Литературен форум  

Брой 28 (469), 11.09. - 17.09.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Радка Пенчева

Нова книга за поета

 

Кирил Христов в 155 писма. Състав и подбор: Невена Христова и Юлия Пискулийска. В. Търново, ПАН ВТ, 2001 г.Съставителките на книгата - внучката на Кирил Христов - Невена Христова и известната ни художничка Юлия Пискулийска, изнасят 155 непубликувани писма от архива на големия ни писател. И още в предговора Н. Христова обяснява, че прави това в отговор на множеството злонамерени и сензационни публикации в пресата за Кирил Христов, както и да даде вярна представа на читателите за дядо си. В книгата писмата са отпечанати в няколко групи: до първата му жена Невена Палашева, до сина му Владимир, дъщеря му Ана, до сестрата на Н. Палашева - Елена, писма от М. Арнаудов, Хр. Цанков - Дерижан, писма до Й. Бадев, пощенски картички до К. Христов от П. Яворов, Иван Вазов, Елин Пелин, П. Тодоров, Ст. Чилингиров, Тр. Кунев, както и кратки дневникови записки на писателя, непубликувани до сега.

От изданието личи съзнанието на писателя да съхранява написаното, да запази архив, от който поколенията да съдят за преживяното. В писмата до близките си К. Христов е ту нежен, ту загрижен, а понякога и гневен, което е давало повод да бъде определян като "сприхав" приживе. Освен личните чувства, в тях личи и обществената ангажираност на твореца по време на войните и всички ужаси, които преживява българския народ, а също и съзнанието на творческата личност за свободата на творчеството и твореца, желанието му за признание на българския творец, който у нас, уви!, още от годините, в които той живее, не е тачен и почитан, както е това в други държави като Чехия и Германия, където К. Христов живее в отделни периоди от живота си. В този смисъл те носят и ценна информация за чешко-българските и немско-българските литературни взаимоотношения, например за статиите на Й. Пота в списание "Чехословашко-българска взаимност", за съставената в Германия от проф. Рода-Рода българска антология и мн. др.

Особено топли и с приятелско чувство са писмата на проф. Михаил Арнаудов до поета. Цени го високо, подкрепя го в редица начинания, публикува творбите му в редактираното от него списание "Българска мисъл", съветва го да не обръща внимание на злобните нападки в пресата и да ги отминава с презрение.

В отделни албуми и папки К.Христов е запазил огромен архив, включително и злобните критики срещу него. И тук си мисля, че отново изплува въпросът за писателските архиви, за тези от тях, които минават от едни ръце в други, както е в случая с Кирил Христов. Добре запазеният архив след смъртта на втората му съпруга Ноеми Молнарова в Прага е на практика разпилян. Останала е тази част от него, която грижливо пази внучката му Невена Христова. Затова още по-интересни са за нас, съвременниците, бележките в края на книгата, спасени за поколенията и чрез публикуването им в книга. Както и писмата, те третират различни въпроси, пропити на места с много болка, звучат много съвременно и днес.

"Задайте най-труден въпрос по вътрешната или външната политика на България на който и да е българин - било от най-висшата интелигенция, която в повечето случаи се състои от полуинтелигенти, било от същинската полуинтелигенция, било от най-простия народ - той тутакси ще се улови да Ви отговори, да Ви научи, да Ви просвети. Не можете намери човек, който да има доблестта да Ви каже: "Господине, аз не разбирам от тоя род работи". А ако на такъв човек Вие най-добродушно кажете: "Любезний, ти не може да имаш мнение по тия въпроси, недей се самомами, че разбираш нещо. Тя не е тъй лесна работа, както ти се струва", - той веднага ще се развика: "Как? Аз не съм ли български гражданин, аз не зная ли да чета, аз не плащам ли данъци? И пр. аргументи все от тоя род. Никому не минава през ума, че освен тия качества, необходимо е не само специално дарование, но и дългогодишна подготовка и упорита работа. Чудно ли е, че всичко в България върви с главата надолу?" (стр. 188 и 189). Подобни наблюдения върху народопсихологията на българина в тези дневникови записки са много. Иска ми се да завърша с още един цитат, особено актуален днес: "Откакто има в България политически партии и откак те имат печатни органи, всяка партия пише едно и също, че всички останали хора са безчестни, вагабонти, крадци, мерзавци, убийци, само нейните членове са честни. Каквото правителство и да дойде на власт, всички други партии ще се струпат отгоре му и ще изкарат, че министрите му са най-долни хора: че крадат и убиват, че вършат всички престъпления. Правителството върши същото с опозицията. Това вече близо половина век се втълпява в главите на нашия простичък добродушен народ: че го управляват глупци и разбойници. Детската душа на българският народ е отровена от разрушителното дело на българския партиен печат, който е винаги бил в ръцете на долни и негодни хора. Чудно ли е, че той изпитва желание да скочи и да смачка всички?"

Българската литература

© 2001 Литературен форум