Литературен форум  

Брой 28 (469), 11.09. - 17.09.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Женя Димова

 

Студено състояние

Знам си точно способностите.
Мога толкова много неща...
Способна съм да преповтарям живота си
от раждането до датата -
и грешките, и хубавините, усложнени житейски.
Способна съм да гледам с мое око на важните подробности -
и с ириса, и с ретината, и с третото.
Мога да се завра в някой ъгъл, по площади да пея,
да рецитирам чужди стихове, мои да пиша умея.
Способна съм да раздавам на способните да вземат.
Да паля през час цигара, да гледам в очи и под барета.
Способна съм в създаването на спомени,
мигове и подаръци,
в създаването на енергии и в прекъсването им - отдалечаване.
И други способности съм развила - да си изгубя ума по някого,
да си раздавам ризите, да гледам спокойно как кипва млякото,
как ми кипва отвътре и да си кимам разбиращо,
да разбирам съдниците, да разбирам и кравите,
криво да ставам сутрин, денем да се държа изправена,
да не падам ниско, когато пия, да си пия сълзите с Наздраве.
Способна съм да мразя, обичайки,
в когото обичам - каквото си има за мразене.
Под дъжда боса да тичам, в сняг да вървя бавно.
Умея да позволя на едно кокиче
пролетта ми да изпревари.
Позволявам да ме обичат, а да дълбаят рани.
Способна съм да мълча с някого, който говори с душата ми.
И да любя пламенно, и само да играя.
Придобила съм толкова способности
от живота и от гена си.
Дано, като дойде часът, да мога да убедя Бог
защо толкова ми се иска
да поостана.




Сетива

Аз съм
другите очи на града;
бавното отлепяне на ретината
и зелените отблясъци на гледките
предупредително дълго преди мрака.

Аз съм носталгичното му подсмърчане.
Алергично улавям миризми по улиците,
събирам в ноздри и вредните, и ароматите.
Кихам рядко, но предизвикателно.

Аз съм тънкият слух на града,
другото му чуване -
много по-важни от самия звук са
причината за него и ехото...

Аз съм чувствителните му пръсти,
високата концентрация нервни клетки
на малка повърхност.
Реагирам светкавично при допир
о ежедневието.

Аз съм трудният му характер.
Упорството е най-ценната ми добродетел,
за да надживея времето
и живея в живота.

Аз съм душата на града.
В мен има нещо недоразбрано,
но точно на него най-държа.



Твърде много кромид

"О, кухните, където режем кромид,
за да скрием истинската причина
за своите сълзи"
Мир. Иванова

Сутрин, обед, вечер - сума дни
не излиза от къщата. Само готви, готви...
Още не е готова
да хвърли ножа, да изнесе готвеното на студено,
да отвори прозорците.
Твърде много кромид,
твърде богата фантазия пред печката,
твърде много смелост там.
Очите подути, ръкавът мокър до лакътя.
Минава внимателно далеч от огледалото,
и навръщане внимава. Твърде много внимание.
Твърде много кромид. Твърде много набрано.
Преглъща и крие лице зад завесите на косите си.
Тая подпухналост никак не й отива,
не отива на тая модерна кухня,
на тая модерна прическа, на тая модерна жена
да готви с толкова много кромид.
Твърде много кромид
за един толкова модерен мъж,
който така и няма да обядва с нея.
Твърде много и за който не го заслужава.




Ранно

Малката ми,
как ти расте човчицата и жълтото й се размива
в цвят извън моята цветова гама.
Как ти отесняват сандалките
и порасналият ти палец
скоро ще сочи посока, която аз не съм ти избрала.
Куклите ще забравяш да целуваш -
пластмасовите им устни няма вече да са им достатъчни.
Палавите ти опити да ме разсмееш
вече никога няма да са така естествени.

От носталгичното ми пране
вятърът отвява бебешкия ти аромат,
но гънките му се подават
лицата ни, моментите, гримасите,
подобно листи от семейния албум,
забравен върху масата на двора,
когато приближава буря.




Село

Тук мъглата отдавна е изрисувала
силуетите ни по дуварите.
Остава ни само да се върнем
и да опрем гърбове
за сравнение.

Подозирам много колебливи извивки през годините
и доста отклонения по пътя - по-далеч,
по-учено, по-цивилизовано;
Далеч по къпиновите ръце на някой,
дето препъват и дърпат,
от курника, кокошките, куришките,
отдето мирише на кочина и
прасето не разбира от скрити намерения,
далеч от влажната обща кърпа на гвоздея,
от метенето, метаните наляво, надясно
към традицията, старшинството, патриархата,
от кукуриговото съмване, от блъскането на къра,
от бързото сбръчкване далеч.

Прагът затъкнат с непрана вълна -
като се върнем
да ни наложат раните.

Българската литература

© 2001 Литературен форум