Литературен форум  

Брой 23 (464), 12.06. - 18.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Книги

Паулу Коелю.
Паулу Коелю. "Демонът и сеньорита Прим". Изд."Обсидиан".С., 2001

След "Алхимикът", "Петата планина", "Край река Пиедра седнах и заплаках" и "Вероника решава да умре" – следва "Демонът и сеньорита Прим".

"Мисля, че повечето хора разбират за какво говоря: един мъж и една жена са в Райската градина и се наслаждават на всички възможни удоволствия. Поставена им е една-единствена забрана – никога да не узнаят какво означават Доброто и Злото" – Паулу Коелю пише в предговора на книгата.

След "Край река Пиедра седнах и заплаках" и "Вероника решава да умре" книгата "Демонът и сеньорита Прим" е завършекът на трилогията "И на седмия ден...".

Трите книги разказват за една седмица от живота на обикновени хора, които ненадейно се сблъскват с любовта, смъртта и властта. "Винаги съм вярвал, че дълбоките промени както у човека, така и в обществото настъпват в разстояние на съвсем кратки периоди от време" – пише Паулу Коелю. – "Когато най-малко очакваме, животът ни отправя предизвикателство, за да изпита смелостта ни и волята ни за промени. И в този миг няма никакъв смисъл да се преструваме, че нищо не се е случило, или да се оправдаваме, изтъквайки, че още не сме готови."

(Купете on-line!)

Съмърсет Моъм.
Съмърсет Моъм. "Лайза от Ламбет".Изд. "Прозорец". 2001

"Лайза от Ламбет" излиза за пръв път на български език. "Лайза от Ламбет" всъщност е първият публикуван роман на Съмърсет Моъм. Лондонски преградия, бедняшки къщи, тъмни улици, реализъм…

"Сред мрачните бордеи на Ламбет осемнайсетгодишната Лайза е любимката на улица "Виър". Кипяща от живот и пленителна, в лицето на Том тя си има поклонник, който макар да не блести с нищо, я обожава." След това историята с женен мъж, после тайната, която излиза наяве, после слуховете в махалата и т.н.

"Длъжен съм само да добавя, че в този роман е описан животът в бедняшките квартали, какъвто беше преди четиридесет години" - пише Съмърсет Моъм в предговора на книгата. – "В празнични дни мъжете носеха дрехи със седефени копчета и свиреха на концертина, момичетата си пускаха невероятно големи бретони и си слагаха огромни шапки, отрупани с пера. Не бяха чували за грамофона и кинематографа. Не четяха вестници".

Това е.

Освен още нещо – на гърба на корицата е извадена една мисъл на Габриел Гарсия Маркес за Съмърсет Моъм. "Един от любимите ми писатели".

(Купете on-line!)

Митко Новков
Митко Новков "БАРТвежи". Изд. "Литературен вестник". С., 2001

Текстове.

Или "Разни и по-разни писаници по повод и без повод".

"Събраните тук текстове никога не са си въобразявали, че ще се наместят в книжно тяло. Но сега, когато невъобразимото /или непоправимото/ вече се е случило, нужно е, мисля, да се обоснове тяхното така непредизвикателно-виновно материализиране/нахълтване в света" – пише в предговора на книгата Митко Новков.

Книгата обаче няма нужда от оправдание за това, че я има.

Хубавото на "БАРТвежи"-те им е това, че са събрани на едно място. Че не са бърборене... Или боботене. Или надприказване. А се очертава един глас, който говори едновременно и за Кристо и Жан-Клод, за Ролан Барт и Жорж Батай, за Елин Рахнев и Паулу Коелю, за Марин Бодаков и Уди Алън, например.

Текстовете са условно разделени на три цикъла – логосни, иконични и полисни. Книги, романи, стихове, текстове, изобразително изкуство и театър... И теми за мислене, т.е. – писане.

И "БАРТвежи".

От едната страна – брътвежите, от другата – Барт.

Каква по-удачна комбинация.

(Купете on-line!)

Александър Попов.
Александър Попов. "Земята на онемелите". Изд. "Литературен форум". С., 2001

"Демокрацията е велико благо, но и велико изпитание за всеки от нас. Дано се окажем достойни за нея. Опорочим ли я, ще я загубим отново" – с тези думи завършва книгата на Александър Попов. Последните три изречения.

Александър Попов е роден в Пазарджик през 1927 година. Завършва хуманитарна медицина в София и работи първоначално като селски участъков лекар. От 1958 г. се установява във Велинград. По специалност е рентгенолог.

През 1990 г. е избран за депутат на СДС във Великото народно събрание. Автор е на документалните книги "Великото излитане" /1995/ и "Неизреченото" /1997/.

"Десетилетията, които проследявам, преминават в един и същи градец. Тук не се случва нещо изключително, другаде се решават съдбините на страната. Предимството е, че хората се познават и животът на всеки е като на длан пред очите на всички. Тук нищо не може да бъде преиначено или потулено."

Тази мемоарна книга е продължение на "Неизреченото", която обхваща периода от началото на трийсетте години до края на петдесетте.

(Купете on-line!)

Българската литература

© 2001 Литературен форум