СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

КултУра!

Петър Канев

Ангел с черно лице или бардът на Бристол

"Бристолската вълна" или т. нар трип-хоп е едно от новите музикално-поетични открития на 90-те години на ХХ век. Тя е и едно от малкото стойностни присъствия на негрите в съвременния музикален свят. Става дума за групи с мистично и синкретично звучене, смесило английска меланхолия с джаза, хип-хопа и африканската магия като "Масив Атак", "Портисхед" и "Мурчиба". Може би най-яркото лице от "Бристолската вълна" е това на грозния и забележителен негър Трики (в превод: тарикат, шмекер).

В миналото Бристол е бил известен като пиратско средище и център на търговията с роби. Като всички пристанищни градове, той е мулти-етнически и синкретичен в културно отношение. Нещо от този дух се прокрадва и в съдбата, и в песните на Трики. Майка му и други негови близки се самоубиват, той води полупропаднало и полумизерно съществуване, от което постепенно изплува през 1989 година като един от членовете на "Масив Атак", съпровожда група на черната певица Нина Чери. През 1990 групата започва да създава самостоятелни песни, прибягвайки до различни вокалистки. Още тогава Трики блесва с песни като "Кармакома", в клипа на която броди с мрачен поглед и египетски грим на фона на сцени от "Сиянието" на Стенли Кубрик (по Стивън Кинг) и на зомби-ежедневието на английски телевизионен говорител. Смесицата от мистика в стил африканска магия (а ла "Сърцето на мрака" на Конрад и "Апокалипсис сега" на Копола), ужас и сарказъм е неописуема с думи. Когато предозиралият с марихуана Трики напуска съства през 95-та, колегите му прогнозират творческата му и личностна гибел. Случва се обаче тъкмо обратното. Заедно с певицата Мариана черният трубадур създава брилянтен и магнетичен самостоятелен албум. Последвалите го албуми са доста мрачни и депресивни, но заредени с разтърсваща искреност и наелектризираща енергия. Трики работи усилено и с други музиканти, създава песни за различни групи и най-вече за алтернативни певици, в това число прословутите Бьорк, П. Дж. Харви и "Гарбидж".

Както и на дреги рок- и поп-бардове, поезията на Трики е предимно изповедна - изчистена и честна. В нея витае и някакъв неподражаем саркастично-магически дух, който хипнотизира слушателя и го грабва с монотонния си мелодичен речитатив в едно пътуване ("трип-хоп" е изведено именно от "трип" - пътуване, в това число и психотропно) в други светове и измерения. Невероятният успех на Трики тласка по-късните му текстове в областта на нова реалия, която той с присъщата си честност рзнищва и разголва без грим и задръжки - ужасното съществувание на суперзведата. В този дух са и скандалните му с обидите към "работодателите" от шоубизнеса текстове от албума му "Ангели с мръсни лица" от 1998.