Литературен форум  

Брой 34 (475), 23.10. - 29.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Иван Есенски

Определение на забравата

Йосиф Бродски - съчинителят на света, поетът

 

Всичките девет книги на Йосиф Бродски са публикувани в чужбина. Поезията пише на руски, прозата - на английски. През 1977-ма, когато издава "Краят на прекрасната епоха", "В Англия" и "Част на речта", намеренията му стават известни донякъде, но замисълът е толкова особен, че предизвиква объркване. Всъщност объркваща е простотата му, не мащабите. Ала поетът е приучен да си поставя невъзможни задачи и ги постига с удивителна лекота. Грешките на познанието не го занимават, нито го стряскат железните авторитети - установените версии за целта и смисъла на живота са с доказана несъстоятелност; човечеството не е успяло да създаде социален модел на равенството, братството и свободата. Никой не споменава "и културата" - добавя мимоходом Бродски. Неговата Александрия не е мит, тя е там - с дворците и мостовете, с кошмарните комуналки, с адмиралтейската игла и чугунените дантели на проспектите. Но същинската Александрия е Библиотеката. Без нея другото е условна география, скупище от камъни, вода и мечти с цвета и стерилността на бордолезов разтвор - нула в пространството. И понеже и нулата, и пространството са неопределими, властелин над всичко е времето на Библиотеката...

Зашеметяващото откритие е направено през 1966 г. в лагерната барака, където Бродски прочита стихотворението на Одън в памет на Йейтс. Тогава се заражда замисълът за градежа на Библиотеката. Тогава установява безусловните си аксиоми: Времето по своята природа се повтаря, но когато даден миг от гигантските му кръгове се завърне в определена изходна точка, там вече е забравен. Времето е памет, единствено Езикът е в състояние да я реорганизира - тоест, да приведе миналото в състояние на сегашност. Поезията е хранилището на Езика, тя е универсалният разтворител и затова конкретните й форми са неустойчиви. Истинската Поезия съществува само на доатомно равнище - нейните електрони и фотони не се подчиняват на причинно-следствените закони. Те самите са закон, гарантиращ неделимото единство на всемира...

Жив часовник за обратно време, Йосиф Бродски описва неотклонно кръговете на своята Библиотека. На единствената й лавица са подредени двадесетина имена: Кавафис, петербургските класици, озарените от Скърбящата муза на Ахматова, Марина Цветаева, Андрей Платонов; Уинстън Хю Одън; неколцина, удостоени с изброяване...

"В Русия ще ме разберат по-добре, но на оня свят ще ме разберат по-добре от Русия" - това все още е Цветаева, която моли Пастернак да предаде поклона й на руската ръж. Там, в своята Библиотека в Ню Йорк, Йосиф Бродски е приключил с превода - от езопов на александрийски език. Вече никой не оспорва съществуването на тези езици. В запечатания плик е разкритието, че капитан Мартинов е отлял предназначения за Лермонтов куршум в черновите на "На смерть поэта".

Посланието е адресирано до Третия Рим: "На смерть друга".

Придружено с прощален поклон.

Поклонът е анонимен. Посланието - също.

Отникъде, но с любов.

С любов - но отникъде.

Йосиф Бродски

В памет на приятеля

Този стих е за теб - не си струва труда и си знам

да не търся под камъка вече - от мен, анонимно,

затова, че и камъка те ще затрият без срам,

а пък аз съм далече от камъка дълги години

и не слушам изобщо тия техни пискливи игри

на езопов език в това старо отечество наше,

дето опипом ти и по слух своя полюс откри

посред космоса от зли царчета и умни апаши,

този стих е за теб - ти, заченат от прах и сълза

син на Духа Свети и кондукторка - дявол чаровен,

похитител на книги, съчинител на одата за

А. С. как пада ничком в нозете на Н. Гончарова,

слововержец, лъжец, фанфарон и побойник науж,

обожател на Енгър, трамвайни звънци, асфоделии,

белозъба змия под жандармския кален ботуш,

изтерзано сърце, спало в толкова чужди постели -

полежи си добре, като в шал оренбургски повит

с тая рижа земя, пълна с дим и комини грамадни;

ти с живота живя, както с цвете пчелата - във флирт

и замръзна на Третия Рим сред площада параден.

Няма, мисля, към Нищото по-ветровита врата.

Тротоарен човек, и на нея ти би се зарадвал,

но отплува надолу по реката на вечността

в избеляло палто закопчан - инак би се разпаднал.

Там напразно в устата ти рови за драхма Харон

и напразно тръби някой горе с тръбата протяжно.

Приеми този мой анонимно прощален поклон

от брега - неизвестно какъв. Но за теб не е важно.

Превод от руски: Иван Есенски

Българската литература

© 2001 Литературен форум