Литературен форум  

Брой 34 (475), 23.10. - 29.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Елка Константинова

Петър Василев - 50 години на сцена

 

Петър ВасилевПетър Василев - най-възрастният жив актьор на Народния театър, навърши деветдесет години. Роден е на 9 октомври 1911 г. в с. Сладък кладенец, Старозагорско. Неговият юбилей е значително културно събитие за нас, които го познаваме от незабравимите му въплъщения в Малволио от "Дванайсета нощ" на Шекспир, в Исак от "Иванко" на Васил Друмев, в Златил от "Боряна" на Йордан Йовков, в Лука Лукич от "Ревизор" на Гогол, в Ален от "Училище за жени" на Молиер, в Милан от "Първите" на П. Ю. Тодоров, във Владимиров от "Големанов" на Ст. Л. Костов, в Анто от "Покойник" на Бранислав Нушич и т.н., и т.н.

Петдесет и шест години Петър Василев неуморно играе като професионален актьор във Варненския, Пловдивския, Русенския театри и в Народния театър "Иван Вазов", превъплъщавайки се в над 250 роли - не само на театралните сцени, но и в киното, в радиото и телевизията. Играл е на над 100 сцени в България и на 15 сцени в чужбина. Работил е с 37 театрални режисьори и с 15 режисьори от киното, телевизията, радиото. Преживял е смените на 16 директори на български театри. Сценичната си дейност Петър Василев започва в трупата на културно-просветното дружество "Железник" в Стара Загора и в студиите на Боян Дановски и на Роза Попова в София. От ранна младост до днес, когато се навършиха неговите деветдесет години, този талантлив и неуморен български артист слива живота и мечтите си със съдбата на българския театър. Във всяка своя роля той влага всичко от себе си: дарованието си, силния си интелект, богатата си литературна и театрална култура.

Петър Василев е извънредно образован български интелектуалец, беше близък на Николай Лилиев и Симеон Радев, притежава богата и ценна библиотека, в която не престава да се рови и да си припомня любими текстове от големи световни писатели. Забележително запазен е за възрастта си и днес поради богатия духовен живот, който води. Незабравими са и вдъхновено написаните му спомени за Варненския театър от 30-те години, за поета и театрала Николай Лилиев, за литературния критик Иван Радославов, за общественика и писателя Симеон Радев, за артистите Иван Димов, Никола Балабанов, Петя Герганова, Невена Буюклиева...

Сега Петър Василев пише спомени за мнозина български творци, с които отблизо е общувал. Очакваме скоро да прочетем негова книга със спомени. Той има много да ни разкаже от своя дълъг, богат и достоен живот.

Българската литература

© 2001 Литературен форум