Литературен форум  

Брой 33 (474), 16.10. - 22.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Софт-патриотизъм и хъшлащина или печелившите комбинации в новия руски рoк

Дори сред почитателите на руския рок и руската музика като цяло групата "ЛЮБЕ" е слабо популярна. Създадена през 1989 (за неин рожден ден се смята датата 14 януари, когато в студио "Звук" са записани първите композиции "Люберцы" и "Батька Махно") от поета Александър Шаганов, композитора Игор Матвиенко и бъдещия лидер – вокалиста Николай Расторгуев, набрал сериозен музикален опит в свежи соц-формации като "ЛЕЙСЯ, ПЕСНЯ", "ЗДРАВСТВУЙ, ПЕСНЯ" и "ШЕСТЕРО МОЛОДЫХ", тя обаче бързо се налага на руския пазар. Творчеството на новия "колектив" се основава върху най-добрите традиции на съветската песенна култура, върху съвременни интерпретации на руски фолклорни и белогвардейски мелодии, цитати от класически произведения и използване на широко разгърнати партии на мъжките хорове в припева – еклектика, която довежда до нееднозначно възприемане на групата. Тя си спечелва презрението на петербургските грандове на руския рок като "ДДТ" и "Кино" и техните фенове, които я определят като типична поп-формация, на която много й личи плебейския, московски произход. Даже се стига до ситуации като тази в началото на 90-те, когато "ЛЮБЕ" са поканени да свирят на концерт в памет на солиста на "Кино" Виктор Цой, където на естествено (като се има предвид повода) апологетичната реч, която произнася Расторгуев, лидерът на ДДТ – Юрий Шевчук отговаря с покана за бой (на запоя след концерта, разбира се), тъй като в параноичната, елитарна версия на поета и интелектуалеца Шевчук се оказало невъзможно несериозни веселяци като "ЛЮБЕ" да разбират и харесват представители на петербургския "underground". На сутринта недоразумението все пак било загладено и всичко завършило с типично руски израз на нововъзникнали приятелски чувства между двата вокала. Така или иначе енергичната музика, необичайната тематика, хъшлашките, често крайно иронични текстове не могат да не направят впечатление на руските слушатели и групата лесно става популярна. През 1990 г. "ЛЮБЕ" успешно гастролират в множество градове из Русия, а на следващата година излиза първият им албум "Атас", като част от песните в него "Люберцы" (така се нарича индустриален руски квартал, на чието име се назовава и групата), "Батька Махно", "Станция Таганская", "Атас" (добронамерена гавра с героите на сериала "Место встречи изменить нельзя" – Глеб Жиглов / Вл. Висоцки / и Володя Шарапов), "Не губите, мужики" и т.н. вече са добре известни на публиката. След година излиза и вторият албум "Кто сказал, что мы плохо жили?..." като клипа на песента "Не валяй дурака Америка" взима специалната награда на журито на конкурса за видеоклипове на фестивала в Кан, а "Давай давай" се налага като безспорен хит. Изградена върху мотиви от традиционната "Еще раз", в която лирическият герой страда по невярната любима, "Давай давай" дава следното тълкование на любовната тема :"давай, давай, натисни я / китарата седемструнна / за какво да седя и тъгувам сега / в нощ такава лунна "; а на фона на съветско-американското сближаване след края на Студената война текстът на "Не валяй дурака Америка" ("Не се прави на глупак Америка / връщай си ни Аляска веднага / върни си ни родната земя") звучи почти невъзпитано. Все пак характерният за "ЛЮБЕ" "патриотизъм" се смекчава от по-лиричните композиции – "Трамвай пяторочка", "За тебя", "Старый барин" и т.н.

За три години "ЛЮБЕ" правят около 1000 концерта, на които Расторгуев се появява с дежурната си, изровена неясно от къде, автентична военна куртка от 1939, поддържаща постмодерния имидж на групата – имидж, който се допълва и от специфичните обяснения за честите закъснения на музикантите при излизането им на сцената, изразяващи се в "изчакайте малко, те сега изтрезняват". Но когато публиката е почти убедена, че си има работа със закоравели алкохолици Расторгуев скромно заявява, че той и колегите му пият съвсем умерено като обикновени руснаци.

Следващ етап в дейността на групата бележи работата й върху филма "Зона Любэ". В основата на филма лежат седем нови песни, които представляват завършени музикални новели, "обединени от чувството на покаяние, което рано или късно обзема всеки". Едноименният албум излиза през 1994 като композициите "Дорога", "Луна", хард баладата "Сирота Казанская" и др.със своя драматизъм и дълбочина излизат от границите на руския шоубизнес.

На фестивала "Славянски базар" през 1996 в гр. Витебск Николай Расторгуев изпълнява песента "Побеседуй со мной", която влиза в новия – предимно на военна тематика – албум "Комбат", чието съдържание се оказва съзвучно с настроенията в руското общество, преживяващо чеченската война. Едноименният сингъл, записан всъщност преди чеченските събития и посветен на ветераните от Отечествената война уверено заема първото място в руските хитпаради. Военната тема, обаче бива изоставена в следващия албум "Песни о людях" (1997), който представлява концептуален подбор на песни, засягащи човешки отношения, състояния и нагласи.

През 1999 г. групата (в състав: вокал – Николай Расторгуев, бас китара – Павел Усанов, китара – Сергей Передуга, ударни – Александър Ерохин, клавишни – Виталий Локтев, автор на музиката – Игор Матвиенко, автори на текстовете – Александър Шаганов и Михаил Андреев) отбелязва своята десетгодишнина със сборния албум "Собрание сочинений", а през 2000 приключва работата над последния й засега проект "Полустаночки".

 

 

 

Казански сирак

 

Никой си нямам освен Родината-майка.

Никой си нямам освен вятъра-брат.

о, помоли се за мен, сирачето, батко...

помоли се за мен, да, помоли се за мен...

 

Казански сирак!

В живота напук се оправя!

Дядо на фронта умря.

Провървя му.

 

Нищо си нямам - само обидите стари.

Нищо си нямам - само своята съвест и чест.

Напразно скърбя – та всичко ще се оправи.

Как обаче да вярвам, щом душата не ще.

 

Казански сирак!

В живота напук се оправя!

Дядо на фронта умря.

Провървя му.

 

Никой си нямам, за да му се кланям.

Нищо си нямам, за което да страдам.

И по пътечката скръбта ми се търкаля.

Но мужик разкъсал душата си вече не съм.

 

Казански сирак!

В живота напук се оправя!

Дядо на фронта умря.

Провървя му.

 

 

 

Станция "Таганска"

 

Станция "Таганска", област арестантска.

Бялата акация на двора цъфти...

Станция "Таганска", стриган "уркагански".

Маня, в "Облигация" не пести пари!

 

Станция "Таганска", сладкото шампанско.

Евтин ресторант свети на Москва-река.

Много не залагай, много не загатвай,

искам си копейките в джоба веднага.

 

И се шляехме, и не знаехме,

след време къде живеем дори.

Пролетарска, хулиганска, ех, ти станция.

Станция "Таганска".

 

Рано пролетта погребахме Сталин

Скришом му отнесоха гипсовия бюст.

Ех, шейсет години!- горди и надути.

Проклятието гоним с волния живот.

 

И се шляехме, и не знаехме,

след време къде живеем дори.

Пролетарска, хулиганска, ех, ти станция.

Станция "Таганска".

 

Станция "Таганска", песен хулиганска.

Днеска е неделя, пълно е с народ.

Панаирен ден, понички до ябълки,

до късно купони, а утре – завод.

Превод от руски и бележка:Гергана Попова

Българската литература

© 2001 Литературен форум