СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Петър Канев

Въодушевлението на одушевените

анима - анимус - анимация - анимационерите

пиеса-интервю в 1 действие

Това интервю с известната българска жълта група "Анимационерите" взех за в. "Литературен форум" със съгласието на продуцентите им през м. февруари 2000 г. по време на записите на дебютния им албум. Поради това че настоящият вестник за дълго време бе спрял да излиза, интервюто не можа да намери своето предназначение тогава, а излезе в съкратен и окепазен вид само във в. "Земя" и във в. "Аудитория". Сега когато албумът на анимационерите е от една година на музикалния пазар, а те получиха разни ти му награди и освен туй днес дори са подгряваща група на прословутите "Орбитъл", а Николай Бегриев-Заека даже изкара цялата си казарма и се уволни, това и без туй интересно интервю, макар и малко демоде и не в час, ще е интересно и от историческа гледна точка.

Встъпление

Гледах концерт на "Анимационерите" малко преди Нова година в клуб "Империал". Наистина не изглеждаха толкова професионални и ошлайфани в сценичното си поведение, като "Бейби Фейс Клан" например, но затова пък музиката им има собствен почерк и не може да бъде сбъркана с нищо друго нито от българската, нито от световната сцена. Стилът, в който свири групата, също си остава тайна и загадка. Чувал съм определения като "жълта музика" (заедно с "Уикеда" и "Блуба Лу"), но какво значи това, питайте някой друг.

На 1 април 2000 г. предстои да излезе дебютният диск на "Анимационерите". По този повод те се съгласиха да ми дадат последното си свободно от контрола на мениджърите интервю. Моят стар приятел Цецо (техният компютърен джокер) ми ги доведе в барчето "Фреди" до кино "Изток". Седнахме на една маса до тонколоната и поръчахме чай, бира и кафе. Аз питах и записвах в бакалски тефтер отговорите. И тъй като играех ролята на журналист, а те на звезди, хрумна ми, че това ще да е театър. Ето защо, по почина на нашумели напоследък наши драматурзи, ще ви представя записа на репликите като пиеса.

Дейставащи лица:

Николай Бегриев, по прякор Заека: студент по право, екскултуролог; китара, текстове. Към правото има смесени и противоречиви чувства.

Марин Ултрамарин Ултрасъбмарин, по прякор Перката: вечен студент по физика; баскитара, обича да прекарва 8-ми декември на Юпитер с приятели, толерира всичко, дори детската престъпност.

Гошо по прякор Гурко: вокал, екссчетоводител, но от страх пред опандизване се преквалифицирал на осветител в СФУМАТО, от което е много доволен; в момента липсва, тъй като е на работа.

Цветан Методиев - Цецо Мецо по прякор Сиджей (CJ): ексстудент по педагогика, вече по българска филология; свири на компютри и синтезатор (в Немската гимназия имаше своя (демо?)група - "Икстлан", с участия на концертите на Немската, както и 3-4 демоалбума на касетки - само за приятели), добър приятел.

Владимир Василев по прякор Владо - студент по строително инженерство; афинитет към барабани, обича да пие чай, радва се, че в групата работят заедно, доволен е от записите, стреми се да открие нови начини на свирене на ударни, но не е е лесно, някъде по средата между класическото свирене и експеримента е истината, смята той.

Петър Канев (Аз) - безработен баща, прави се на журналист и списател.

Забележка: Всички несъвпадения с действителноизречените от героите реплики са случайни.

Пешо: Как се сформира групата. В настоящия и в миналия й състав?

Николай: Ами от две групи: "Лакрима Кристи" и "Сбогом Жозефа" (бяхме фенове на "Тъмно"). Свирехме в Студентския град, където и живеехме. Имахме няколко съвместни участия. Харесахме се. Първо направихме едно парче заедно. Постепенно започнахме да репетираме заедно. Сливането ни стана плавно и съвсем естествено, от само себе си. Първоначално нямахме име на групата.

В стария състав свирехме с друг барабанист, но той отиде в казармата и на негово място дойде Владо. Цецо дойде последен - преди 8 месеца.

Всички харесвахме електронната музика; ентусиазма, свързан с "Метрополис" в началото. Но нашата музика не е електронна. Повече експериментираме, до последния момент не знаем какво ще се получи.

Пешо: А как измислихте името на групата?

Николай: Ами името дойде от една песен. Текстът е мой, но има няколко варианта на този тескт, въобще на песента. По принцип текстовете и песните ни са с по няколко варианта. Хареса ни това име и така си и остана. С него свирихме първо във Фънкис Пъб, а после и във Варна.

Пешо: А какви са тези анимационери? Какво значи думата?

Цецо: Анимационерите са измислени герои. Това е моногозначна дума, има много тълкувания. Всеки да го тълкува както си иска. Първо, "анима" значи душа. На Запад пък аниматори се наричат гидове, които развличат и въодушевяват туристите. А Стефан Вълдобрев първоначално ни взе за студенти по анимация във ВИТИЗ.

Николай: Първо ни изписваха на английски: "animators", но не по наше желание. Напоследък чувам, че накратко ни викали "маците".

Пешо: Ще ми кажеш ли според вас в какъв стил свири вашата група, има ли изобщо стил?

Николай: Единственото, което можем да кажем, е, че сме модерна група. Не сме се стремили към някакъв определен стил. Това, което ни характеризира, са модерните технически средства, съвременните похвати в аранжиментите, свободата на мисленето и идеите. Определено не искаме да ни възприемат като рокгрупа. Нямаме концепция за това, което правим. Музиката сама става. Истинската музика сама трябва да се получи. При нас всичко е експеримент. До последния момент никой от нас не знае и не може да предвиди какво точно ще се получи. Това може би се дължи и на нашия състав. Всички сме различни като хора и като музикални вкусове. Макар че ни обединява едно - искаме да правим съвременна сериозна музика.

Пешо: А какви са музикалните ви вкусове? На всеки поотделно. Кажи ти, Владо.

Владо: Пиши Стинг, Питър Гейбриъл.

Цецо: А за мен да пишеш Голди, "Орбитъл", "Филдс ъф дъ Нефилим", "Систърс ъф Мърси", "Нова Генерация".

Ники: "Евритинг бът дъ Гърл", Бек, "Фетс енд Смол", Дейвид Бауи.

Марин: "Айнщюрценде нойбаутен".

Пешо: Кажете ми нещо за парчетата от предстоящия албум. Как става музиката?

Николай: Албумът ще е от стари песни, преаранжирани на импровизация. Въобще при нас музиката става на импровизация. Всеки има своя концепция, предлага идея, заедно търсим облик на песента, пробваме варианти. Текстовете пиша в последния момент. Песента първоначално има много варианти, но няма текст.

Цецо: Текстът е на марсиански. Гошо пее на марсиански.

Николай: Да. Първо песните са на измислен език. В това отношение сме перфекционисти. Искаме песните да звучат на български, но не как да е. Искаме да звучат много хубаво на български.

Цецо: Искаме да звучат все едно винаги са звучали на български, да не могат да се изпеят на никакъв друг език.

Николай: Не насилено, а естествено да звучат на български. Аз пиша текстовете в много варианти, търсим кой е най-добрият, кой най-пасва с ритъма и с музиката. Гошо казва, когато нещо не му звучи, когато не може да го изпее, и аз го променям. Но има и случаи, когато текстовете са се получавали от раз, заедно с песента. Така беше с този за червените луни - "Красивата Лулу" - тексът се изля от раз, не се наложи никакво преработване. Последната дума има вокалистът. Той казва дали му харсева текста. Има случаи, в които текстът си остава с измислени думи.

Цецо: Да. Даже в албума ще има една такава песен. Пешо, да пишеш, че текстът е на марсиански. Точно на марсиански е, но искаме да звучи и интергалактически - всички да го разбират. И заглавието е на марсиански. Казва се "Фос", но сме го написали на латиница, за да сме сигурни, че ще го разберат и марсианците.

Пешо: А ще ми разкажете ли нещо за клипа на групата. За мен той е живо доказателство, че хубавите клипове зависят повече от идеята и ентусиазма, отколкото от бюджета и техничиските средства.

Николай: А, да. Клипът е много "дарк". Други наши парчета бяха тогава много по-популярни от "Красивата Лулу", но ние нарочно избрахме да направим клип по неизвестно парче. Впрочем аранжиментът на песента в албума е напълно преработен. Може би нашето е прецедент - клипът е направен по демоверсията на песента. Записът е много лош. Но и клипът беше по-скоро в духа на експеримента. Доста е емоционален, мрачен, екстравагантен, въпреки че ние сме по-скоро веселяшка група. Това беше виждане на режисьора Владимир Ковачев (сега режисира "Метрополис" по Канал 1); той чу песента и осъществи картините, които музиката го караше да си представя.

Пешо: В интервюто за телевизия "ММ" вие казахте, че не желаете да бъдете професионални музиканти.

Николай: Това го каза Цецо. Но наистина ние не сме нормална клубна група. Освен професионалните участия, които не отказваме, ние желаем да правим и нещо за кеф, някакви по-земни участия, както и по-интересни, по-екстравагантни. Не отказваме екстравагантните участия, свирим на тях и без заплащане. Такова беше участието ни на "Метрополис" - клубна груба да свири на дискотеката "Метрополис" беше нещо съвсем необичайно, при това да присъстваме и на живо сред публиката.

Пешо: Какво имаш точно предвид като каза, че не желаете да ви възприемат като рокгрупа?

Николай: Ами в рока има схеми, стандарти на свирене. Нашето виждане изключва схемите, т.е. донякъде изключва и рока.

Цецо: Ние вече мислим за следващия албум. Днес правихме ново парче. Не искаме да си изграждаме застинал стил, искаме да се развиваме, да не се повтаряме, да направим нещо съвсем ново в следващия албум.

Пешо: А може ли да се каже, че правите алтернативна музика?

Николай: Алтернативната музика от 90-те се възприема като противопоставяне на нещо остаряло или популярно, като бунт донякъде. Ние не се противопоставяме на нищо.

Марин: Както ти казах, аз съм много толерантен, толерирарм всичко. На нищо не съм против.

Николай: Ние сме по-скоро синтетична група - синтезираме от различните стилове...

Цецо: Дори синкретична група...

Николай: Точно така! Синкретична.

Цецо: Ей, Пешо, тва да не земеш да го пишеш, че сме ти го казали ние, да ни вземат за някви със страшни претенции. Ще го представиш като твои думи.

Николай: Какво имаме предвид под синтетична и синкретична група ли? Вземаме от различните стилове това, което според нас е най-доброто.

Цецо: То затова ти казахме и че не сме електронна музика. Електронната музика ще остарее.

Владо: Тя вече е остаряла.

Цецо: Ние добавяме това, което липсва на електронната музика, което тя не може да постигне, не може да даде. Винаги ще има нужда от нещо акустично - от вокал, от акустичен инструмент.

Николай: С една дума, искаме да правим естествена, натурална, дива музика.

Владо: Няма схеми за преходи, за сола, за припев. Кое кога да започне и кога да свърши, в каква последователност, да го има ли или да го няма.

Марин: Дори имахме и песен само на един тон.

Николай: Искам да добавя, че изпълненията на живо не могат да се заменят с нищо друго. Електронната музика не може да ги постигне, нито звукозаписът да ги замести. Ние много държим на тях.

Марин: Да. Най-добри сме на живо.

Владо: Искам да кажа и за инструментите. Нашето е нестандартно събиране на звуци, които не е прието да звучат в една и съща песен. И като съчетание на инструменти, и като това, което свирим на тях. Например басът държи вместо ниските - високите тонове в песeнта.

Цецо: Така че аз с компютъра чудесно поемам неговите функции.

Марин: Е, ние не сме вече като преди. Станали сме по-мирни, по-тихи, по-спокойни.

Николай: Но експериментът се търси постоянно.

Пешо: А ще ми кажете ли нещо за противопоставянето между западноевропейското и балканското начало, по-специално българското. По отношение на музиката.

Владо: Аз съм бил дълго време в Англия и мога да ти кажа, че като се изключи това, че англичаните и западняците изобщо и да се скъсат не могат да направят нещо подобно на българската народна музика, всичко останало е същото, само мащабите са други. У нас шоубизнесът е много по-слабо развит.

Цецо: България е една микросреда. За съжаление все още сме отчасти изолирани от другите страни. Надявам се в бъдеще да започне някакъв културен обмен между нас и доминиращата световна култура.

Марин: Дори българските групи като свирят в чужбина, само българи има на концертите. Чужденци не отиват.

Владо: Тук има и един друг проблем - този за езика. Преди съм свирил в групи, в които се пееше на английски. Песните бяха направени, за да звучат на английски и езикът си идваше съвсем естествено. Аз смятах, че е нормално да са на английски, сега това е световен език, особено за рок и попмузиката. С "Анимационерите" е друго. Тук всичко идва на български език, песните възникват така, че да звучат на български. Просто така ни идва - на български и на марсиански - важното е всичко да идва естествено. Има някои групи, които се съобразяват с дадена конюнктура на какъв език да пеят. При нас не е така. Аз съм за свободата. Всеки да свири, да пее и да слуша, който каквото харесва. Важното е нещата да са естествени.

Пешо: Смятате ли, че има свестни български групи?

Анимационерите: - Да. Например "Уикеда", "Бейби Фейс Клан", "Тъмно", "Нова генерация", "ПИФ", Стефан Вълдобрев, "Стейн..." кой още... Мариус...

Цецо: Мариус става, но не и Тибетски сърца...

Пешо: А повлияни ли сте от някои български групи? Може ли да се каже, че звучите по български?

Цецо: Несъмнено сме повлияни, просто защото ние взимаме това, което ни допада от този и от онзи, но без значение дали групите са български или не. Ние не делим групите на български и небългарски. Влияем се от всички. Надявам се да не звучим български, а интергалактически.

Николай: Искаме да звучим цялостно, съвременно, ново.

Марин: У нас електронната музика и съвременните музикални похвати нямат никаква традиция. Ние няма на каква традиция да се опрем.

Пешо: Кажете ми нещо повече за предстоящия ви дебютен албум.

Владо: Записваме го в Дървеница. В момента смесваме. В "Авеню продукшън". Ще излезе на 1 април - на компактдиск и на касета. При смесването и аранжирането си позволихме голяма свобода, различна логика на композиране...

Марин: Малко логика...

Цецо: А бе то въобще няма логика, почти хич...

Николай: Песните обхващат голям период от време. Има много стари песни, а има и съвсем нови, които още не сме свирили на живо.

Пешо: А как ще се казва албумът?

Владо: Името ще е изненада.

Цецо: Ще е изненада и за нас. Още не сме мислили за име и за графично оформление.

Владо: Да, главното в момента за нас е да сме на ниво при тези условия, в които работим. Нещата вървят в добра посока. Смесваме сами. Опитваме се да дадем облик на песните, така както ги чувстваме ние. Това, което правим при репетирането и измислянето на песните - същото става и при смесването. Работим заедно.

Албумът ще включва 12 песни, само две от които са известни на публиката ни - "Анимационерите" и "Красива Лулу". Ще има и една песен от филма "Пансион за кучета", обезобразена от нас песен на Стефан Вълдобрев. Включена е и в саундтрака на филма, който ще излезе на 10 март. Филмът няма да е излязъл тогава - саундтракът ще го предшества, за да му прави реклама. Две от песните не сме свирили още на живо. Записваме в студио "Скай" и в "Жълта музика".

Пешо: Кога ще е следващият ви концерт?

Анимационерите: На 20 март ще откриваме Мюзик Филм Фест в клуб "Вси светии" - военния клуб.

Всички: Айде да си ходим.

Владо: Благодаря за интервюто.

Пешо: Моля.

Излизат от барчето. вратата се затваря. завесата пада. край на първо и единствено действие.