Литературен форум  

Брой 29 (470), 18.09. - 24.09.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Насос Вагенас

 

Насос Вагенас е роден в Драма през 1945 г. Издал е шест стихосбирки, една книга с проза и четири сборника с есета на литературни теми. Преподава теория и литературна критика в Атинския университет, едно от водещите имена в съвременната гръцка литературна критика, есеистика и поезия. Издава стихосбирките "Коленете на Роксана" (1981), "Лабиринтът на мълчанието" (1982), "Странствания на един не-пътник" (1987), "Варварски оди" (изд. "Кедрос", 1992), "Падането на летящия" (изд. "Парусия", 1997). На панаира на книгата във Франкфурт през 2001 г., където Гърция ще бъде фокусна страна, творчеството на Вагенас наред с това на други гръцки автори, ще бъде представено като определящо акцентите на съвременния гръцки литературен пейзаж.

До края на октомври т.г. предстои на български език от изд. "Нов Златорог" да бъде издаден сборник с негови текстове в превод на Здравка Михайлова. Освен поезия, той включва литературна критика и есеистика. Отзвукът от универсалното звучене на поезията на Кавафис сред съвременни чуждестранни поети от цял свят, анализ на възгледите на Сеферис за творчеството на великия александриец, насоките на литературната наука, проблемът за тълкуването на текстовете, понятието "принадлежност към гърцизма", създаването на критически митове, влиянието на телевизията, насилието на рекламата, явления на паракултурата са някои от темите, разглеждани в нея, като същевременно тя съдържа и критичен поглед към гръцкия постмодернизъм. Вагенас оценява теоретичните течения, последвали структурализма, като взима активно отношение към европейския литературоведски дебат и влиза в диалог с произведения на известни теоретици като У. Еко, Р. Барт, Ж. Дерида, Цв. Тодоров.

З.М.

В подножието на Химет

Ще се превърна в сатир. Ще те преследвам белошиеста дриада.
През гори и тъмни шубраци. Ще докосна косите ти.
Няма да носиш никакви дрехи. Освен
минимален къс от душата ти. И той прозрачен.
Като възпрепятстван смокинов лист.


Цялостен изглед

Над земята синьо небе
- синьо, когато не е облачно.
Над облаците -
каквото има в небето.
Или по-добре
дървеният таван на нашата любов.
Където нощем се гонят мишки.

Отдолу всичко останало.
Дървета. Къщи. Фабрики. Поля.
Автомобили. Стълби. Подземни станции.
Дървета. Къщи. Фабрики. Поля.


Cоda

Тялото ти е град,
обгърнат в пламъци.
Тялото ми е обой,
който свири Вивалди.


По Анакреон

Трябва да открием повторно
лунната светлина.
И сочните ни устни
да докоснат
алената гръд
на пролетта.

С видението на една
нечувана музика
да се отпуснем нежно
в прегръдката на природата.

Която ще е облякла всичките си
цветове.
И няма да избелява.



Излегнала се жена

Ти, гола жено с бездънните коси, не може да не отбираш от любов. Коленете ти са по-алени и от арената в Билбао. Боядисваш сини ноктите си, нехаеш за времето. Говориш със зелен глас.
Нощем отморяваш тялото си върху моравата на ориста.


Анапести

Катериш се и се спускаш по чувствата като маймуна. От клон на клон. Но приключението също така има прашасали ъгли. Обрасли с косми видни поети, поразени от любовни видения, са изминали същото разстояние по различен начин.
Но да се върна на въпроса. По начало това утро не би трябвало да ми харесва. Смъртта е отворен прозорец, който гледа към гората. Броя и преброявам отново годините си чрез дърветата и откривам липсващи. Или може би в крайна сметка, нещо не е наред с дърветата.


Епиталамион1

Когато те прегръщам, тялото ти помръдва. Потрепва
като отражението на Кастория2 във водата.

А кожата ти покрива кожата ми,
както одеялото болния.

Струва ми се, че Сикелианос3 бе онзи,
който говореше за голямата стоманена наковалня

на Мълчанието (с главно М), очевидно имайки предвид,
че без теб не се чува и звук.

Но и това, което се чува с теб,
не зная как да го нарека. Звездна хармония?

Дар на съществуването? Магия? Музика на световете.
Или просто екстаз на нищото?



Тема в бяло

Студен век. (В този час се разсъмва загадъчно в Суматра). Непрестанно ръми.

Мокри ресни на времето. И този шум, който наричат музика.

Листата тичат по пръстта като плъхове. Влизат и излизат
от топлия тъмнозелен огън, който непрестанно сънувам.


Adaggio

Целият свят се побира в едничка дума само.
В един още неизречен глагол.
В една жена, която не се решава да се съблече,
а вече се зазорява.

Но изведнъж повява и просвистява
вятър, който налага мълчанието.
Каквото и да ти каже някой,
завърта се

поривисто в устата му и я разкървавява.
А все още сме в друга епоха.
След малко нищо няма да звучи
под снега.


I

Край на увертюрите. Време е да навлезем
в основната тема без много приказки
колкото и прозаична да е тя (или именно
защото е прозаична).

Накратко: ако само звездите
запечатват смисъла на любовта;
ако Андромеда спи сладко гола
в обятията на Персей

времето играе с лекота по кожата ми,
както "Арсенал" играе на мокър стадион,
отбелязвайки гол след гол. И гърдите ми
непрестанно се пълнят с пръст.


VIII

Очите ти изглеждат различни в различни
огледала. А скулите на лицето ти - огорчени.
Не мисли за дърветата. Извади сухите
листа от косите си.

Спомням си фразата: "Бръчките са мътните
реки, които само веднъж прекосяваш".
А сетне бързото пърхане на чучулигите
в гърдите.

И морето. И други съществени
неща. Люляци. Неръждаеми теменужки.
Ръцете на жена, наточващи върху гръдната ми кост
остриетата на любовта.


1 Брачна песен, изпълнявана от девици в древността и през средните векове, пред брачното ложе. Бел.прев.горе

2 Град Костур, намиращ се на брега на едноименното езеро. Бел.прев. горе

3 Ангелос Сикелианос (1884-1951) – гръцки лирически поет, драматург и прозаик от остров Левкада, опитал се заедно със съпругата си Ева Сикелиану-Палмър да възроди Делфийските тържества през 1927 и 1930 г. Бел.прев.горе

Българската литература

© 2001 Литературен форум