Литературен форум  

Брой 39 (480), 27.11. - 3.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Андреас Ембирикос

 

Андреас Ембирикос е роден през 1901 г. в Браила в Румъния и завършва земния си път през 1975 г. в Атина. През 1926-1931 г. се озовава в Париж, където се свързва с Андре Бретон и сюрреалистите и започва психоаналитични сеанси с Рене Лафорг. През 1935 г. изнася в Атина прословутата си лекция "За сюрреализма" и издава първата си стихосбирка "Висока пещ", най-енигматичната му творба, с която въвежда сюрреализма и автоматичното писане в гръцката изящна словесност. По-известните произведения на А. Ембирикос, освен "Висока пещ", са: "Хиндерланд" (1945), "Писания или лична митология (1960), "Арго или Плаването на аеростата" (1964-1965). След смъртта му са издадени поетичната му книга "Октана" (1980), "Днешният ден като утрешен и вчерашен" (1985), "Земфира или Тайната на Пазифая (1997) и др. В периода 1990-1992 г. е издаден и осемтомният роман - дело на живота му - "Великият ориенталец".

Министерството на културата на Гърция посвети 2001 г. на стогодишнината от рождението на първопроходника на сюрреализма в гръцкото поетично слово, психоаналитика и фотограф Андреас Ембирикос (познат на българския читател от преводите на Ст. Гечев в "Антология на съвременната гръцка поезия"). Със съдействието на Националния център за книгата на Гърция програмата с прояви в памет на живота и творчеството му включва международен симпозиум, проведен в края на юни на остров Андрос, откъдето води потеклото си известната корабособственическа фамилия Ембирикос, серия лекции, мултимедийна изложба, издаване на негови неиздадени творби от издателство "Агра" и др. Общият наслов на проявите, заимстван от неговия стих "Вземи словото ми. Подай ми ръката си" свидетелства за намерението на организаторите да честват поезията му като средство за общуване с възможно най-широки кръгове от обществото. До края на годината предстои издаването на български език на брой на сп. "Ах, Мария", посветен на живота и творчеството на А. Ембирикос. Поместените тук стихове са от стихосбирката "Хиндерланд".

 

Като недовършена творба

На Маракис

Опиянението на вълните е послание
Което мореплавателят отнася на своята любима
Безметежна нощ е кадифето на мълчанието
Сред звездите плъзгащи се покрай кърмата
За пътуването на плетениците за пътуването на колесниците
Такелаж на шхуна на колесничар
На колесница с четири коня препускаща към радостта
На цигански табори с момиченца
По-привлекателни дори от собствените им очи
Когато тръпнат в омарата на утрото.



Овен

Гълъбите на трезвото шествие
Почукват с човки по стъклените вази
А под стъпките на шофьорите
Разцъфват червените цветя на съдебните заседатели
За сплотяването в храсталака
На отстъпчивото предразположение на криновете
Към кадифените ръкавици на въглекопачите
Когато пръскат плява на лебедите.


Примамка

Когато вълните блъскат люковете
На кораба пътуващ към Индиите
На палубата му стои смълчана
Загледана във вълните млада жена
Докато годеникът й си играе със гърдите й
Бъдещ тълкувател на езика на водните лилии
Из тайните коридори на Сингапур
Въпреки клопките на местните жители и легендите
На нощни птици и сутрешни вестници.


Екот

Стъпките ни все още отекват
В жужащия от насекоми лес
С тежките капки мразовита слана
Стичащи се по листака на дърветата
И ето че в пещерите гръмва
Потреперването от всеки удар на секачите
Разреждащи с брадви стволовете
Стиснали в уста песните
Които са научили като деца
Играейки на криеница сред дърветата.



Покрайнина

Копата стои в сумрака
В нея се струпват легендите на местността
Косове на благослова на един баща
Разказват патилата на деня
А дъщерите му охраняват
Внимателно делвите на сънищата
Които все още разрастват и умножават
Древните страдания на данаидите.



Пяна

Копнежите са минарета щръкнали
Проблясване на мюезина на върха им
Сигнални ракети на виковете на всемира
Светулки в чекмеджета на девойки
Обитаващи крайбрежни вили
Препускащи с велосипеди из градини
Голи полуголи облечени
В рокли с волани и ботинки
Лъскави денем и нощем
Като гръдта им в мига когато се гмуркат
В морската пяна.


Из "Нежността на гърдите"

На пост

Държим лицата си в ръце
И гледаме оцветени пространства
Мислите ни стават раждат се
При всеки наш взор.

Не са разцъфнали напразно толкоз чудеса
Хубостта им е висока плетеница
Стиснала бъдното и нашия живот
Между звездите.


Бряг

Стоим на брега като кейове
Ръцете ни се простират към небето
И свалят птиците
И повелите на пътниците.

Някога една жена ни спира
Ако не се разсмее ще вали.


Мас

На Никос Енгонопулос

Везната се накланя натам накъдето предпочитаме
Според тълкуването което й придаваме
Всеки път когато печелим на зарове.

И ето че отново печелим
Щом като заровете се търкулнаха в корема на жена
На жена гола и заспала
На пясъка след като е плувала.

Според легендите тази жена
Имала смелостта да прекоси сама
Намазала голото си тяло с маста на плувците
Море широко и издуто
От сладостните въздишки на много ангели.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

Българската литература

© 2001 Литературен форум