СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Владислав Богоров

За или против продажбата на оръжие

Най-голямото в света избиване на хора чрез терористично действие стана с кухненски пособия! С ножове, а не с пистолети, автомати или пушки, чиято забрана толкова много гласове искат. Ако ли наистина са използвали ножове за рязане на картон, бихме могли да кажем, че бе осъществено с канцеларски пособия. Нима трябва да бъдат забранени и ножовете? Да оставим настрана колко безсмислено би било. Нека си представим, че е смислено. Как обаче ще бъде осъществено? Първо, не всяка страна, ами всяко домакинство по света е пълно с всякакви ножове: от тези за мазане на масло, през макетните, до ловджийските. Ножове има даже по затворите. Второ, нож може да се изработи с подръчни средства и от подръчни средства: необходими са парче черна ламарина и шмиргел. Не трябва ли да въведем разрешителни за шмиргелите? Но шмиргел може да се направи лесно с един електродвигател. Ще следим ли разпространението на електродвигателите! Всичко това напомня Румъния по времето на Чаушеску. Тогава, за да притежава някой пишеща машина, беше нужно да има особено разрешително. При това режимът за издаването на последното бе разрешителен, а не регистрационен. Юридически при първия наличието на предвидените в закона предпоставки означава, че административният орган не може да забрани притежаването на вещта. При втория властта има право на преценка и действа не само с оглед законосъобразността на искането, но и с оглед целесъобразността на неговото удовлетворяване. На житейски език това означава, че в първия случай ти разрешават, а във втория правят каквото си искат.

Обаче това е само началото. Човек може да бъде убит също с тояга или с камък. Просто е необходимо малко повече умение, тоест малко повече време за усвояването му. А фанатиците имат цялото време на света. Наистина, по-трудно е да се сплаши човек с тояга. Но ако пред очите му смажат нечия глава с нея, ще бъде достатъчно сплашен. Което може да се уреди. В разбилия се над Пенсилвания "Боинг" терористите избивали стюардесите една по една, за да принудят пилотите да отворят пилотската кабина. Най-сетне, макар да изисква още повече умение, да се убива може и с голи ръце. Исторически, бойните изкуства в Окинава възникват именно така. Японските власти следели местните хора да не притежават оръжия.

Но дори оръжия не са необходими, ако ще правим покушението не с такова трудно за отвличане транспортно средство, каквото е големият пътнически самолет. Един палестинец го беше извършил с рейс. Засилил го към поредната спирка, на която чакали пътниците, и ги отнесъл. Той убил толкова евреи, колкото средно успяват неговите приятели с бомбите.

Нещо повече. Възможно е подръчните средства за убиване да се окажат по-опасни от особените. Понеже, ако те хванат с бомба, ще е трудно да обясниш защо я имаш. Ако "те хванат" с автомобил, няма да е никак трудно. Как полицията да следи тези средства с двойна употреба? Освен това, набавянето на материали за бомба те вкарва в среди и места, които може да бъдат наблюдавани от държавата. Купуването на оръжие – също. Купуването на законно оръжие – още повече. Но не и купуването на автомобил или карането на шофьорски курсове.

Тогава какъв е смисълът да се забранява лекото огнестрелно оръжие? Казват ни, че имало идиоти, които са готови да застрелят няколко души ей-така. Ако нямали огнестрелно оръжие, нямало да могат да го осъществят. Дали е вярно?

- Ако не се продава свободно, идиотът пак ще го купи, само че по-бавно. И ще налее пари в дебелата гуша на мафията. Освен това, ако се продава законно, може да има някаква цедка, например да не се продава на осъдени или на хора с психически отклонения. А на черния пазар не искат свидетелство за съдимост. Нито психотест.

- Ако се продава законно, ще се знае кой е въоръжен. И с какво. Това е предпоставка за контрол в по-голяма степен, отколкото да не се знае нищо.

- Няколко души не са няколко хиляди. Онези с пушките рядко убиват повече от седем души. Докато тия с ножовете на 11 септември 2001 успяха да убият седем хиляди!

Случаите с идиоти са извънредно редки. Америка е континент. Всеки щат е колкото България, а някои – колкото три Българии. И все пак това се случва веднъж на години. Ако САЩ бе колкото България, щеше да се случва веднъж на десетилетия. Или на столетия. Така че, стига популизъм, нека прочетем малко статистика. Първото е пристрастие, второто е наука.

Доводите за забрана на продажбата на оръжие напомнят тези за забрана на късите поли. Полза няма, но звучи правилно. Някои искат да ни налагат със сила – в случая силата на закона – собствените си вкусове. Откъде-накъде някой ще определя какво мога да притежавам, след като съм изкарал пари да го купя? Навремето в същата тази Америка решили, че трябва да се забрани свободната продажба на алкохол. От което алкохолиците не станали по-малко.