|
СЪДЪРЖАНИЕ
КОНТАКТИ
АРХИВ |
|
Кристоф Кун
|
Литературните
общества в Германия имат стара
традиция. Литературният кръг “Фридрих
Бьодекер”, носещ името на библиотекар
от Хановер, има свои групи из цяла
Германия. След промяната през 1989 г. в
Магдебург, провинция Саксония-Анхалт,
също се създава такъв литературен
кръг. Целите му са популяризиране на
литературата в училищата и
стимулиране на личното литературно
творчество на ученици. Писателите,
членуващи в него, се грижат и за
издирване и съхранение на литературни
архиви, издават юбилейни литературни
листове, провеждат четения, обсъждане
на книги. В дейността си получават
материална подкрепа и от общински и от
държавни власти. Представителите на
литературния кръг “Фридрих Бьодекер”
гостуваха на писателите в Пловдив и
любезно предоставиха свои
произведения за представяне пред
читателската аудитория на вестник “Литературен
форум”.
Кристоф Кун е роден
1951 г. в Дрезден, следва очна оптика и
литература. От 1989 г. свободен писател.
Член на Съюза на писателите и на
писателската група в Саксония-Анхалт,
издал е книги с разкази, стихове, есета. |
***
1 ела в зеленото, приятелю,
по дървесния път
да видим как са дърветата
2 мъртъв клон пред прозореца
охка и стене,
скърца тихо през сънищата
призрачно като крадец в замък
все пак мъртвият клон напомня за живота
и дървото зеленее като в гняв
3 едно дърво, отхвърлящо мъртвите клони,
хвърлящо ги, не като скитник
тоягата или бастуна,
а като изследовател на пространството,
който прави нови скици върху старите
4 кестенът носи шутовска дреха
робата на мъдрите –
дързост във всичко зелено
сам горящ вика огън
скоро пламва паркът
5 гълъби
подвижни застинали
разкъсвани от буря
сочещи посока
и при липса на вятър
и при променлив вятър
не в равновесие
нестоящи мирно
но дълбоко укоренени
гълъби
не бягат от вятъра
а бягат след него
6 през нощта избухнаха дърветата
учат се в училището на дърветата на
съпротива
окупират голата магистрала
играят на дръвче премести се
танцуват под птичия концерт
7 какво да се говори с дърветата
пред къщата брат ми влиза
шепнещ
зелената светлина в стаята
е изключена
8 дървото вече го няма
пред прозореца,
зелената планина за птици,
големият инструмент
от четири сутринта
чак до синия час,
клопка за вятъра клопка за погледа
а какво да започна аз,
къде да оставя
очите ми да пасат
видимостта
е безсмислено далечна.
Бележка и превод от немски:
Кристин Юрукова |
