Литературен форум  

Брой 30 (471), 25.09. - 1.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Гергана Попова, Галина Гончарова

Речник "ИДИОТ"

 

"литературна биография" – след проучване на архиви с писателски биографии от тоталитарния и посттоталитарен период, под експлицитния материал, литературни археолози от течението "Нов интерпретативен диегенезис" откриват житейски и психологически реликти на процеса на писателска идентификация, които изследователите структурират по следния начин:

I.Литературни начала:

1. ранно повярвали – писателят се осъзнава като такъв в невръстна ученическа възраст, взима участие при откриване на тържества и сборове и във всевъзможни литературни кръжоци; издигнат в ранг на герой от по-интелигентната част от класа, попечителстван усърдно от учителки, родители и баби, които виждат като връх на литературната му кариера публикацията в "Родна реч"; призванието го изпълва и обременява с ранна слава.

Емпиричен материал (ЕМ) – поради обема си, емпиричният материал не може да бъде представен тук.

2. късни:

а/ рефлексивно-попиващи – щастливи и горди от липсата на ученическа поезия, но приобщаването и поемането на лидерство в академичната среда налага потъване в творческите (освен в интелектуалните) занимания; следват лозунга "висшист, значи писател", отнасят се с презрение към естественото влечение към писане и поради това се стремят към синтез между творец и критик, изразяващ се в концептуализиране на всеки ред от свое произведение; програмират и насочват писателската си дейност, съобразявайки я с последната изчетена философска и литературоведска книжнина или с актуални обществено-политически събития (войни, атентати, цар).

ЕМ – Йордан Ефтимов, Мирослав Димитров, Кирил Василев, Бойко Пенчев, ВБВ

б/ бавно разбрали и отдали се на таланта си – по неизвестно стечение на обстоятелствата избегнали I.1, но неотдали се на I.2.

ЕМ – Кристин Димитрова, Петър Чухов, Емилия Миразчийска, Антония Колева

II.Мотивация за писане:

1. "не мога да не пиша" – стандартна формулировка, характерна за крайно продуктивни автори.

ЕМ – Николай Кънчев, Кристин Димитрова, Палми Ранчев, Петър Чухов, Силвия Чолева, Пламен Тушков, Стефан Кисьов, Николай Бойков, Лъчезар Лозанов, Елин Рахнев

2. оценяващи високо труда, битието и ролята на писателя – престижна формулировка, присъща на крайно успели автори.

ЕМ– Георги Господинов, Тома Марков, Иво Хаджийски, Кирил Василев, Емилия Миразчийска, Мирослав Димитров

3. литературната публичност като удобен и забавен вариант за постигане на известност – съчетават литературните усилия с акции, пърформанси и мистификации, по които са сантиментално увлечени

ЕМ – Пламен Дойнов, Васил Прасков, Радостина Григорова, Йордан Ефтимов, Борис Минков, Димитър Матакиев

4. "мога и да пиша" - неексплицирана формулровка на многофункционални интелектуални личности.

ЕМ – Владимир Трендафилов, Ивайло Дичев, Ани Илков, Бойко Пенчев, Марин Бодаков, Амелия Личева, Ида Даниел, Елена Алексиева, Деян Енев

III. Начини за влизане в литературните среди:

1. запазено потомствено място на писател – ограничен контингент с генетична творческа предразположеност и навици в публичността; неизбежно ги преследва радушен прием

ЕМ – Вера Мутафчиева, Ивайло Дичев, Владимир Левчев, Пламен Дойнов, Ида Даниел

2. масовка – сплотена (до време) група от добре ориентирани прото-писатели, превземаща някой кръжок или издание, известно по-късно като ООД, по случайност оказваща се в близки или приятелски отношения с председателя или главния редактор на гореспоменатите, който скоро възпитано напуска работа

ЕМ – кръжок "Димчо Дебелянов", кръгът около "Родна реч", четворката на "Литературен вестник", сп. "Витамин Б", "Малка носовка"

3. индивидуални действия – обикновено чрез познанства, вариращи от официално-делови отношения до повече или по-малко съзнателно изградена емоционално-интимна обвързаност (т. нар. "желета"); съществува много рядък екземпляр на писател, оправящ се сам с редактори и конкурси

ЕМ – този тип автори желаят анонимност.

4. чрез екстравагантен имидж – липсата на литературно образование и присъствието (работата им – боксьор, стрелочник, гларус) в сфера максимално отдалечена от институционално обозначената при добро поведение (нацелване на предварително изградената представа за тях) ги превръща в почти еротичен обект за отегчени от себе си и живота редактори и членове на журита.

ЕМ – Палми Ранчев, Пламен Тушков, Стефан Кисьов

IV. Изобретяване и отхранване на публичен образ – става дума по-скоро за идеалния образ, към който писателят се стреми и се опитва да наложи на околните:

1. тих, лаконичен, с шапчица върху главата

ЕМ – Палми Ранчев, Марин Бодаков

2. екстравагантен, разбиращ бохем, с шапчица върху главата

ЕМ – Силвия Чолева, Кристин Димитрова, Лъчезар Лозанов

3. интровертен самотник, далеч от шума на писателските тълпи

ЕМ – Владимир Трендафилов, Бойко Пенчев, ВБВ, Стефан Кисьов, Иво Хаджийски, Борис Минков

4. естествен гений, спонтанен, поучителен

ЕМ – Николай Кънчев, Тома Марков, Пламен Тушков

5. артистичен, с богата душевност, словоохотлив

ЕМ – Пламен Дойнов, Петър Чухов, Йордан Ефтимов

6. класицистичен, с достойнство, авторитетен

ЕМ – Георги Господинов, Кирил Василев

7. красиви, интелигентни, поетеси

ЕМ - Ида Даниел, Гергана Пожарски, Ралица Чернева, Галина Николова, Соня Николова

V. Резултати

1. Зомбиране – обхваща 98% от писателското население; в крайна сметка литературният живот в ролята си на Свръх-аз наплашва до смърт нормалния и го прогонва дори и при иначе витални екземпляри и се проявява в следните симптоми:

а/ начални – връзване на тенекия заради литературно събитие, литературна логорея, изкупуване на български автори

б/ прогресиращи – дългосрочни самозатваряния в родния дом и използване на морската отпуска за творчески цели, разговори само със себеподобни

2. Деградация – 2%; писането се превръща в мил спомен, често поради алкохолна пристрастеност и отдаване на долнопробна бохемщина

Българската литература

© 2001 Литературен форум