СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Петър Канев

На "Пиротска" муза изгрява

Розите на Ючбунар и кебапчетата на Зона Б18

Посетилите на клуб "О! Шипка!" имаха щастлива възможност да се запознаят с една от малко известните и най-обнадеждаващи съвременни български групи - "Кебапчета и рози". На билета от 2001 г. пише дата 24 май, 1984 г. Може би оттогава групата чака своята изява. Албумът им все още чака на опашката за звукозапис в студио "Графити", макар че демоверсията му е тиражирана в Интернет, а някои песни вече фигурират в сборни компактдискове и в класацията на радио "Тангра". За групата знам малко, но песните им, ако се доберете до тях, говорят сами за себе си.

Първоначалният вариант на групата "Безнадеждност", с лидер Калоян Рамаданов, свири някъде от 92-ра -93-та година на едно таванче в родния квартал на музикантите - на улица "Пиротска" срещу църквата "Св. Никола Нови Софийски". Атмосферата е от времето на Смирненски - в старата македонска сграда музикантите-особняци са закачили глави на ретро улични фенери и други старинни аксесоари. Стилът е изцяло вдъхновен от "Нова Генерация" (и производни) и "Ревю". Концертите им нямат особен успех, а няколкото студийни записи нямат никакъв тираж. С течение на времето с различните си формации групата сменя най-различни имена. По настоящем, изглежда, едни и същи музиканти формират две различни групи - "БДЖ" с баскитарист, вокал и фронтмен Калоян Рамаданов и "Кебапчета и рози", в която вокалът и лицето на групата е Тома Вашаров, а Калоян тропа по барабаните, и още нещо твърде важно - с екзотично и жизнерадостно присъствие на нов музикант - кларинетист. Демо-записът на албумите и на двете групи, записан на тавана, съвсем не звучи като демозапис, а така изчистено и перфектно, както рядко звучат и студийни албуми у нас.

Нереализираният албум на "Кебапчета и рози" от 2000 г. започва с жизнерадостна жизнеутвърдителна предкупонна песен, в която двама другари с пиене и чаши и мезе чакат "своите приятели добри". Налице е и заиграване с кафето на Боби на "Уикеда" - "Седим си с Жоро и боцкаме мезе". Богатият "богатирски" глас на Тома Вашаров изпълва музиката с топлота и настроение, напомнящо за топла камина и отлежала гроздова, преизпълнен с нотки на славянска меланхолия и легендарност, на нещо приказно-сладостно и добро. Такъв глас съвсем не е характерен за българската песен, а по-скоро за руската, чешко-словашката и полската; обиконвено родните ни вокали звучат в духа на византийския "ангелогласен" почти фалцетен стил (Кирил Маричков, "ФСБ", "Диана Експрес", Стенли, Дони, Мариус, "Остава" и т.н.) или на мрачния "прабългарски" бас (Димитър Воев, Васил Гюров), а напоследък е обогатен и с иронични, по-пънкарски абсурдистки нотки ("Уикеда", "Анимационерите"). Вероятно това звучене се дължи и на факта, че у Томата тече и полска (т.е. твърде славянска) кръв - една песен от демоалбума е изцяло на полски, а можем да установим и много добро владеене на руския език (а ла пънкарски изпълнения на руските детски песнички "Кузнечик" и "Африка"). Втората песен е сюрреалистично-приказен апотеоз на Ючбунар и улица "Пиротска", където на тавана на групата е кацнала "тъмна жена с бели крила", докато "на Пиротска луна изгрява". Така "Кебапчета и рози" ни се показват и като достойни наследници на Смирненски, великия им поетичен предшественик от родния им квартал, само че парите на черното кафе и абсента от старата градска песен в новата градска песен са достойно заместени от "дъха на тревата". Макар че текстовете са често иронично-веселяшки и дори наглед стигащи до забавен нонсенс, гласът и маниерът на пеене на Томата ги прави приказно-легендарни, дори със сладостно-героични отблясъци и ги превръща от непретенциозни словоизлияния в истински апотеоз на живота: "Блика радост най-голама" (тъй като "кукувица каза ку-ку, заначи пролет идва тука"). В текстовете преобладават природните, леко сюрреални картини, а подобна пантеистична образност също не е характерна за съвременната българска поп- и рок-музика и прави доста приятно и мечтателно впечатление а ла "Хубава си моя горо" на Каравелов. Жизнеутвърждаващият стил и чувството за душевна пълнота, които извират от песните на "Кебапчетата и розите" е плътно подсилен и реализиран и от самото инструментално звучене - прости изчистени мелодии и аранжименти, изпълнени с вдъхновение и страст и не на последно място приятното и уникално приповдигнато "пеене" на кларнета в пънк-рок звученето на бандата.

Нови концерти на "Кебапчета и рози" в "О! Шипка!" и другаде тепърва предстоят, така че искрено ви съветвам да ги чуете. Що се отнася до евентуалното реализиране и тиражиране на описания тук, но за жалост още "несъстоял се" албум, надявам се да разберем от предстоящото интервю с групата, което се готвя да взема в най-скоро време.