Литературен форум  

Брой 30 (471), 25.09. - 1.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Елка Константинова

Битието като риск

 

Aлек Попов. "Мисия Лондон". Изд. "Звезда". С., 2001Битието на всеки човек е изпълнено с рискове, всяко действие носи на извършителя си явни и скрити опасности за личността му. Писателят Алек Попов в новелите и разказите си успява да открие философското съдържание на житейските превратности и всемирни заплахи, които отвсякъде ни дебнат, но срещу които си струва да се борим, за да има смисъл животът ни на тази земя. В първия си роман, озаглавен "Мисия Лондон", този, вече станал заслужено много известен, млад творец си поставя различна художествена задача, а именно: да ни разкаже за личните си преживявания като участник в една лондонска родна дипломатическа мисия от времето на прехода. Талантът му на сатирик и на художник с необикновено игрово въображение сега се осъществява в автентична романова нарация, която не остава до документалната изобразителност и не излиза окончателно извън познатия от предишното му творчество омагьосан кръг на диаболизма и на психопатологията. Животът на една съвременна дипломатическа мисия в английската столица тук е поразително реален и истински в своята детайлна осезаемост, в тежката атмосфера на бездуховност и дребнавост, която излъчва, но в същото време е абсурдно фантастичен с конкретните си случки и събития, чиято реалност е колкото невъзможна, толкова и правдоподобна. Макар и преувеличено корумпиран като рожба на авторовото въображение, претвореният в романа свят убеждава читателя в абсурдната си възможност. Става дума за случващи се неща, за игрово поднесени сюжети, в които героите участват, рискувайки името и авторитета на България. Тяхното битие е изобразено не като личен риск, а като евентуална катастрофа за рейтинга на Родината.

Тъй като рискът води до тежки последствия (които по една случайност не се случват) авторовият сатирично-фантастичен модел на романовото повествование е смислово напълно оправдан и подходящ за целите на въздействие над читателите. Живеем във време, когато реалният апокалипсис е по-страшен от предсказания в редица научнофантастични произведения на изкуството.

В "Мисия Лондон" Алек Попов ни потапя в задушливата атмосфера на едно българско посолство от "новото" време. Автентично възпроизведени ситуации неусетно преминават в абсурдни. Сюрреалистични проекции на скандални посолски инциденти изграждат сюжетната романова интрига. Невероятните далавери, в които се заплитат български дипломати и служители от мисията, са представени в гротесково-хумористична светлина. Горчиво ироничният поглед на автора превръща възможното в преувеличено до невъзможност, за да стигне до същността на една вредна и остаряла управленческа система. Тя превръща хората в марионетки, разигравани от неопитен, но тираничен кукловод, чиито безсмислени заповеди и послания засилват хаоса в българското посолство.

Наследената и неизкоренена напълно порочна система на организиране и ръководене на дипломатическите ни мисии в чужбина, действа и днес. Тя е сковаваща и затъпяваща; изисква от дипломатите и служителите да бъдат безропотни слуги на шефове, които изпращат от Родината некомпетентни и нелепи послания. Инициативността и на професионалистите, и на непрофесионалистите е еднакво парализирана от глупаво измислените правила и нареждания, на които никой в съответното посолство няма право да възрази. Страх от принудително връщане в Родината парализира хората и дейностите им. Всички тук живеят в унизителни зависимости от посланика и от върховната софийска власт.

Унилите физиономии на героите от романа "Мисия Лондон" красноречиво изразяват до болка познатото ни чувство на безнадеждна безпомощност пред по-горните в дипломатическата йерархия. Върху терена на посолството властта на посланика е абсолютна власт. Той винаги излиза прав в конфликтите с подчинените си – независимо от безспорното им интелектуално и професионално превъзходство.

Такива са неразумните и оскърбителни правила на управление и в най-новата българска дипломация. Пълноценно претвореният художествен свят на Алек Попов ни въздейства като документален наратив въпреки фантастично-сатиричната основа на романа.

Три криминални сюжета се пресичат в романовото повествование тук и паралелно разгръщат увлекателните въображаемо автентични интриги, завършващи с твърде печален край, който унижава националното ни достойнство и за наш късмет не се превръща в шумен международен скандал. Алек Попов, както винаги в творчеството си, успява да ни заинтригува и разсмее, но сега за пръв път се придържа до документалността на романовия разказ.

Самият романист е участвал като културен аташе в една от "мисиите Лондон" от годините на прехода към демокрация и благодарение на писателската си дарба успешно е претворил до болка познатата ни посолска българска атмосфера. Оскърбително провинциална и клюкарска е тази атмосфера, излъчвана от героите-дипломати, които битуват в херметично затворени пространства (в жилищния блок и в посолската сграда), в убийствена скука. Някои от тях влизат в рисковани връзки с подземния мафиотски свят на Лондон и на най-ниско бандитско ниво извършват комично излагащи мисията престъпления.

Непрофесионализмът и параноята тласкат и посланика към смешно карикатурни мероприятия. Романовите герои от глупост, простотия и суетност извършват криминални актове в състояние на епилептични пристъпи на алчност. Дори най-интелигентният от "Мисия Лондон": радистът Рачо, който успява да осуети един от най-печално смешните провали на посолството, дори той няма възможност да просъществува спокойно и разумно и да свърши нещо полезно за България. Защото цялостната атмосфера на живот и на дипломатическа дейност съдържа в себе си засега неизлечима патология.

Изненадите в сюжетното романово действие засилват комично уродливото лице на организирания посолски бит и поддържат непрекъснато забавляващото читателя криминално напрежение. Комичните странности на персонажа, сюрреалистичните сцени, автентизмът на гротесково-фантастичното изображение, стройната романова структура, цветистият и богат с жаргонни думи говорим днешен български език… превръщат творбата в търсено съвременно четиво. В него надделява подигравателният и язвително-ироничен разказ изпъстрен със стихотворни истории, зад които прозират тъжните черти на прекалено дългия ни преход към демокрацията.

Българската литература

© 2001 Литературен форум