Литературен форум  

Брой 28 (469), 11.09. - 17.09.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Радослав Игнатов

 

Отскубнал се от въртележката на болестта, човек разбира,
че докато се е оправдавал пред човечеството зарад нея
в ежедневните си задължения да бъде жив докрай, мнозина
покрай него са се заселили в отвъдността, че няма кой
да го подкрепя в суетата да живее в непрестанен размисъл
по собствената си особа, че сам-самичък е и ще пребъде, додето не
     смени адрес завинаги - с бита на рогоносец
от окрайнините на града, градът, от който го облъхва смрад,
преследва го надлъгване, гълчава, шум, и всяка крачка към дома
е свързана с все по-неимоверен риск, а пулсиращата твърдост
в очите на съседа вещае нетърпеливата заплаха
за уголемяващия му се дом, за смаляващата му се фигурка, за него, все
        по-свободен, все по-цялостен, но роб връз пощенския плик
на оградения си двор, все пµ роб, все пµ роб сред все по-ограждания
двор, о, Боже, освободен от болката, но роб, и жив!



***

При вреждането на събития и дати, блажени нищите!,
ала преди да опростеят, върховните движения на ума
са просто простички,
а сетне идва празничната леност на плътта, плътта,
съзнала поражението, докоснала се с някое от сетивата
си до вихрената истина, просторната, досадна, обнадеждаваща
с озонния си дъх вековна истина, че и самият Бог
на шията си примка би надянал, ако подир смирението
пред несъвършенството, кодирано в небрежния му труд,
внезапно го обземе отчаяние.




***

Достойнство,
чест,
приведеният
поглед,
обувките
продрани,
гръбнакът
крехък,
гърбицата,
оловната глава,
пътечката,
където ниже стъпки
към дома,
на който ключ ще сложи,
за да изтрие от пейзажа
повехналото тяло на срама,
срамът, че още е човек
всред хиляди подобни нему,
себеподобни,
които винаги на купища се сбират,
превърнали позора си
от битките загубени
във всеопрощаващ,
празничен,
безпаметен
и разрушителен
триумф.

Българската литература

© 2001 Литературен форум