Поредица "Гамбити" на ИК "Жанет –45".

Разкази.

Добри разкази. Даже много добри разкази.

"Както обикновено, бързам. Оставам по-малко, отколкото човек се задържа в спомените си. Говоря с дядо ми на терасата. Да затворя вратата, ми казва, мухите. Внимателно споменавам птицата. Умряла от старост кокошка, обяснява той, на осем години. Странно е. Дядо клати глава и повтаря – да, нещо странно и ново ни очаква, такова, каквото не е било. Чувствал го."

Дядото, кокошката, която умряла от старост, стопаджията на разклона на Сливен или пък някъде другаде в България, който пътува за Рим… Действителността се смесва с фикцията или по-точно с онези хубави абсурди, с които човек се сблъсква от време на време… И нещата стават.

"И аз го чувствам – на страница сме от онези детски книжки с разгъващи се картонени илюстрации, малко преди да се прехвърлим на следващата, дворците се сгромолясват, дърветата се огъват одве, а върху крехките рамене на принцесата вместо прелестно лице блясва стоманеният сърп на луната. Може би защото идвам рядко тук, ето чемширът отново е потънал в паяжини."

Най-общо – в книгата се коментират есета, интервюта и художествени текстове на Милан Кундера.

Създаването на книгата сякаш е провокирано от въпроса, който самият Милан Кундера поставя. А именно: "Щяхме ли днес да познаваме Достоевски, Джойс, Кафка без критическите изследвания, съпровождащи творбите им?"

Оттук нататък пътят е ясен.

Критиката влиза в ролята непрекъснато да съхранява откритията на литературния текст.

"Книгата е написана и мислена на различен от "родните" езици на писателя. И се стреми да преодолее "езиковата бариера", създадена от националните езици в критическото мислене за М. Кундера. Съчетаваме разнородни по своя произход гледни точки, за да се отдалечим от затворените рамки на една-единствена традиция" – пише Добромир Григоров.

И така – "Къси ли са на шегата краката", "Познатата истина за литературата", "Реториката на обществения ангажимент", "Предназначението на гледните точки", "Фикционалното време и пътят на познанието", "Какво и защо се цитира", "Етосът и идеологемата"...

[Купете on-line!]

"Огън в пустинята" и "Кладенец в сърцето на земята" са двете части на тази книга, която определя, че:

Същинската драма

се нарича Поезия.

Останалото е прелюдия.

Книжката съдържа близо четиридесет стихотворения, сред които има и добри попадения.

Едно от стихотворенията е по мотиви от "Амадеус" на Милош Форман.

В другите се преплитат образи на тютюневи ниви, царевичак, щъркели, пъдпъдъци, фурни, димът, който пробягва над керемидите, павираните улици на Ханаан, стари къщи с течащи покриви.

От другата страна са Минотавъра и златната ябълка, примерно...

Омърсени, изкаляни, стенещи идоли.

В тях или в нас е грехът?

Не отговаряй. Сега,

при пълнолуние,

всяка дума

е светотатство.

Издателство "Колибри" представя на българския пазар няколко книги на Милан Кундера – "Непосилната лекота на битието", "Книга за смеха и забравата" и "Шегата".

Милан Кундера пише "Шегата" през 1965 г.

"Нима историите, освен че се случват, освен че ги има, трябва и да казват нещо? Надявам се, че не е нужно да подчертавам, че съм човек с много трезво мислене. И все пак може би у мен е останал отзвук от ирационалните поверия, например онази странна убеденост, че всички случки в живота ми имат и някакъв смисъл, означават нещо, животът чрез собствения си ход ни разказва нещо за себе си..."

Тази книга обаче не е особено свързана с "шегата", както се очаква, ако човек се води от заглавието. Шегата е една хубава метафора в един роман с не особено много хумор.

"Когато свири музика, чуваме мелодия, забравяйки, че това е само един от образите на времето, когато оркестърът замлъкне, чуваме времето, самото време. Живеех в пауза."

[Купете on-line!]