Предвидимият край
ами, тя ме гледаше в очите
и твърдеше, че е лесно
да се радваш на предлаганата обич.
твъдеше още, че с радост
би лежала
до добър писател и ми
обясни как вижда,
че писателите са втренчени
в смъртта и
накрая бръкна в моята чаша
и каза: ще изям тази маслина.
направи го бавно,
за да видя
какво е
когато
муха се намърдва
в алена рана.
***
Зад очите паркът отстъпва
на квартал с много
пресечки. Аз съм голям.
Мога да кажа, че Юдит е навсякъде
Юдит гледана отдалеч
Топките на дупето й
са като играчки на малко дете.
Само след малко наблюдавам
в парка деца да задържат света
с меки, прозрачни ръце –
толкова крехки, те сякаш са
стръкчета трева по одеяло,
под което Юдит сдържа дъха си.
Преструва се, че я няма.
Не иска да я закачам, но тя е с децата,
клокочи в щастливото бъбрене –
с него догонват изпуснатите си топки.
Ето – отдалечават се – ситни юмручета
увличат равновесието.
Вече ги прегръщаме,
смях и целувки – те се отдават –
не успяваме да ги глътнем.
Така са измислени топките –
еластични и здрави –
млечните зъби да точим на тях.
Просълзявам се и се сещам
за топките, които изгубих
като хлапак, залисан в дрибъла.
Стреснат долавям гласа
на бащите "Да поиграем на футбол!"
Те вече загряват.
Предусетила опасността Юдит също я няма.
С Юдит устройваме забава
Да, атмосферата дължим на Юдит.
Питат къде е, но несъмнено вече са чули –
наобграждат ме като жертва
с тържествените жестове на своите чаши
–
любопитстват,
сами си го търсят.
Подканят ме – снизходителните им длани
приемат формата на раменете, веднага я
губят –
въздухът кипи от движения –
съща игра на батут, но това
сега е моята песен.
Някой се включва с въпроса
не се ли чувствам така
сякаш част от мен е умряла
и едва ли има предвид само това,
че съм мъртво пиян.
Да, точно така е. Изглеждам така.
Веднъж ме погледнала,
а отсреща вече се сбогувал баща й.
Продължавам сякаш на себе си:
Невада, минавало полунощ.
В градчето Или двама
латиноамериканци разстрелват
смяната на бензиностанцията,
също и шофьора
зареждащ по това време.
Вземат парите от касата,
а сградата дават на огъня.
Отпрашват към Вегас
с открадната, бърза кола,
(предполага се, че оттам
са се прицелвали в Мексикали –
били са премислили всичко)
но ченгетата ги спират
още преди щатската граница.
Действието се развива светкавично,
слънцето не се е показало –
без много церемонии ги застрелват.
Едва вчера сме го разбрали,
но е станало преди месец.
От толкова време Юдит е със мен –
излишно добавям – да, баща й е
случайната жертва,
с неговата кола са се пробвали.
През склопените клепки долавям –
след изстрелите стаята е утихнала.
По-мъртъв съм от действителността.
Оглеждам се – и с другите е така –
в пламъците вечерта се разгаря.
Наливаме си още –
поемаме бързешката към свои укрития,
но развръзката ни застига.
Сутринта: изстинал на пода,
възрадван разбирам –
изкушението й не ме е напуснало!
Гърбът на Юдит
Виждам го –
тънък бич е –
недохранена кучка, излинива
далеч от лицето ми,
но ме привлича. Цепи напред,
бърз като вятър. Изтървавам дъха си.
Закован съм на тротоара.
Като предупредителен клаксон е:
"Не се бъркай! Спазвай дистанция!"
Запазвам присъствие, но едва това
ме разтърсва. Разбирам,
сякаш на гърба й говоря, но знам,
че съм силен и мога да го направя.
Започвам на чисто. Поглеждам го пак –
той е прозрачен – стена от пръски,
която бута бързоходен катер.
През нея се вижда другата територия –
там ще бъдем след малко,
но сега тя е спряла
пред една витрина –
отразена гледката блуждае
като торба, гонена от вятъра –
надута от онова, което виждам в нея.
Ами да,
аз съм излязъл за утринните покупки,
смятам да изненадам Юдит с тях.
Линиите по лицето на Юдит
Виждам –
думите се състоят от букви,
а те са изградени от линии
с начало и край.
Чета й от Бернар Ноел
"Думите предхождат края!"
Длани лягат върху лицето на Юдит.
Не мога да видя какво е отдолу.
Аз ли лежа върху лицето й?
Тук пише, Юдит, че ще си с мен до края!
Избавленито на Юдит
Бикините на Мери са червени
и предполагат занимания с езика;
тя обаче предпочита да ме види
как си точа зъбите.
Изцяло като за месо
е усещането при Андреа –
нейните са лентички
и сякаш нямат свое тяло.
Губя интерес от Силвия –
влязла в моя слип –
наперена е –
знае всичко за играта.
Крис не носи гащи
и дори не си купува –
излиза, че се кефи повече,
когато е сама.
А как е при Юдит?
Такива не съм виждал –
Зарязани под слънце,
удрящо в главата.
Каква находка!
На пясъка са,
още влажни,
почти удавени,
смачкани на топка –
те са като перла в мида,
нова перла в броеница,
перлата поанта –
ей сега ще я извадя!
Тази перла във пищялка!
