Литературен форум  

Брой 28 (469), 11.09. - 17.09.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Вера Бонева

Славейкови евротежнения

"Един силен вятър вее днес в европейското общество..."

 

И сичко слушало тогаз,
Славейковия чуден глас...
в. "Гайда", г. III, бр. 8. 

1. "Родил съм се, или по-право родили са ме баща ми и майка ми в първите десетилетия на сегашния век, когато във Франция, в Англия и в другите места на Европа науките цъфтели и ревността към просвещението била вече в пъргът си и разпаляла сърцата на честитите жители на поменатите страни и когато по сичката повърхнина на нашата упрокопсана на последне бащина не се виждало ни едно какво да е училище". Цитираното изречение е положено в началото на краткия мемоарен текст "Една малка разправия", написан от Петко Рачов Славейков в самия край на преломната българска 1878 година и публикуван в съставения от него "Кратък месецослов за 1879 г." В пределите на споменатия текст, опитвайки се да даде обяснение за несистемното образование на мнозинството български книжовни люде от своето поколение, поетът-непокорник простира крилете на сравнението си чак до Атлантика. Констатираният подход е израз на присъщата склонност на възрожденската публичност да мери ръст с постиженията на западноевропейските народи. Или, казано с други думи - да търси отраженията на своя образ в широкомерното огледало на западноевропейската цивилизация.

Културните продукти на споменатото съизмеряване, макар и невинаги лицеприятни по съдържание и изказ, представляват съществен фактор за придвижването на българския социум към ценностите и стереотипите на Модерността. Опирайки се върху консенсусния характер на последното съждение в пределите на съвременната хуманитаристика, си позволявам тази вариация върху евротематиката на Българското възраждане с убеждението, че текстовете на Петко Р. Славейков са не само илюстрация на определени социални тенденции, а и тласък за тяхното наместване в тесните ниши на току пропукалото се жилаво нашенско традиционно общество*.

2. Думата Европа функционира в Славейковата публична реч с две от основните свои понятийни значения. По-рядко и само когато става дума за представяне на географски реалии, Европа се явява в качеството си на континент, т. е. думата работи със своя географски смисъл. Тогава както за автора, така и за читателите му, Европа обхваща териториите от Атлантика до Урал и от Финландия до Средиземно море. В споменатия контекст Цариград е наполовина в Европа, Турция има своя европейска част, а Балканите са неделим къс от Стария континент. При географската употреба на думата българите са "като всичките други народи в Европа".

По-иначе стоят нещата, когато Славейков работи с понятието в неговия цивилизационен смисъл. Тогава от географския обхват на европейските предели отпадат източните и най-северните части, а зад думата Европа остават представите за най-развитите страни в континента - Англия, Франция, Италия, централноевропейските територии, включително всички немскоезични държави. Споменатият смисъл на думата Европа изключва от своя обхват Османската империя, Балканския полуостров, Русия, скандинавските държави. Това понятийно лимитиране е предопределено от очевидността на факта, че включените в цивилизационното ядро на думата Европа страни имат приоритетна роля по отношение на култивирането, съхранението и разпространението на "политический дух на съвременната история", както и от обстоятелството, че турското и източното по правило имат пейоративна натовареност в пределите на Славейковата текстуалност. И още нещо. По мнението на Славейков интелектуалните и политически революции, осъществени в предходните векове от народите на западноевропейските страни, са създали предпоставки за раждането на модерната цивилизация. "Оттогаз свободата на съвестта стана свещена;<...> конституции ся дадоха на народите; международното право стана священо; книжовността и науките ся развиха с исполински скачки и избавлението на человеческия род ся оздрави. Виделото победи тъмнината."

Извън очертаните параметри на новосъздадената в пределите на Стария континент модерна цивилизация, редакторът на в. "Македония" многократно припомня на своите читатели, че главните стожери на промяната са свързани с принципите на народността [нацията]** - в плана на колективните реалии, и на гражданската свобода - в плана на индивидуалните ценности. Следователно, Славейковата публицистика откроява относително ярко най-съществените черти на прехода от Средновековието към Новото време. Нещо повече - тя еднозначно заклеймява необратимостта на споменатия преход, натоварвайки го с обременителна положителна оценъчност. Оценъчност, придаваща безалтернативност на настояването за ускореното преструктуриране на българското общество в съответствие с правилата на западноевропейската цивилизация. Още повече, че по мнението на Славейков в случая става дума за тенденции от обективен порядък, неподвластни на субективни нагласи и индивидуални тежнения. "Един силен вятър вее днес в европейското общество - констатира той - и разклаща племена и народности. Идеите летят от царства в царства, от граници на граници и влизат там, дето пристиганието им е званично запретено.<...> Потокът тече и тече силно. Никой не е в сила да го задържи и да го спре."

3. "Де сме и как сме" разположени, ние българите, спрямо властните повеи на модерната епоха? Задавайки през 1866 г. този въпрос от страниците на в. "Гайда", самораслият нашенски интелектуалец бърза да даде своя отговор-нравоучение: "Ний живеем в Европа, но не сме европейци, или облякохме европейските дрехи, но не сме съблекли забунчето на невежеството, това е правото. Гледаме и желайме напредванието, но още не разбираме основанията, на които ся то утвърдява, и средствата, с които ся полага то в действие. Дела, а не слова, или по-просто да кажем, работи, а не хорати иска. Интересът на едного в ползата на мнозина; добродетел, доблест, истина, правост - ето кое износя, а отричанието от това вреди." В духа на емблематичния възрожденски центростремителен колективитет Славейков властно упорства в претенцията си сънародниците му да положат целенасочени усилия за усвояване началата на утвърдилия се вече в Западна Европа цивилизационен модел, свързан с началата на народността/национализма, на масовото и достъпно образование, на гражданското равноправие, на парламентаризма, на общинското самоуправление. Друга алтернатива пред нацията не съществува. Или, казано с думите на пъстрословната "Гайда": "<...> вън от полето на народност и народно образование няма величие, няма благополучие, няма бъдущност ни за един народ в Европа и в целия свят."

Споделяйки убежденията на мнозинството свои съвременници, Славейков счита, че основният принцип, извлечен от вековния опит на "просветена Европа", който българите трябва неотклонно да следват, е принципът на народността. Принцип, обозначен в пределите на съвременната хуманитаристика с термина модерен национализъм. Този принцип лежи в основата на цикъла от историко-патриотични и бунтовни песни на възрожденеца. Той доминира в практически всички представителни и второстепенни късове на слоовоохотливата му публицистика. Търсейки най-живописните пътеки, по които да отведе сънародниците си при изворите на националната идея, неподражаемият творец вгражда сянката на Белоногата в устоите на приказната Ак балдър чешмеси. Многократно и разнословесно отстоява идеята, че "нашето отечество е едно от най-хубавите, най-плодоносните места на земята и ний няма за какво да го оставяме и да търсим друго; но тряба да ся старайме как да го възвисим пред очите на другите." Или със съвършена лекота вплита в рими сътворената от самия него дума татковина:

Хубава си, татковино,

име сладко, земя рай,

сърце младо и невинно

за теб трепка та играй.

4. Славейковото евроупорство има и ред конкретни проявления. Те намират израз в многообилни препоръки да се следва примерът на западноевропейските народи в една или друга социална област. Например статията "Езикоучението на българите" настоява учителите да отдават приоритет на родния език. "Повечето от европейските народи не учат други езици, освен своя си само<...>, защото на своя си език намерват сичко що им трябва по учебната част." Тук естествено става дума за говоримия език, превърнал се в основа на книжовния и създал необозрими културни хоризонти пред съответните европейските народи. "И тогаз французи, и англичани, и германци, и всички образовани народи преведоха книгите всякой на говоримия си язик, <...> и оттогаз наистина светлина светна и в училищата и в храмовете, и в палатите<...>, тогаз Европа цъфна и даде плодове чудесни."

С неизтощимо красноречие от страниците на вестници, списания и календари П. Р. Славейков многократно обосновава необходимостта от съграждане устоите на българската образователна система в съответствие с правилата, създадени и изпитани от западноевропейските народи през последните няколко века. Модерното светско училище, по негово мнение, създава предпоставки за масова грамотност, за широко разпространение на културните ценности, което ще рече - и за по-хармонично функциониране на обществените отношения. Зад умилителния идеализъм на представените съждения прозира присъщото на възрожденското време упование във властните митове на Просвещението. Митове, заредили българския ХIХ век със съзидателните енергии на градивния оптимизъм.

"В образована Европа гледат на вестниците като на спасители или водители към спасението или като лостове, които тикат народите към напредъка в образованието" - настоява в. "Македония", призовавайки просветеното българство да заеме аналогична позиция спрямо крехките и бедни нашенски издания. С убедителни евродоводи е защитена тезата за необходимостта от пълна еманципация на жените по отношение на достъпа до културни ценности и образователни институции. Дълбокоумни евросъображения стоят зад Славейковите препоръки българските представители по църковния въпрос да действат по правилата на модерния парламентаризъм. Широки европерспективи са провидяни от в. "Гайда" зад все по-интензивните търговски връзки между нашенските стопански деятели и западноевропейските им колеги.

5. "Нека пристъпим сега към предметът си. Развитието на свободоумните идеи, като премина и разбуди всичките народи в Европа, стигна най-сетне и до нас, българите. Нашият народ - казвали сме го и на друго място, - колкото и да е млад и еще и нов, умей да схване новите мисли и да се надъхне от тях." Влизайки в привидно противоречие с част от цитираните по-горе текстове, този откъс от повратната статия "Двете касти и власти..." настоява да разгадаваме Славейковите евротежнения не само в сянката на подчертано скептичното схващане на интелектуалеца за възможностите на сънародниците му адекватно и продуктивно да усвояват ценностите на модерната цивилизация, но и в светлината на основателната му констатация за бързото навлизане на многобройни разноредови евроявления във възрожденското ежедневие. С любопитни евронаблюдения и сполучливи еврошеги прозорливият вестоносец на новото разкрива неочаквани ракурси от пъргавата евросхватливост на тогавашния българин.

С дата 9 май 1864 г. П. Р. Славейков публикува кратка коментарна дописка върху съвременните нрави в старата столица Търново. "Туй Търново било чудо бе! - възклицава авторът. - Аз като го видях най-напред, сторих, че виждам Париж и че търновчаните уловили европаизма за главата, но подире като са посъзрях - та що видях я? Търновчаните уловили европаизма за опашката!..." Неизброимите Славейкови еврозакачки с увлечението на съвременниците му по тесните панталони и широките малакофи са натоварени с болезнена носталгия по чистотата на старите патриархални ценности. Те слагат знак за внимание върху все по-отчетливото увлечение на българина по видимите страни на западноевропейската цивилизация. Увлечение, което не ще роди добри плодове върху нивата на народностното доброчестие. "Колкото по-голямо става нашето парично цивилизование - разсъждава евроскептикът - и в една боя боядисвание с Европа, <...> толкоз все повече ся усеща у нас лишението от простотата и умереността, с които ся отличаваше частният наш живот."

За Славейков, както и за мнозинството негови просветени съвременници, обективният характер на тенденцията за скъсване с традиционните ценности и стереотипи не подлежи на съмнение. И не срещу тази тенденция възроптава народонаставникът. "Думата ни е - настоява той - за необмисленото и нелепо някак си подражание на всичко европейско, което заместя народностното ни." Въведено в терминологичната среда на съвременната хуманитаристика, последното Славейково твърдение ще рече, че той настоява за приоритетно усвояване не на външните белези на европейската цивилизация, а на същностните компоненти на Модерността - доктрината на национализма, правилата на парламентарната демокрация, постулатите на либерализма, идеалите на Просвещението. В контекста на представеното интелектуално обстоятелство критичният патос на публициста спрямо задъханото тичане на сънародниците му подир опашката на европеизма (облеклото, мебелировката, маниерите) става лесно обясним и контрастно видим. Особено на фона на някои сполучливи евросравнения.

"Ако би ний да сравним нашето поведение в работи таквизи, които са нам достъпни и позволени, с поведението което виждаме у германците и даже у французите, какво ся надеем да срещнем? Наистина аз мога да кажа, че ще срещнем пълна противоположност. У тях всичко клони към общото добро <...>; у нас всичко клони към собствено добро <...>. У тях всякой забравя себе си зарад общото; у нас всякой забравя общото зарад личното. У тях всякой оставя работите на по-достойни; у нас всякой смята себе си за най-достоен и запречва пътят на другите." Цитираните съждения са натоварени с известен евроидеализъм, но те без съмнение разкриват и някои неизлечими особености на националния ни манталитет, означени със сладкодумна Славейкова прозорливост в годината 1870, когато все още не съществува българска държава, български парламент и българско правителство. "Ако би да поиска днес нуждата от нас министри - пророкува публицистът - твърде е вероятно [е], че всички ще скочат да искат да станат министри, и ако ги оставят, ще ся натрупат всички връз най-първия пост <...>" Тук трябва да бъде отбелязан и фактът, че изтъкнатият българоскептицизъм е подвластен на Славейковите терзания от началото на 70-те години на ХІХ век, родили литературния феномен "Не пей ми се". Както и да не бъде пропуснато обстоятелството, че поетът-размирник ще намери сили да възвърне изгубеното свое упование, т.е. да сломи жестокото си неверие в способността на народа си да извърви докрай пътя към общностната си еманципация в цивилизационните среди на европейското етно-културно пространство.

6. Проповядвайки неуморно необходимостта от преподреждане на възрожденското битие в съответствие с правилата, открити и изпробвани от "образована Европа", П. Р. Славейков не проявява склонност да затваря очи пред някои подчертано негативни евровъздействия с балкански адрес. През 60-те и 70-те години на ХІХ век той многократно предупреждава, че българската икономика не ще удържи на конкуренцията на по-качествените и по-евтини западни стоки: "Всичкият наш веществен поминък, нашето земеделие, занаятите ни, търговията ни са дълбоко подкопани от по-тънките и по-изкусни произведения на Европа." В началото на 1867 г. с присъщата си категоричност публицистът критикува индиферентната позиция на западноевропейските държави спрямо въстанието на гърците на о-в Крит: "Срамота за Европа наистина, че <...> стои, та безстрастно гледа на ужасното клане." Само година след Освобождението, в качеството си на водещ български политик, Славейков открито ще обвини лелеяната преди години Европа за разпокъсването на българския народ.

Придобихме уж свобода,

но каква - опърпана!

Де целостта на народа? -

Плячка е раздърпана...

Европа ли? - мор и чума!

Няма правда, няма жал...

Ний пред нея "тор сме, хума",

турците са идеал.

Пак по същото време от страниците на в. "Остен" Славейков ще предупреди своите колеги - журналисти и политици - да не демонстрират сервилно отношение към Европа. "Мога биле е да кажа, че много по-добре ще сторим да са въздържаме и доколкото е възможно да стоим по-далеч от нея, от Европата, защото си поимва и тя лош адетец да ни изважда очите, когото са предадемими ни предадат на нея да ни прави добро." Силният еврокритицизъм, който вее от цитираното изречение, е обясним с оглед на споделяната от русофила П. Р. Славейков теза за фаталната роля на западноеврепейските държави - гарантки за разпокъсването на етническата територия на нацията с постановленията на Берлинския мирен договор от 1878 г.

7. Разноречиво е многозначието на евротежненията, отложени в публицистичните и поетическите текстове на Петко Р. Славейков. Оцветени с багрите на ярки чувства и белязани от знаците на крайности и противоречия, амбициите на проникновения народонаставник да осмисля и окачествява цивилизационната същност на европейското препълва съчиненията му с обилна и полезна информация. Информация, необходима както на устремения към новата си колективна идентичност български възрожденски свят, така и на разкъсаното от съсипителни центробежия наше съвремие. Защото както еврооптимистичните, така и евроскептичните късове от тези текстове са показателни за фактическата успоредица между модернизационните процеси, протичащи през ХІХ век в българското общество, и ставащото в пределите на Западна и Централна Европа. Как иначе пътувалият само с корабите на неизтощимото си въображение из географските предели на Европа Български Одисей (4, 416-462) би усетил вятъра на живителното обновление и би споделил с читателите си почти физическото усещане от контакта с повеите на новото: "Един силен вятър вее днес в европейското общество. <...> Идеите летят от царства в царства, от граници на граници и влизат там, дето пристиганието им е званично запретено.<...> Потокът тече и тече силно. Никой не е в сила да го задържи и да го спре."

Шумен,
1 юни 2001


 * Работата е съставена върху Славейкови публични текстове от 50-те, 60-те и 70-те години на ХІХ век.горе

 ** В пространството на възрожденските книжовни общувания понятието НАРОДНОСТ в референтен смисъл е обвързано с онази имагинерна реалност, която стои зад съвремената дума НАЦИЯ. Вж.: Н. Геров. Речник на българския език. Фототипно издание. Т. 3. С., 1977, с. 210; Ив. Богоров. Българско-френски речник. Виена, 1871, с. 222.горе

Българската литература

© 2001 Литературен форум