Литературен форум  

Брой 23 (464), 12.06. - 18.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Красен Станчев

Изявлението на Симеон се различава от тезите на икономическия му екип

 

Много силно впечатление ми направи обосноваването на смяната на фокуса на икономическата политика, въпреки че не бих казал, че това е кой знае каква смяна.

Казва се, че в световен мащаб приходите от доходи са безусловен фактор в БВП и тяхното равнище е между 50% и 70% от него.

В България тежестта на доходите в БВП е около 80%.

За целия 10-годишен период най-ниската точка на потреблението като тежест в БВП е през 1991 г., когато е 56 процента.

От гледна точка на предложенията за микрокредитиране, долната граница на кредита в момента е около 15 000 лв. Тя бавно, но сигурно пада заради конкуренцията между банките. Основен проблем е дължината на кредита, която се увеличава, най-вече поради завръщането на жилищните заеми. Дори и в инвестиционен план дължината на кредита също се увеличава.

Основният проблем при кредитирането не е толкова липсата на средства и регламентите, колкото презастраховането на банките поради лоша памет от 1995 и 1996 година. От друга страна е фирмената демография на българската икономика, която се състои предимно от малки предприятия и еднолични търговци, които навсякъде по света имат труден достъп до кредити. Тези компании много трудно могат да структурират бъдещето си, да видят какви ще са техните разходи за постигането на някои от ценовите сценарии или съответно сценариите за печалба и след това да видят какви са необходимите капиталовложения и да докажат всичко това на банката по обективен начин.

Безлихвеното или всяко едно субсидиране на лихвите предполага участие на държавата, което нарушава бизнесклимата.

Тази част се намира в противоречие с относително добрата част в изказването на Симеон Втори за подобряването на бизнес климата.

Може да има спонсориран заем, дори при условията на валутен съвет и да не противоречи на финансовата стабилност, въпросът е какъв е обемът на тази субсидия. Но безлихвен заем ми се струва доста абсурдно нещо, защото ако вземете пари без лихва и ги сложите на депозит в банка, те за 18 месеца ще ви донесат 5% лихва. Но това не означава, че парите ще се използват за производство на благосъстояние.

Другото предложение за увеличаването на гаранциите по влоговете - от 2500 на 10 000 лв. - е голям разход за банките. Тези влогове трябва да бъдат обезпечени чрез вложения от банките в гаранционния фонд, което ще намали разполагаемия ресурс на банките най-малко с равностойността на увеличението от 4 пъти. А това не е особено рационално при положение, че в същия момент искате да увеличавате обема на кредита и да удължавате този кредит.

Дори в САЩ 82% от започващия бизнес тръгва чрез залагане на собствено имущество. Защо трябва в България нещата да бъдат различни? И ще станат ли по-различни тогава, когато някой субсидира онези, които започнат да правят бизнес? Това означава, че този, който вече печели, трябва да дава пари на този, който вече не печели. Но това не трябва да бъде със съгласието на двете страни, а през държавата, което е доста странно.

По отношение на съкращенията на бюджетните разходи - те едва ли може да се съкратят с повече от 0,5 процента, което в общи линии е в плановете на всички политически партии. Самата администрация трудно може да бъде съкратена, защото присъединяването към ЕС, според мен, е свързано с увеличаване на администрацията, а не с нейното намаляване. В същото време България е една от страните с най-малка администрация - както в сравнение със страните членки на ЕС, така и в сравнение със страните кандидатки.

Интересно е, че от това се предвиждат средства за подобряване на услугите, които държавни или полудържавни организации оказват на населението, като медицинско обслужване, образование и така нататък. Съкращенията в никакъв случай не могат да бъдат достатъчни за подобряване на целия този спектър от услуги, като в същото време някои негови сегменти, да речем болничните услуги, всъщност имат натрупан ресурс за подобряване на качеството. В момента по изчисления на института за пазарна икономика излишъкът в здравната каса е около 460-470 млн.лв. Въпросът е как се харчи този излишък.

Изглежда странно и по какъв начин икономически може да бъде обосновано увеличаването на пенсиите и подобряването на всички останали услуги - включително образованието, чрез съкращаване на държавния апарат.

Ако се съкрати държавният апарат, то тогава вноските в държавните фондове намаляват - по линия на данъците, по линия на здравните осигуровки, по линия на пенсиите, следователно остава по-малко за разпределяне в тези фондове. Част от тайната за поддържане на държавата като голям работодател, което не означава администрацията, е в това, че у нас тогава, когато има бързо съкращение на държавния апарат и на хората, които получават пари от бюджета, има и много бързо съкращение на услугите и съответно преразпределителните механизми няма да могат да работят. И съответно тези хора, които получават социални помощи, ще получават по-малко социални помощи.

В това послание, което е едно нормално послание преди избори в българска обстановка, Симеон Втори успява да доразработи някои идеи, които по принцип бяха или възможни, или корените на подобни развития са заложени в политиката на досегашното управление. Това най-вече е частта, свързана с подобряването на всичко онова, което се нарича бизнес среда. Това е частта, в която се казва, че има възможност за привличане на чужди капитали в страната.

Сегашното правителство не можеше да направи това през 1997 - 1998 г., когато страната излиза от тунела на икономическата криза и не е естествено да вървиш по света и да обясняваш - ние сме най-добрата страна за инвестиране. Но след като има 3 години икономически растеж, след като той вероятно в близките 2-3 години ще бъде на равнище около 5%, напълно е възможно да се положат успешни усилия за привличане на чужди инвестиции чрез подобряване на имиджа и на средата за водене на бизнес в страната.

В крайна сметка ми се струва, че има разлика между това, което лидерът на движението твърди, и това, което твърдят неговите икономически представители. Или просто тези икономически представители не са си казали мнението тогава, когато е било писано това изказване.

 

* Aвторът е директор на Института за пазарна икономика
Материалът препечатваме от "Mediapoolbg"

Българската литература

© 2001 Литературен форум