СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Мачей Паровски

Краят на бизнеса с буркани

Когато обявиха, че изкуствените глави са по-добри от истинските - много хора поискаха да се възползват от добродеянието на ампутацията. На снимките, поместени в тогавашните вестници, които лежат пред мен сега, се виждат опашки пред пунктовете за присаждане. Надписите под снимките говорят за повсеместния ентусиазъм, който бе обзел хората.

Корпорацията за изкуствени глави разполагаше с голям асортимент глави. Майсторите на хирургическата намеса работеха на три смени. Оперираните излизаха навън, въртяха копчета в ушите си и се присмиваха на своите естествени глави, затворени в стъклени херметизирани буркани. Понякога бурканите се пукаха и тогава главите се търкаляха по тротоарите, придружени от смрадта на формалин. Смях, дрънчене на стъкло, подвиквания... Всичко това градеше повсеместната и привлекателна психоза.

Единиците лишени от въображение и смелост се ограничаваха с проста мистификация. Винтовете, поставени в бузите, черепите, обръснати нула номер, кожата, покрита с металиков лак. На слепоочията татуировки, които имитират нитове и спойки върху алуминиеви ламарини.

За да внушат правдоподобието на този маскарад, измамниците излизаха на улицата също така с буркани в ръцете. Само те и техните най-близки знаеха, че бурканите съдържат добре изработени бутафории.

Това, общо взето, беше време на просперитет за Корпорацията за изкуствени глави, за производителите на медицинска техника. Производителите на буркани и формалин също така не се оплакваха. Специалистите по присаждане печелеха милиони.

Струва ми се, че първи подадоха оплакване актьорите.

Те, както се знае, са мегаломани и самовлюбени нарциси, упражняващи с часове възхищение пред огледалото. Може ли да съществува нещо такова като завист на тялото, завист на цялото същество за успеха на изкуствената глава?! Актьорите във всеки случай не го изказваха направо. Затова пък подадоха групова жалба, че главите често ги подвеждали, че лошо заучавали ролите (пълен абсурд!), че по време на изпълнение на любовни сцени, по-конкретно при целувките, не доставяли такова удоволствие като обикновените глави.

Глупости - казвам - глупости и още веднъж глупости! Впрочем, точно такъв беше и първият отговор на Корпорацията. Тогава артистите демонстративно бръкнаха в бурканите и върнаха истинските глави на торсовете си. Настана такова зловоние, което в най-смекчаващото сравнение се определяше като смрад от развалена маринована херинга. Това, разбира се, беше миризма неприемлива за публиката в театрите и суперкината на обонянието. Актьорите по принуда се върнаха към синтетичните глави, но първата крачка по пътя на унищожението на Корпорацията беше направена.

Артистите, а след тях и останалите любители на секса, започнаха да изискват да се възвърне "предишната сладост" на целувките. Така го формулираха вестниците в демагогските си уводни статии.

Под натиска на излъганото обществено мнение, фармацевтичният филиал на Корпорацията за изкуствени глави пусна на пазара сексбонбони. Желаната сладост се възвърна и новият продукт се продаваше като топъл хляб до момента, в който се разкри нова измама. А по-точно пресата съобщи, че сексбонбоните са несъвместими с алкохола.

Нататък всичко се случи много бързо. Специалната ракия към сексбонбоните, пусната на пазара от Корпорацията, беше набързо оправена с твърдението, че причинявала импотентност. За бучки синтетичен лед, които, добавени към нея, отстранявали отрицателния ефект върху потентността, скоро се заговори, че увреждали черния дроб. Извършваха се все по-малко присаждания и най-накрая броят на операциите падна до нулата. При това огромните разноски за изследванията върху сексбонбоните, водката и леда окончателно повалиха Корпорацията за изкуствени глави.

Тогава неочаквано почти разорената преди това време фирма за дезодоранти пусна на пазара нов специалитет, който уж можел да се справи със смрадта на херинга от маринованите глави. Отново всичко започна от актьорите; продуктът, действително, горе-долу неутрализираше вонята; след актьорите тръгнаха и всички останали. От този момент вестниците отбелязват триумфалното завръщане на натуралните глави, за неприятните сцени на публичното унищожаване на новите, въобще неизползвани глави, за трошенето на бурканите, за злобното чупене на прозорците на сградата на Корпорацията. Над всичко това се носеше приглушеното с дезодорантите зловоние на формалин. Производителите на буркани провъзгласиха фалит, от който никога вече нямаше да се издигнат.

Започнаха да просперират нови фирми - производителите на ножчета за бръснене, на паста за зъби, козметичните фабрики. Естествените глави не са като изкуствените, на тях не им е достатъчна консервация веднъж на три месеца.

Моята Корпорация фалира почти напълно. Остана от нея само един малък фармацевтичен филиал. Само един вид на сексбонбоните, с пълнеж, съдържащ ракия, се задържа на пазара. Оказа се, влияят и на обикновените глави.

Мисля - а аз съм неупотребявана изобщо синтетична глава, изхвърлена на хартиеното бунище от неуспял философ - че цялата тази история беше манипулирана умело от Корпорацията за дезодоранти, а актьорите бяха подкупени. Впрочем, нямам претенции към никого, само се чудя, че старите и новите вестници, които издигат на купища наоколо, много хитро не повдигат тази тема.

Превод от полски: Ирина Кръстева