Ваня Георгиева - Гена Димитрова: Всеки талант е като звезда

Брой 34 (475), 23.10. - 29.10.2001 г.

Ваня Георгиева

Гена Димитрова: Всеки талант е като звезда

Юбилейна изложба "Музикални силуети", посветена на оперната прима Гена Димитрова, беше открита на 22 октомври в зала 6 на Националния дворец на културата (НДК). Представено бе и луксозното издание на книгата "Гена Димитрова" на Магдалена Манолова. Тя е автор и на сценария на филма за прочутата певица, също показан в НДК. Богато илюстрирана с 220 фотографии книгата на Магдалена Манолова запознава за първи път с впечатляващи критики на английски, американски и други специалисти върху творчеството на Гена Димитрова, с нейни непубликувани у нас интервюта. За в. "Литературен форум" авторката поясни, че с книгата си се е постарала да ни направи съпричастни към личните си открития, свързани с малко известни моменти от триумфалния път на българското драматично сопрано из най-прочутите сцени. "Благодарна съм на Гена - заяви авторката - за откровения й разказ, разкрил ни по един различен начин удивителната жена и певица, достигнала звездни върхове в певческото изкуство".

От неотдавна Гена Димитрова води майсторски класове с обещаващи млади таланти. Техни изпълнения също са включени в програмата на юбилейния й концерт на 23 октомври в зала 1 на НДК.

Гена Димитрова в операта "Турандот" Необикновеният творчески път на Гена Димитрова започва преди повече от четири десетилетия, когато стройното осемнадесетгодишно момиче гледа за първи път "Аида" на Джузепе Верди (дотогава Гена познава операта единствено от прожекциите в родното й село Беглеж на филмираните "Руслан и Людмила", "Иван Сусанин" и "Каста Дива"). Бъдещата прима започва да пее непрестанно - у дома, на училищната сцена, на полето. На 20 години против волята на баща си тя е приета в Музикалната академия и става ученичка на изключителния певец и педагог проф. Христо Бръмбаров. Той открива таланта й, изричайки знаменателно: "Това е глас, който се ражда на сто години веднъж". Упоритият труд на студентката отключва божията дарба и я превръща в световноизвестната Гена Димитрова.

"За мен целият живот бе да обуздавам този голям глас - сподели наскоро звездата на "Арена ди Верона", Миланската "Ла Скала", "Метрополитен", "Ковънт Гардън", Виенската "Щатсопера" и др. - Прекалено смела съм на сцената, но в живота - не. Започнах голямата си кариера малко по-късно, в чужбина пеех предимно в "Бал с маски", "Трубадур", "Ернани", "Тоска". Едва след 40-ата ми година се заредиха големите драматични роли като Турандот, Джоконда от едноименните опери, лейди Макбет. За седем сезона в Миланската скала изпях най-големия си репертоар. Започнах с "Турандот", "Ломбардци", "Аида", "Набуко", "Селска чест", "Макбет", "Тоска". Щастие за всеки певец е да попадне в Ла Скала. В този театър се чувствах на мястото си, там усещах сякаш ръката на Господ върху мен..."

Първата звезда на Гена Димитрова изгрява на родна сцена на 27 декември 1967 година, когато оперното ръководство смело поверява трудната партия на Абигайл в софийската премиера на "Набуко" на нея - 26-годишната стажант-артистка. За тази й роля по-късно в. "Райнерх пост" ще провъзгласи: "Да се сравнява с друга Абигайл е невъзможно, защото българската е единствена".

1970 г. й носи Голямата награда - златен пръстен на София и златен медал от IV Международен конкурс за млади оперни певци в столицата именно с партията на Абигайл. Идва специализацията в Италия, златото от множество конкурси, включително наградата "Златен Верди" и Голямата награда "Джакомо Пучини" за цялостно творчество. От началото на 80-те години Гена триумфира из цял свят. Партнират й най-добрите певци, диригенти, режисьори. За работата си с прочутото сопрано корифеят на киното и театъра Франко Дзефирели казва: "Гена Димитрова е един от най-големите гласове на века". Не пести суперлативи и великият диригент Херберт фон Караян: "Доживях да чуя един глас, който само боговете заслужават".

Оперната прима има свое кредо за мисията си на сцената, което обобщава с думите: "За да се твори голямо изкуство, трябва изключително постоянство на мисълта, желанията, волята, както и непрекъснато творческо търсене, усъвършенстване, горене... Всеки талант е като звезда - свети със собствена светлина..."