Литературен форум  

Брой 25 (466), 26.06. - 02.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

За лудницата и колелото на историята

С Норберт Рандов разговаря Оля Стоянова

 

Норберт Рандов е роден в Щрелиц, Северна Германия. Следва славистика в Рощток и Берлин. През периода 1954-1955 г. е аспирант в София, по-късно е асистент по българска литература в Хумболтовия университет.

Съставител е на множество сборници и антологии с поезия и проза на български автори, превел е на немски език Паисий Хилендарски - "История славяноболгарская", Софроний Врачански - "Житие и страдания", Иван Вазов, П.К. Яворов, Александър Геров, Атанас Далчев...

Българист. Отличен с орден "Стара планина". И сякаш не се плаши от българския хаос...

14 юни 2001, Драгалевци

- Да си българист в Германия - звучи ли толкова екзотично като да си японист в България?

- Според мен България не е голяма екзотика. Поне не в Германия. Ние открай време сме били в тесен съюз, било във военно или в мирно време. Източна Германия дори след Втората световна война е тясно свързана с Германия. Не са малко хората, които в България намериха най-южната, най-слънчевата страна, особено след като Средиземноморието остана затворено за тях. Единственото хубаво място, например, за почивка беше България. Аз също не можах никъде да отида на Запад. А това се отнася за близо 99% от населението на бившата ГДР, което не е могло да се измъкне от този затвор. Подобно е положението и тук. Може би затова българската култура не е чужда на хората от Източна Германия. Разбира се, от десет години това положение е променено, хората могат да пътуват, където поискат и по-рядко идват в България. По-малко и се превежда от българската литература през последните години. Но все пак всяка година излизат поне няколко книги от български автори.

- Каква България заварихте сега?

- Малка лудница. Предизборната кампания на всички тези партии, хаосът, хората, които се отдават на много нови илюзии... То така и излезе...

- България всеки път ли, когато се връщате, изглежда такава хаотична?

- Не, не всеки път. Определено има и по-мирни периоди. Сега ще видим какво ще излезе от тази победа на хората около бившия, настоящия или може би – бъдещия цар... Аз бях останал с впечатлението, че България е тръгнала по един сигурен път. Всъщност - вие българите пропуснахте първите години след 10 ноември... Поне аз така мисля... Имаше хора от старата комунистическа партия, които си мислеха, че колелото на историята може да се върти назад. А това не става. Поляците, например, много бързо разбраха, че посоката е само една, колелото се върти само напред и сега са много добре... За много хора няма да е никаква изненада, ако Полша бъде следващата страна, приета за членка на Европейския съюз.

- Позната ли е българската литература в Германия? Кои имена изскачат при споменаването на "българска литература"?

- В Източна Германия след Втората световна война до падането на Берлинската стена са излезли повече от 250 български книги. И то, мога да кажа, най-важните. Например – "Под игото" и Паисиевата "История", "Записки по българските въстания", Алеко Константинов, "Фрагментите" на Далчев, Яворов… И така - най-важните български книги са издадени. Те не са всичко, има още какво да се иска, има още какво да се каже...

- Над какво работите в момента?

- В момента работя над една антология на млада македонска поезия, защото като българист не мога да не се интересувам от Македония. Защото Македония е била част от България, а македонската култура е била част от българската култура. Това ме интересува сега – какво става там, каква поезия има... Искам само едно име да кажа – Вера Чайковска. Ако трябва да говоря за българската поезия – в момента работя над преводите на Кристин Димитрова. Предстои да излезе двуезичен том на Бойко Ламбовски, готови за печат са два тома произведения на Елин Пелин и още Йовков и "Чифликът край границата". Има какво да излезе. Това, което липсва, са финанси.

- За този месец, който прекарахте в България, успяхте ли да се потопите в този балкански хаос, балкански колорит?

- Да. От 50 години се занимавам с тази страна, с нейната култура. Имам много приятели, повечето от които са починали, но аз се надявам да се появят нови връзки с млади хора, с млади поети...

Българската литература

© 2001 Литературен форум