Литературен форум  

Брой 23 (464), 12.06. - 18.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Елка Димитрова

Теория през границите

 

"Теория през границите. Въведение в изследванията на рода". Съставители Милена Кирова и Корнелия Славова. С., 2000Първото българско въведение в изследванията на рода – "Теория през границите" – засяга широк проблемен спектър, включващ историята и съвременните практики на феминизма. Една от концептуалните интенции на сборника е преформулирането на опозицията мъжко – женско, като в този процес постоянно бива напомнян интердисциплинарният характер на направлението. Очертан е и терминологичният диапазон на централното за тези изследвания понятие – gender: род, социален пол, социопол, пол или оставането му като непреводим конструкт.

Общият облик на книгата е по-скоро академичен, но интригуващата проблематика и неприкритото въодушевление, с което са писани текстовете, я прави интересна за широк кръг читатели.

В част от статиите доминантата пада върху историко-теоретичното представяне на феминизма.

Така например в "История на жените, феминизъм и рамките за тяхното осмисляне" Красимира Даскалова прокарва разграничителната линия между историята на жените и историята на феминизма, които традиционно са Отъждествявани една с друга. Авторката разглежда три различни феминистични традиции, водещи началото си съответно от Просвещението, евангелизма и социализма. Като релевантна дихотомия, през която се описва историята на жените и половете, се формулира противопоставянето: равенство/различие.

В полето на сходна проблематика разгръща изследването си и Татяна Коцева – "Равенство, различие, различия – продължаващият феминистки дебат". Отново интрепретиращ историята на феминистичните възгледи, този текст въвежда в едно диахронно развитие на представите за рода. Ако първото поколение феминистки е представено чрез разбирането за еманципирането на жените като равенство (изравняване в обществено отношение с мъжете), то втората феминистична вълна е конципирина в понятията на различието. Основа за постигане на споменатата цел се оказва именно усвояването, приемането на съзнанието за различията между двата пола. Поставен е и акцент върху различията в "лагера" на самите жени – социални, образователни, етнически, диктувани от типа

сексуална идентификация. Татяна Коцева стига до едно мъдро разколебаване в тезата за универсалната женска идентичност.

Интригуващият текст на Татяна Стойчева "Род и национализъм" отново представя феминизма като историчен конструкт, но този път – в паралел с тенденциите на национализма (аналогия, развита предимно през 80-те и 90-те години на ХХ в.). Статията интерпретира понятията в социологически план, опирайки се на литературнокритически материал, свързан с представянето на Първата и Втората световни войни. Но особено провокиращо е представено отношението национализъм – род въз основа на наблюдения върху моделирането на идентичността на "българските жени и мъже" в процеса на тяхното участие в Априлското въстание.

Ако споменатите дотук текстове клонят по-скоро към историзиране на представата за рода, то текстовете на Милена Кирова, Амелия Личева, Корнелия Славова, Катя Станева, Ралица Мухарска по-скоро теоретизират върху тази тема.

В "Психоанализата пише рода" и "Удоволствието от удоволствието или "женският" еротизъм като парадигма на постмодерното знание" Милена Кирова прави остроумна критика на фройдистката психоанализа. Във втората статия тя се спира на посттенденцията в хуманитарната модерност през последните тридесет години, формулирайки я като "бягство от вродените същности, от легитимните стратегии на преживяване, от монологизма на нормалните практики и на единствено валидните истини – денатурализиране, дехуманизиране на представите за човешкото..." В ефектното метафорично противопоставяне на "хляба-без-който-не-можем", от една страна, и "хайвера", от друга, се оглеждат двете представи за еротика: вродено-естествената (често и неосъзнавана) и онази, която се мисли като нейна "огледална другост" или "удоволствието от (нашите собствени представи за) удоволствие". В хода на проникновеното говорене за "женския еротизъм" обаче авторката не пропуска да напомни невъзможността за пълна дисоциация на различията: "Целенасочено не разграничавам текстове, които могат да бъдат мислени като феминистични, от текстовете на Барт или Дерида примерно, – пише М. Кирова – защото никак не съм убедена, че феминизмът е способен да мисли себе си извън концептуалната парадигма на патриархалната дискурсивност."

По-скоро прагматичен характер имат статиите на Корнелия Славова "Споровете за рода (Gender) – значения, употреби, преводи" и "Родът в литературната теория и критика". Първата от тях изследва преводимостта на концептуалния апарат на феминизма; значенията и начините на употреба на теорията на рода. Донякъде с приложен характер, тя разработва проблема текст – контекст в преводната ситуация. Отнесен към феминизма, този проблем до голяма степен се свежда до трудността да бъде пренесено контекстуално конципираното различие в друг контекст. Във втората статия авторката се спира върху активността на родовото съзнание при четенето на литературни текстове, от една страна, и ролята на разбирането на литературата за разчитането на "знаците на рода", от друга.

"Колажът като интерпретация: женски идентификации през Българското възраждане" на Катя Станева хвърля един игрови и в същото време академичен поглед към редове от емблематични възрожденски творби, за да "сглоби фиксирания в предосвобожденската литература портрет на българката".

Темата за женския глас и различието му от мъжкия минава през текстовете на Ралица Мухарска и Амелия Личева.

В "Род и език" Ралица Мухарска на свой ред релативизира представата за феминистичния подход, напомняйки, че той се поражда в средата на една принципно андроцентрична култура, че общоприетите "езикови правила, както и правилата на общуване чрез езика – са се развили в патриархален обществен контекст". В този контекст тя интерпертира митизиращите стереотипни схващания, с които обрастват женската и мъжката реч. Изведени са и някои параноични езикови разграничения (авторката ги посочва по-скоро като примери, без да ги оценява), като например: wymin вм. women (за да не личи произходът на думата от men – "мъже"), herstory (за да не може да бъде разложено на his story – "негова история").

Академизъм и перфекционизъм заявява текстът на Амелия Личева върху проблематиката на "женския глас" – "Теоретизации върху женския глас: философия и основания". Той разглежда "опорите, които конституират женския глас, както и някои от днешните по-влиятелни теории за женския глас и женското писане." Статията е организирана около интерпретацията на напреженията, породени от традиционната опозиция между "нормативния" мъжки и "отклоняващия се" женски език.

На фона на тези разнородни по проблематика, но все пак обединени от единна стилистика текстове "Отказаното удоволствие" на Емилия Дворянова прозвучава като една приятна забежка по течението на често споменаваното от авторките "флуидно писане". Смислово кореспондиращ с някои идеи на М. Кирова, този текст отваря целия корпус на сборника към нещо продължително и неизвестно, което би могло да прелее в метафората на "намерените желания".

Избирам този описателен подход за представянето на сборника поради разнообразието от теми и подходи, което е привлекателно само по себе си, но от своя страна то се съпротивлява на всеки опит за унифициращ критически анализ. А и едно от най-съществените качества на тази книга (с оглед, разбира се, на по-широката аудитория) е информативната й страна, осъщественото намерение да въведе в една спорна и пресягаща се в различни посоки материя.

Българската литература

© 2001 Литературен форум