера
отначало се появи прашен стълб
чак до небесата
Не мина много време
От пътя долетяха тропот
и врява
Прозорци се затръшваха, ролетки се спускаха
Облечено в железни доспехи в града вече влизаше
уравнението


План за алиби

Кучето ми копие от осми век,
разрязано на четири,
с други осакатени кодове
решил съм да го продам за картофено семе

имам деца да отчувам
от катранена замазка се нуждае покривът ми
от царевично зърно кокошарникът ми
от сирене мишоците ми
Клеопатра на Птолемеите искам в постелята си,
а навън вали.


Корида със скорпиони

Умът ми тичаше подир сянката си
по-топъл и от кладенец
Няма скала, папрат, пот, звезда
които да не са се превърнали в шира на мечтата
А бяха единайсет
Бяха единайсет скорпиона, които ме иронизираха,
че без жило се изправях срещу смеха ти
Жадуваше за кръв арената
Ти си тръгна угаснала.


Сапьорско попадение

Ако непотъпканото петолиние е свещен кладенец,
наведи се и чуй как дълбоко там долу аз –
мазилка на иконоборец или пробудена от копие
палатка
нерендосана дъска, но крило на врата
боядисана със синка – се бъхтам с вятъра
докато не се погрижат за старините на остров
Нисирос
Наведи се и чуй как
въпреки всички крави в търбуха му
кръстът на мъчението
измерва с тежестите си дълбочината на
баптистериите
Навън бурята continuo
нажежена негърка молитвата ти тлее в стаята
докато се пропука таванът
с тежка болка и парещо сега отвисоко капе
изгорялото масло.



Микена

На Георгия Папагеоргиу

Отново сменяше ереста си утробата ти
Не бяха оракулите пребледнели
Нито пък ти отдавна мъртва
веднъж и дваж и седем пъти заклана
С двуострата ти брадва която сега сама
поваляше двери
и като куче виеше на умряло: олагамемнон

Неудържим се изсипваше всесветлият хаос
като хармонично люлеене
че безглав го опипваше в постелята си
когато той вече беше облак
платна чезнещи в далечината
и мачти.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова


1 Сатрапство в Персийската империя, обхващащо територията на днешен Афганистан, завладяно от Александър Македонски. - Бел. прев. [горе]

2 Парменион (400-330) – един от генералите на Александър
Македонски. - Бел. прев.
[горе]

3 Манастир в Атон. - Бел. прев. [горе]

Българската литература

© 2001 Литературен форум