СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Писателят е мошеник

Разговор със Сидни Шелдън

- Писал сте за театъра, киното и телевизията. Все още се забавлявате като пишете романи. Защо е така?

- Обичам свободата, която разказната форма позволява. Когато пишеш филм, имаш хиляди сътрудници, но когато пишеш роман, ти го пишеш сам. Съществува чувство на възхищение, защото ти измисляш и контролираш героите. Ти решаваш дали те ще живеят или ще умрат. Намирам този креативен момент за много стимулиращ.

- Мисля, че хората по света се оприличават на моите герои. Може би е така, защото героите от книгите ми не са "само добри" или "само лоши". Опитвам се да дам и на двата типа герои една емоционална определеност, която да провокира техните действия. Всяка книга се характеризира като "такава, която не може да се остави". Това е така, защото прецизността е много важна за мен. Винаги си прекарвам времето в изследване на моите романи, в изучаване на обичаите и поведението във всички страни. Обикалям много, за да намеря точните ситуации, които да се харесат на читателя. Мисля, че читателите винаги могат да разберат кога един писател е "мошеник".

- Вашите романи по доста интересен начин въздействат на хората. Може ли да ни кажете нещо за това?

- Най-голямата награда за мен е когато хората ми пишат или ме заговарят на публични места, за да ми разкажат как техният живот се е променил вследствие на моите книги. Получих писмо от някакво момиче, което е в болница. Тя ми разказа, че страда от тежък сърдечен удар, а е само на 21 години. Чувствала се е много зле и е искала да се предаде и да умре. Не е искала да вижда нито семейството си, нито приятеля си. Искала е само да сложи край на живота си. Тогава някой й оставил на леглото копие от "Другата страна на полунощ". Тя го взела и започнала да чете. Толкова се вживяла в ролята на героите и в самия разказ, че забравила за себе си и се почувствала готова отново да започне живота си.

Друга жена ме приближи докато обядвах в Руската чайна в Ню Йорк и ми каза, че причината да стане адвокат е книгата ми "Гневът на ангелите". За мен това означава повече отколкото парите от продажбите.

- Главният герой във вашите романи обикновено е жена, която може да се пребори с всякакви трудности. Има ли някаква определена причина за това?

- Не го правя съзнателно. Смятам, че е така, защото не вярвам в митa за "глупавата блондинка". Факт е, че моите героини са силни личности, но обикновено са и много красиви физически, вероятно заради жените в живота ми, които познавам.

Майка ми, която е създала семейство по време на Депресията и е работила в магазин за продажба на дребно, докато навърши 70 години, бившата ми съпруга Джорджа и сегашната - Александра. Те са въплъщение на този тип жена, която е интелигентна, упорита и находчива, но никога с цената на своята женственост.

- Какво предстои за Сидни Шелдън?

- Тази година очаквам с нетърпение публикуването на романа The Sky is Falling. В момента работя върху нов роман и моята автобиография.

Превод от английски: Мирослава и Биляна Тупавичарови