Иван Есенски Определение на забраватаЙосиф Бродски - съчинителят на света, поетът
Всичките девет книги на Йосиф Бродски са публикувани в чужбина. Поезията пише на руски, прозата - на английски. През 1977-ма, когато издава "Краят на прекрасната епоха", "В Англия" и "Част на речта", намеренията му стават известни донякъде, но замисълът е толкова особен, че предизвиква объркване. Всъщност объркваща е простотата му, не мащабите. Ала поетът е приучен да си поставя невъзможни задачи и ги постига с удивителна лекота. Грешките на познанието не го занимават, нито го стряскат железните авторитети - установените версии за целта и смисъла на живота са с доказана несъстоятелност; човечеството не е успяло да създаде социален модел на равенството, братството и свободата. Никой не споменава "и културата" - добавя мимоходом Бродски. Неговата Александрия не е мит, тя е там - с дворците и мостовете, с кошмарните комуналки, с адмиралтейската игла и чугунените дантели на проспектите. Но същинската Александрия е Библиотеката. Без нея другото е условна география, скупище от камъни, вода и мечти с цвета и стерилността на бордолезов разтвор - нула в пространството. И понеже и нулата, и пространството са неопределими, властелин над всичко е времето на Библиотеката... Зашеметяващото откритие е направено през 1966 г. в лагерната барака, където Бродски прочита стихотворението на Одън в памет на Йейтс. Тогава се заражда замисълът за градежа на Библиотеката. Тогава установява безусловните си аксиоми: Времето по своята природа се повтаря, но когато даден миг от гигантските му кръгове се завърне в определена изходна точка, там вече е забравен. Времето е памет, единствено Езикът е в състояние да я реорганизира - тоест, да приведе миналото в състояние на сегашност. Поезията е хранилището на Езика, тя е универсалният разтворител и затова конкретните й форми са неустойчиви. Истинската Поезия съществува само на доатомно равнище - нейните електрони и фотони не се подчиняват на причинно-следствените закони. Те самите са закон, гарантиращ неделимото единство на всемира... Жив часовник за обратно време, Йосиф Бродски описва неотклонно кръговете на своята Библиотека. На единствената й лавица са подредени двадесетина имена: Кавафис, петербургските класици, озарените от Скърбящата муза на Ахматова, Марина Цветаева, Андрей Платонов; Уинстън Хю Одън; неколцина, удостоени с изброяване... "В Русия ще ме разберат по-добре, но на оня свят ще ме разберат по-добре от Русия" - това все още е Цветаева, която моли Пастернак да предаде поклона й на руската ръж. Там, в своята Библиотека в Ню Йорк, Йосиф Бродски е приключил с превода - от езопов на александрийски език. Вече никой не оспорва съществуването на тези езици. В запечатания плик е разкритието, че капитан Мартинов е отлял предназначения за Лермонтов куршум в черновите на "На смерть поэта". Посланието е адресирано до Третия Рим: "На смерть друга". Придружено с прощален поклон. Поклонът е анонимен. Посланието - също. Отникъде, но с любов. С любов - но отникъде. Йосиф Бродски В памет на приятеля Този стих е за теб - не си струва труда и си знам да не търся под камъка вече - от мен, анонимно, затова, че и камъка те ще затрият без срам, а пък аз съм далече от камъка дълги години и не слушам изобщо тия техни пискливи игри на езопов език в това старо отечество наше, дето опипом ти и по слух своя полюс откри посред космоса от зли царчета и умни апаши, този стих е за теб - ти, заченат от прах и сълза син на Духа Свети и кондукторка - дявол чаровен, похитител на книги, съчинител на одата за А. С. как пада ничком в нозете на Н. Гончарова, слововержец, лъжец, фанфарон и побойник науж, обожател на Енгър, трамвайни звънци, асфоделии, белозъба змия под жандармския кален ботуш, изтерзано сърце, спало в толкова чужди постели - полежи си добре, като в шал оренбургски повит с тая рижа земя, пълна с дим и комини грамадни; ти с живота живя, както с цвете пчелата - във флирт и замръзна на Третия Рим сред площада параден. Няма, мисля, към Нищото по-ветровита врата. Тротоарен човек, и на нея ти би се зарадвал, но отплува надолу по реката на вечността в избеляло палто закопчан - инак би се разпаднал. Там напразно в устата ти рови за драхма Харон и напразно тръби някой горе с тръбата протяжно. Приеми този мой анонимно прощален поклон от брега - неизвестно какъв. Но за теб не е важно. Превод от руски: Иван Есенски |
![]() |
© 2001 Литературен форум |