Литературен форум  

Брой 23 (464), 12.06. - 18.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Рeпублика Македония мина през най-лошото

С посланика на Скопие у нас Н.П. Любиша Георгиевски разговаря Весела Веселинова

 

Н.П. Любиша Георгиевски е роден на 30 май 1937 г. в Битоля. Завършва Академията за театър, филм, радио и телевизия в Белград. Автор е на филмови сценарии, драматург и есеист, театрален теоретик, журналист и полиглот. Свободно говори английски, френски, италиански, руски, български и сръбски език. Добре комуникира на словенски, полски и румънски.

- Г-н Георгиевски, как оценявате позицията на Р България за ситуацията в Р Македония?

- Ситуацията в Р Македония е много динамична - промените ставаха с часове. Българското отношение към кризата също се изменяше и имаше своите изкушения. Знаем, че много неща се случват в навечерието на избори, много изявления и ходове имат двойно значение. Това е нормално. Генерално сме много доволни - усещаме консенсуса на всички български партии по отношение на кризата в Р Македония. Вашите политици се водят от два принципа - запазване териториалната цялост на Р Македония и предотвратяване избухването на гражданска война на етническа основа в нашата страна. Това е много добра политика. Доволни сме. Според мен вече сме преминали през най-лошото - днес гражданската война е много по-далеч, отколкото бе вчера.

- Според някои твърдения е възможно да се стигне до нов Берлински конгрес на Балканите. Как преценявате подобна възможност?

- Има една поговорка - "Което на бабата е мило, това й се снило" (б.р. присънило). На Балканите все още се проявяват атавизмите на старите подходи в политиката. Федерализирането на страната ни не е балканска теория - това са мисли на лорд Дейвид Оуен и някои становища на Хенри Кисинджър, които вече отшумяха в европейския и американския печат. Те предлагат картата на Балканите да се прекрои на етнически принцип, което аз още преди 2-3 месеца определих като деструктивно и опасно. Това не може да стане - показа ни го Босна. Въпреки че там се видяха и други отрицателни симптоми, на чието основание се изгради това предложение. Всички балкански страни показаха, че евентуалната промяна на границите е деструктивна и невъзможна.

- Възможна ли е все пак федерализация на Р Македония?

- Федерализацията би била възможна само чрез война. Защото няма институция в света, която да не признава териториалната цялост на Р Македония - Съветът за сигурност на ООН, ЕС, НАТО, Русия и т.н. Не знам откъде се лансира тази идея. Ако идва от терористите - те могат да говорят и мислят каквото искат, но никой не ги зачита, защото са бандити и мафиоти. Никой не иска федерализация на Р Македония.

- В македонската и в българската преса се появи твърдение, а и опровержение, че София ще спре военната помощ за Скопие. На каква помощ от България се надява Р Македония?

- У нас се разрази голяма буря от информацията, че България ще спре военната помощ, ако страната не се федерализира. Това бе информация, базираща се на неназовани източници. Бе цитиран българският военен министър Бойко Ноев, а това пак е под диктата на предизборната надпревара. В София съм и виждам реакциите, макар някои от тях да са прекалено "досолени". Информацията бе шокираща за нас, като се имат предвид добросъседските ни отношения. Не дай Боже да имаме такива проблеми, не дай Боже да се нуждаем от военна помощ!

Кризата в Р Македония ще завърши скоро, тъй като албанските терористи няма да получат подкрепа. Моралът им пада. Проблемът можеше да ескалира, но след второто посещение на Хавиер Солана стана ясно, че конфликтът утихва. Тези, които искаха да подкрепят пожара, не успяха. Междуетническите войни пламват веднага - насила не става.

Никъде албанците не живеят толкова добре, както в Р Македония - нито в Косово, нито в Албания. Средната месечна заплата у нас е 320 ДМ. Албанците, които имат работа, живеят с тази сума. Като се направи проста сметка, нашите заплати са три пъти по-високи от тези в Косово и Албания. Средните работни заплати в Югославия и в България също са по-ниски. Затова на никой не му изнася да вземе пушката и да се бори, както казваха някои албански политически дейци. За втори път не успяват да предизвикат етническа война. Може и да потретят, но шансовете намаляват, защото положението в Р Македония е стабилно. Съществуват учебници за разпалване на етнически пожари - има сценарии за това. Моделът обаче не сработи.

- Балканите като че ли са уникални и в решаването на проблемите тук е необходим нов подход?

- Да. Провокаторите трябва да измислят нещо ново, да проявят творчество. Дълбоко съм убеден, че този модел не се прилага пряко срещу Р Македония, а срещу балканската и европейската цивилизация, защото те подготвят почва за нова световна война. Неуспехът им в Р Македония може да ги провокира за нови варианти на партизанска война. За нея обаче ще им липсват камикадзета. Няма хора, които да се омотаят с 15 кг взрив и да се самовзривят.

- Един от начините за противодействие на подобни планове е развитието на добросъседските връзки. Какво да очакваме в тази насока между България и Р Македония?

- Скоро ще бъде подписано споразумение за приятелство и сътрудничество между България и Р Македония. Това е най-висшата фаза на междусъседските отношения. Аз съм един от съучредителите на Балканския политически клуб. Очаква се всички балкански страни да развиват сътрудничеството помежду си, да либерализират гранично-пропускателния контрол, да разменят свободно идеи, стоки, хората да пътуват свободно. Отварянето на Балканите и създаването на общ пазар е добра възможност да развиваме отношенията си така, както страните-членки на ЕС. Само така можем да докажем на Европа, че сме зрели за европейската цивилизация, която се е зародила тук преди векове.

Трябва да се вслушаме в нашата история, за да докажем, че сме достойни за европейските културни ценности. Балканските страни трябва да се подкрепят, за да преживеят драматичния период, докато бъдат приети в европейското общество и НАТО. Трябва да покажем, че сме готови за това, че сме се освободили от идеологическата обремененост, да покажем своите културни ценности, които са много общи. Това е възможно, ако провеждаме политика на доброжелателност. Политика, при която разчиташ на съседа при възникнал проблем и гледаш на него като на приятел, който помага, а не като на враг, който създава проблеми. Това е алтернативата пред балканските страни.

Всички държави на Балканите трябва да си сътрудничат. Ако някой изостане по пътя към Европа, другите трябва да му помогнат. Каква полза, ако имате замък в махала от колиби, където всички крадат и гладуват. Всички държави на Балканите трябва да си помагаме, както България и Р Македония.

- Какъв е конкретният израз на българо-македонското сътрудничество?

- За съжаление в момента търговското ни салдо е отрицателно. Очакваме разширяване на стокообмена с 95 на сто след 2003 г., когато ще паднат митническите ограничения. Най-важното условие за успешни икономически връзки е инфраструктурата. Между България и Р Македония няма пряка жп-връзка, което оскъпява транспортирането на стоките. Трябва да обновим и шосейните връзки. След този конфликт Р Македония е с ограничени финансови възможности - надяваме се на инвестиции за изграждането на общата жп-линия.

В същото време в областта на културата няма граници. Много представители на артистичните среди в двете държави се запознаха лично. Ще поставяме съвместни театрални пиеси. Планираме общи проекти в изобразителното изкуство и музиката. Най-важното в сферата на културата е хората да се познават. Договорите не означават нищо, ако хората не се познават.

Този есен в Пловдив ще се проведе Седмица на македонския филм. Аз бях първият македонски драматург, който дойде в България и постави своя пиеса в Народния театър "Иван Вазов". Планира се публикуването на две антологии, в които ще бъдат представени български и македонски театрали. Хората в България ще видят най-доброто от театъра в двете страни.

- Какви са реалностите България и Р Македония да имат обща позиция относно членството им в ЕС и НАТО?

- Трябва да се намери деликатното равновесие. Не бива всички балкански страни да са в един пакет. Може някой да е много добър, а друг - много мързелив. Не бива да бъдем в един пакет, но не бива и да си съперничим прекалено силно и да си създаваме едни на други препятствия. Няма да има полза, ако една държава от региона влезе в ЕС, а другата не - на инат. Европа отхвърли този тип отношения. Например Гърция, която е членка на ЕС и НАТО, е с много висок стандарт на живот, но е в драматично положение, защото граничи с Р Македония, в която имаше драматична ситуация. Всички стъпки в посока ЕС и НАТО трябва да са в името на общото благо.

Агенция Балкан

Българската литература

© 2001 Литературен форум