Средновековна поезия
Вилянсикос
* * *
В три мавърки се влюбих
в Хаен,
Аша, Фатима и Мариен.
Веднъж трите хубавици
за маслини тръгват рано,
а маслините - обрани,
в Хаен,
Аша, Фатима и Мариен.
Трите мавърки красиви
тръгват ябълки да дирят,
но ябълки не намират,
в Хаен,
Аша, Фатима и Мариен.
Мавърки, да сте честити,
но почернихте ми дните.
Християнки сме и трите
в Хаен,
Аша, Фатима и Мариен.
* * *
Целуна ме пчеларят
и вкус на мед усетих.
* * *
Красиви са на чаплата очите,
ала са скрити.
* * *
Сама заспива водата,
затуй замръзва.
* * *
Който, любов, не те знае,
той да те вземе.
* * *
Хайде в манастира, мои мисли -
монаси,
там сте у дома си!
* * *
Виждам, оплакват се всички,
аз мълчалив ще умра.
* * *
Не се бави, че умирам,
тъмничарю,
не се бави, че умирам.
* * *
Кой ли ще Ви отведе!
Хей така!
Ах, Фатима, Фатима!
Фатима прекрасна, мила,
ще Ви отведа в Севиля,
ще Ви любя и закрилям.
Хей така!
Ах, Фатима, Фатима!
* * *
Жив съм, ала не живея,
не съм мъртъв, а умирам,
сам себе си не разбирам.
Песни
Мургава съм днеска,
но бяла си бях,
след стадото тичах,
така почернях.
Сегидиляс
* * *
И да ме гледаш, че пея,
пее лицето,
защото крие голяма
мъка сърцето.
* * *
Ах, Дево Марийо,
дай ръка, прощавай,
в дълбокото влизам
и ще се удавя.
* * *
Към семето на рогата
не ще привикна,
уж тука, майко, ги сееш,
а пък там никнат.
* * *
Надеждите ми приличат
на клонки лавър -
остават вечно зелени,
а плод не дават.
* * *
Севилките носят
на свойта мантиля
надпис, който казва:
"Да живей Севиля!"
Канте Хондо
Севилянас
Ти си ми глупав вечер
и денем също,
глупав си рано сутрин,
по обед вкъщи.
Да не забравя -
глупав си и когато
се зазорява.
Сиригиляс
* * *
Милата ми майка
добра циганка беше!
Дори едно залче хляб да намери
с мене го делеше.
* * *
Аз луната моля
на небето горе,
как я моля да освободи баща ми,
дето е в затвора.
* * *
Баща ми убиха,
милия ми баща,
убиха го на разпети петък,
деня на скръбта.
* * *
В болницата майка
ми каза: Прощавай,
имаш двама малки братя
не ги изоставяй!
* * *
На колене падам,
че Господ дойде,
клетата ми, милата ми майка,
за да прибере.
* * *
Щом ме видиш мъртъв,
заръчвам ти - ето -
с твойте дълги, с твойте черни
плитки
вържи ми ръцете.
Солеарес
* * *
Като затворник все ходя -
сянката отзад ме следва,
а мисълта ми ме води.
* * *
Под луната, в тъмна доба
видях как един гробар
ми копае бавно гроба.
* * *
Мъката ми е голяма!
В дълбок кладенец пропаднах,
а от него излаз няма!
* * *
Да плача дори не мога,
пресъхнаха ми очите.
Хайде, убий ме, за бога!
* * *
Майка ми право каза:
Гони ли хълма козата,
не можеш да я опазиш!
* * *
Към къпините посегнах,
едно трънче ме убоде
и сърцето ми засегна!
* * *
Мъртва, мъртва я открих -
беше толкова красива,
че лицето й покрих.
