Литературен форум  

Брой 31 (472), 2.10. - 8.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Ради Радев

Глад

 

Прасетата ядяха. Хранеха се по техния своеобразен начин, съпроводен с щастливо грухтене, когато откъсваха с клокочещите си зурли парче от меката разложена плът. Въпреки че черният път бе обграден и от двете страни със свинарници, явно между тях имаше пролуки, от които извираха все повече и повече прасета. Подушили миризмата на полуразпадналия се труп, те се нахвърляха като че ли неяли от месеци.

Имаше всякакви прасета - черно-бели "хемпшири", нерези и женски прасета, болни от нещо, което беше направило кожата им на розов килим, боядисан тук-там от тъмни петна с нездрав цвят; малки грухчовци, които разкаляният черен път бе боядисал до самите им очи; имаше прасета с различен размер, измърсени най-вече по ушите и търбусите. Някои от тях бяха толкова мръсни, че изглеждаха естествено черни, други бяха чистички, розови и закръглени отвсякъде, сякаш приготвени за илюстрация към известна приказка.

Едно се отдели от останалите и вдигна едновременно опашката и ушите си, все едно че се заслушва в нещо. Всъщност облекчаваше голямата си нужда. Щом свърши, се обърна кръгом и се загледа в изпражненията си. Бяха няколко, с различна големина. Прасето ги погълна бавно и доволно, със сумтене.

През това време останалите бяха започнали да преглъщат по-бавно. Не се избутваха стръвно едно друго, както в началото. Които се бяха наситили, се отдръпваха, а по-малките, които преди не успяваха да се доберат до вкусния труп, най-сетне достигнаха до него. Вече не се чуваше нито предишното силно грухтене, нито пронизителното квичене, съпровождащо пиршеството в неговото начало. Прасетата започнаха полекичка да се разпръскват къде на групи, къде по едно. Накрая останаха най-големите чревоугодници, като от време на време повдигаха глави и разперваха уши.

Все пак дори и те си тръгнаха, оставяйки жалките остатъци от трупа. На пръв поглед това дори не бе и труп, а нещо като парцал. Черепът и ребрата се белееха, на някои места покрити с островчета изгнила плът. Всичко това приличаше на домашно куче, смазано от каруца преди години, а след това вързано и влачено от нея. Но ако някой се приближеше и огледаше внимателно трупа, щеше да забележи нещо друго. Структурата на костите на тялото, и най-вече на черепа, изобщо не приличаше на кучешка. Те имаха определена форма, характерна за дадени животни.

Това не беше труп на куче.

Това бе труп на прасе.

Българската литература

© 2001 Литературен форум