Литературен форум  

Брой 28 (469), 11.09. - 17.09.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

   
Милан Кундера.
Милан Кундера. "Книга за смеха и забравата".
ИК. "Колибри". С., 2001

"Ева дреме в подрусващото се купе. Маркета се е върнала от гарата и отново е заспала /след час трябва пак да става, за да отиде на работа/ и сега е ред на Карел да закара мама до гарата. Днес е денят на влаковете. След няколко часа /но дотогава двамата съпрузи вече ще са на работа/ и синът им ще слезе на перона, за да сложи точка на този разказ."

"Книга за смеха и забравата" е писана през 1978 г. По това време Милан Кундера вече живее във Франция.

Критиците определят "Книга за смеха и забравата" като роман под формата на вариации. Всяка нова част следва предишната като различните етапи на пътешествие, което ни води към вътрешността на една тема, после на една мисъл, после на една-единствена все по-необятна ситуация.

Самият Кундера обяснява, че това е роман, посветен на Тамина, и в момента, в който Тамина слиза от сцената, става роман, предназначен за Тамина. Тя е всъщност основният герой и основният слушател. И Хуго, който седи в ресторанта, казва: "Искам да напиша книга, Тамина, книга за любовта, да, за теб и за мен, за нас двамата, нашия личен дневник, дневника на двете ни тела, да, в него искам да разруша всички табута и всичко да кажа, да кажа всичко за себе си, всичко, което съм и което мисля, и същевременно това ще е политическа книга, политическа книга за любовта и любовна книга за политиката..."

Така. Значи – "Книга за смеха и забравата"... 

[купете онлайн!]

Пол Остър.
Пол Остър. "Лунен дворец". ИК. "Колибри". София. 2001-09-03

Наградата "Фокнър". Наградата на Американската академия за литература и изкуство. Награди за най-добър чуждестранен автор във Франция. Толкова.

Плюс едно име на книга – " Нюйоркска трилогия".

За Пол Остър не е нужно да се обяснява повече, въпреки че наградите не винаги са най-показателното нещо от биографията на писателите.

Този път темата е изданието на "Колибри" – "Лунен дворец".

"Беше през лятото, когато за пръв път човешки крак стъпи на Луната. Тогава бях много млад, но си мислех, че вече няма бъдеще пред нас. Исках да живея изпълнен с опасности живот, да стигна до края и да видя какво ще стане с мен там. Така се случи, че за малко да успея в това си начинание. Полека-лека парите ми се стопиха, изгубих апартамента си и се озовах на улицата."

Това, всъщност, е началото. Оттук нататък следват Кити Лу, пустинята Юта, кашоните с книги, апартамента на Сто и дванайсета улица, търсене на храна в парка и прочее приключения.

Накрая Луната отново е жълта и изплува над хълмовете. Приключението сякаш си е заслужавало. "Беше напълно кръгла и жълта като лумнал воденичен камък. Не можех да откъсна очи от нея, а тя се вдигна високо в нощното небе, намери си място и увисна неподвижно."

В края...

[купете онлайн]

Маргарит Минков.
Маргарит Минков. "Пиеси I". Сдружение ЛТУ. София. 2001

Това е хубава книга. Която Маргарит Минков не дочака. "Така се случи и с поезията му" – пише съставителят Никола Вандов.

Иначе – "Пиеси І" включва пиесите "Камината", "Въведение в тяхната картина" и "Втора сряда". Плюс "Други текстове". "Други текстове" в случая не означава текстове, които са включени в книгата по изключение или просто ей-така по хрумване на някого. Тук са "Антология на щуреца или Щурец на антологията", из "Полски пейзажи", "Пътят от мене до мен и обратно"… Фрагменти от интервюта, анкети, разговори, есета, запазени от страниците на периодичния печат, например...

Понеже книжката е богата на приложения, в нея може да се прочете още и "Дати от биографията на Маргарит Минков", както и подробно приложение на книгите и публикациите му.

Плюс констатацията: "Колкото и странно да изглежда, но българската култура продължава да живее. Опитът да бъде унищожена – не от злоба, а за нейно добро – по всяка вероятност няма да се увенчае с успех. Понеже съм хуманист, по някакъв начин ми е мъчно за онези страдалци, които хвърлиха и труд, и пот, и сълзи, за да я удавят в калта".

Което звучи актуално и сега...

[купете онлайн]


Национален институт "Нова
българска литература". "Литературните погроми. Поръчкови "убийства"
в новата ни литература".
ИК. "Слово".
Велико Търново, 2001

Предговорът, съставителството и редакцията са дело на проф. Иван Радев. В предговора той обяснява, че погромите са "жанр" на публичния политически живот, и оттам – на литературния и културния. Сборникът започва с уговорката, че във всеки един от случаите става въпрос за проявена "изключителна грубост, тенденциозност и мракобесничество в оценките" с важни последици за потърпевшите.

Да се прави такъв сборник обаче е трудно. Трябва да се вземе под внимание цялата манипулативна система на контрол и самоконтрол в сферите на създаваната литература и водения от 40-те и 90-те години литературен живот.

"Предлаганият сборник си поставя скромната задача да представи на по-младото поколение, което няма лични впечатления и не обича да рови в архивите на периодическия печат, само част от литературнокритическите текстове, олицетворяващи високата степен на политизираност и контрол над българската литература от последните петдесет години." – пише проф. Иван Радев.

В този сборник има какво да се чете… Още повече, че "Литературните погроми" поставя началото на поредицата "Полемики", подготвяна от Национален институт "Нова българска литература" – Велико Търново.

Българската литература

© 2001 Литературен форум