Литературен форум  

Брой 28 (469), 11.09. - 17.09.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 Оля Стоянова

Между културните пейзажи и концептуалното изкуство

 

Сп. Лик. Бр. 7, юли 2001От пета страница – "Грижа за културното наследство". Какво означава това? Пейзажи от Афганистан, гигантски статуи на Буда, снимки, само снимки… "Културно наследство". Новият директор на ЮНЕСКО Кочиро Мацуура разказва, че най-високият престиж, който един паметник може да получи, е да попадне в Списъка. В очите на обществото обаче ЮНЕСКО представлявала единствено "организацията, която раздава сертификати за културно наследство". Дотук интригата се затяга. Снимките на статуите на Буда, взривени от талибаните, не илюстрират просто историята...

В този брой на "ЛИК" продължава представянето на шотландските автори. Литературният фестивал "Шотландски автори в България" наближава и май авторите в скоро време сами ще се представят. Този път на сцената е Ървин Уелш. Той обаче едва ли се нуждае от представяне, когато повечето хора свързват шотландската литература именно с него. Последните години, разбира се.

Следва – разказ. "Приятелят на Елизабет". Приятелят на Елизабет сигурно не е много свестен тип, ако се съди по това как се развива действието. Изводът, разбира се, е: "Та голяма грешка прави наш’та Елизабет, като се омъжва за такъв".

За грешката на Елизабет наистина си заслужава да се прочете…

И мисли по темата "Концептуалното изкуство – пробив или празна стая?". Особеният поглед на известния британски драматург Том Стопард – "Това, което се повтаря многократно, е, че концептуалното изкуство е точно това, което твръди, че е. То е изложена мисъл, мисъл, облякла някаква форма. /"Еврика! Плинтът на короната се обръща наопаки, мултиплицира се и става прозрачен!"/ Но такава е и наградата Търнър. Такова е самото изкуство. Мисълта варира в дълбочината си. Останалото е или беше трудната работа – "правенето"." Толкова.

Галин Стоев твръди, че държи представленията, които прави, да не си приличат, защото ако иска да направи нещо, с което да се идентифицира напълно, това означава да отхвърли всички други възможности...

"В характера му се борят момчешкият наивитет и интелектуалният снобизъм. Той е умен, интуитивен, любопитен, съвременен, талантлив. Той е режисьор, с когото се съобразяват. Той преобърна скучноватия пейзаж на българския театър през последните десет години." – описва го Георги Тошев. И откровението – "Мисля, че най-важното нещо в театъра е движението и ... вярата".

 

Българската литература

© 2001 Литературен форум