СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Маргарит Жеков

На кого е трудно днес?

Рядко и, за жалост, само по юбилейни поводи се сещаме, че духовните труженици на България са имали трудна житейска съдба. И поучителен, и разобличителен за нас като общество е фактът, че Йовков и Далчев например, двама гениални писатели от световна величина, са били безработни в родината си. Не е ненужно да уточним, че в житейски план за духовния човек в библейския смисъл винаги е било трудно не само поради свободомислието на личността, но и поради непреклнността й пред повелителите на неписани беззаконни порядки и на житейско благополучие за сметка на нравствено отстъпничество. Иначе казано, при духовната личност житейските изпитни произтичат от факта на библейското противоборство между доброто и злото, при което, по думите на апостол Павел, както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега (Гал. 4:29).

Житейски трудности има обаче и човекът, който е склонен към нравствени отстъпничества. Понеже за него главна цел и упование е заплатата, той винаги се насилва да търпи прищевките на работодателя и висшестоящия и поради своето приспособленство живее винаги в напрежение – дори едно- единствено свободомислещо изречение, споделено пред него на глас от някой познат на улицата, го кара да се оглежда уплашено. И най-печалното при човека с такъв характер е фактът, че накрая и той, подобно на Пилат, изгубва поста и заплатата си, въпреки че е положил всички усилия да се представи за приятел на императора и да угоди на големците.

Впрочем днес може би не е подобаващо огласена една поучителна подробност от жизненото равнище по време на Пилатовото управление: тогава средната месечна работна заплата е била равна на 30 сребърника.

Що се отнася до сегашната действителност, може би най-трудно е на хората, които почитат Бога, но същевременно от опит познават непроменения и жесток характер на онези, които лицемерно представят себе си за демократични и свободомислещи в обществото. Колкото и тежко да е обаче това изкушение, колкото и трудно да е понасянето на тайни издевателства от мними добротворци, всеки един от нас би могъл да надмогне ожесточението в себе си, ако приложи на дело увещанието на Христос: Благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

На мнозина това може да се стори невероятно, но щом се осмелим да коленичим и от сърце да се помолим за доброто на неприятелите си, Духът на Спасителя, Който също се застъпва все още за всеки каещ се грешник, ще погали разраненото ни от зли помисли съзнание и ще го ороси с внезапно наболи вътре в нас милосърдни сълзи.

Дано чрез християнско упование и обич към Истината да получим този молитвен дар, за да бъдем наистина чада на Бога, Който е Отец на милостивите и Бог на всяка утеха (2 Кор. 1:3).