Литературен форум  

Брой 23 (464), 12.06. - 18.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Изкуството балансира човешката душевност

С художника Росен Рашев-Рошпака разговаря Йонко Бонов

 

Художникът наивист Росен Рашев-Рошпака подреди свои картини на 31 май на два етажа на галерия "Витоша". Изкуствоведът Максимилиян Киров съизмерва творчеството му с това на Димитър Казаков.

Силният му стремеж да създава изкуство го превръща в един от най-продуктивните млади автори. На 30-годишна възраст е оставил зад гърба си 17 самостоятелни изложби в страната и в чужбина. Заедно с експозициите се нареждат и наградите. През 1993 г. печели първа награда от Общата художествена изложба "Дни на Ботев" във Враца. През следващата година отново е отличен с първа награда на ОХИ "Автопортрет" в Пазарджик. Получава и голямата награда за цялостно творчество от Международната фондация за чуждестранно изкуство в София.

През 1995 г. печели голямата награда за чуждестранен автор на Музея за наивно изкуство в Ягодина, Сърбия. Негови творби притежават галерии и колекционери в Югославия, Германия, Швейцария, Франция, Израел, САЩ, Италия, Япония, Белгия и Словакия.

Росен Рашев беше първият художник, който взе участие в проведеното наскоро за девети път Триенале на инситното изкуство в Братислава. От Музея за наивно изкуство там беше поканен да работи през лятото в словашката столица.

 

- Рошпак, ти си сред малкото български художници, които освен с класическата живописна техника се изразяваш върху платното чрез игла и конци, с всякакви текстилни материали и релефни изображения. Как достигна до идеята за този автентичен художествен изказ?

- Веднъж сънувах, че сме се събрали за Гергьовден на село. На масата лежеше сурово агне в тава. Ясно виждах ръцете на баба, която шиеше агнето с голяма игла и с дебел памучен конец. Рекох й, бабо, не трябва да се шие така, дай на мен. Започнах да го шия, но така, че му оставих очите отворени, изправих му ушите, повдигнах му опашката, раздвижих му краката. Свалих една картина от стената и вместо нея закачих на гвоздея зашитото от мен агне. Казах, виж, бабо, каква хубава картина стана!

Събудих се и веднага си записах съня. Имам навик да водя и сега дневник на сънищата си. Така ми хрумна да създам първата си картина не само с бои, но и с конци. Взех кувертюрата от леглото, чаршаф, стар балтон и ножица. Направих едно реално агне, напълних го с билки и го изпънах в рамка.

 - Каза, че си водиш дневник на сънищата. Насън ли виждаш първо работите си?

- Някои от тях сънувам наистина и си ги записвам. Освен това често ми се присънва, че се разхождам в музеи, в галерии, в изложбени зали. Сънувам цели изложби. Събират се толкова много картини нощем, че денем не успявам да ги нарисувам. Затова правя стотици, хиляди рисунки, чрез които запазвам дошлите ми композиции за в бъдеще.

Разбира се, много теми ми хрумват и в будно състояние. При мен въпросът е не какво да нарисувам, а с кое от многото неща, дошли в главата ми, да изпълня поредното платно. Може да звучи невероятно, но чувствам, че ми се дава помощ свише. Работите сякаш стават от само себе си. Щом изпъна канавацата на рамката, виждам готовата картина на платното.

- Очевидно не се бориш с материала, творческият ти процес върви леко.

- Така е. Обичам, докато рисувам, да си пея или да слушам музика, за да поддържам радостта в душата си по-дълго.

- Шитите ти картини провокират хората. Едни ги приемат безусловно, защото носят много настроение. Други намират, че са прекалено нашенски, тоест примитивни.

- Мисля, че това са хора, които са се откъснали от българските корени, забравят за чистите пошивани картини, които са висели от векове по стените на българските домове. Всеки има вкъщи шито изкуство: хубави ковьори, тъкани черги. Моите картини са в непосредствена връзка с традицията на народното тъкано изкуство.

- Използваш стари тъкани и материали, които са запазили аромата на своето време.

- Да, в едни от последните си работи съм направил например фигури от стари черги, с които десетилетия наред е застилан пода на една софийска черква. Подари ми ги свещеникът на храма. Сигурно са на стотина години и са заредени с много духовна енергия и сакрален смисъл от службите и молитвите, от сълзите и восъка, с които са пропити. Тези стари черги са ми много скъпи и от тях правя само специални работи. От един балтон на 130 години пресъздавам души на мъртви. Тези дълголетни материали провокират вдъхновението ми, те подсказват символиката в изкуството ми. От войнишки шинел съм пресъздал например майка ми и съпругата ми, които се трудят за мен. Собственото си лице съм изработил от чисто нов плат, един вид стремя се да остана колкото може по-нов и по-чист.

- Как се гледа на наивното изкуство у нас и как го възприемат ценителите в чужбина?

- Наивното изкуство, наричат го още инситно, извира от недрата на народната самобитност. То е като чиста изворна вода, пий колкото искаш, няма да се разболееш. У нас то все още не се цени достатъчно. Срамуваме се малко от него, приемаме го като не съвсем стойностно или интелигентно творчество. Затова пък в чужбина то се цени високо. Сега се строят няколко големи музея за наивно изкуство в Словакия, Югославия, Хърватия, Русия, САЩ, Франция. Някои изкуствоведи са на мнение, че елитарното световно изкуство трябва да се лекува поне 100 години с наивистично изкуство, за да се освободи от негативизма си и да се зареди със светлина и с живот.

- С какъв материал предпочиташ да работиш?

- Обичам да работя с всякакъв материал. За мен няма значение дали ще правя шити картини или ще са с маслени бои, дали ще изработвам пластики от глина, дърво или камък. Виждам работата си предварително готова, остава да седна и да я изпълня. Обичам да правя рисунки. Ако не създавам картини, всеки ден правя десетки рисунки. Дори не мога да кажа, че картината е по-ценна от рисунката, мисля, че са равнопоставени. За съжаление в България не се цени рисунката по достойнство, понякога е по-ценна от самата картина.

- Към какво се стремиш в изкуството си?

- Към национално значимото. Ако си български художник по теми, форми, колорит или дух, не означава, че не си част от световния процес в съвременното изкуство.

- Известно е, че пазарът на картини и пластики у нас е доста анемичен. Какво е важно за един художник, за да "отвързва" работите си?

- Важни са няколко неща. Най-напред художникът трябва да има стабилен галерист или мениджър, който да вярва на онова, което създава и да го представя пред купувачи и пред ценители. Продаваема е онази картина, която е наистина много убедителна за хората, същевременно трябва да е много евтина.

Всъщност авторът работи за шепа хора. За една-две галерии, за четирима-петима колекционери и за два-три музея.

- Имаш ли си свои колекционери?

Да, най-много мои работи събира един белгиец, Юго Вутен, има над 70 мои работи. Обича да ми гостува в България. Ходим на село, във Враца или в София. Може да ме слуша с часове, когато му говоря за своите работи, радва им се като на деца.

- Какви са творческите ти мечти за бъдеще?

- Мечтая да обикалям света, да живея в една къща 2-3 години, да я изрисувам и украся цялата, да й изтъка хубави килими, да украся стените с картините си, да изпиша таваните, да обогатя ъглите й с пластиките си. Мечтая тези къщи, докоснати от мен, да се превърнат в културни центрове. Такива опити правих с къщи в Копривщица и в Трявна, но идеята ми не се осъществи докрай поради спънки от административно-формално естество. През 1994 година в Трявна живях 7 месеца с брата на Димитър Казаков Никола, голям скулптор-наивист. Бях командирован от фонд "13 века България". От Никола научих доста неща, докато той скулптираше, а аз рисувах.

- Ти говореше за музеи на изкуството в Европа, за грижовни частни колекционери, а как се съхранява изкуството в нашите музеи и галерии?

- В депата на държавните музеи и галерии се съсипват много картини. Повечето от хранилищата са влажни, понякога стават наводнения от спукана стара канализационна тръба. Влагата полепва по платната, боите се ронят. Преди години бях дарил свои работи на музея в Правец чрез Фонд "13 века България". Разбрах, че платната са плесенясали. Чрез реставратори от Националната галерия и от Международната фондация "Св. св. Кирил и Методий" се взе експертно решение, че картините не се съхраняват добре. Освен това правешкият музей е облицован с пясъчник, който отделя соли и поврежда масления слой на платната. Процедурата за връщането на повредените работи обаче се оказа дълга. Емма Москова чак се запозна със случая и изяви желание да съдейства за спасяването на картините ми. Ангажира се и Борис Данаилов, директор на "Галерии и музеи" към Министерството на културата. Жалко е, исках да направя една изложба - дарение за България.

- Все още минаваш за млад автор, само на 30 години си, колко картини си нарисувал?

- Над 2000 работи са. Рисувам всеки божи ден. Изкуството помага на хората, помага и на самия автор. Чрез него художникът става по-уравновесен, по-спокоен. То балансира човешката душевност.

Българската литература

© 2001 Литературен форум