Литературен форум  

Брой 39 (480), 27.11. - 3.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Здравка Евтимова

Бети

 

Отново беше четвъртък. В девет часа съпругът й отново щеше да я посети - беше й се обадил и по GSM-a, по факса и по електронната поща. Бети се надяваше поне този четвъртък да й се размине - височайшият й съпруг бе заминал на някаква делова среща в Германия. Тя обожаваше самотата и хората, които преминаваха край нея, без да я забелязват, сякаш беше вятър; усещаше погледите на мъжете върху себе си като паразити, стремящи се на всяка цена да потънат по-дълбоко в плътта, за да изсмучат оттам нещо вкусно за себе си.

Бети ненавиждаше четвъртъците.

Един от контрагентите на съпруга й, Бакалов, винаги досега се бе държал с нея приятелски - след работния обяд изпращаше у дома й дискретна кошничка с цветя; Бети бе споменавала нещо за филма “Титаник” - просто за да участва в разговора на съпруга си, понеже Теодоси я беше предупредил, че не бива да стои като статуя; поне от елементарна учтивост трябвало да взема участие в дискусиите. Когато Бети вземаше такова участие, подхвърляйки предварително приготвените си въпроси из областта на културата - политиката и финансите бяха минирана зона, в която Теодоси я беше предупредил да не си пъха носа, изтъквайки ограничеността на мирогледа й и въобще цялостната й неспособност да се справя с нещо извън козметиката - та затова, тъкмо затова Бети зададе добре подготвения си въпрос “Гледахте ли филма “Титаник”?” на Бакалов. За разлика от всички останали, които след вечерята мълчаливо се покланяха, по-дръзките, спускайки дискретни погледи към деколтето й, пренебрегвайки съпругите си, Бакалов още на следващия ден след разговора изпрати на Бети видеокасета с филма.

Бакалов я привлече с факта, че не задържа ръката й, както правеха повечето мъже, нито направи опит да плува до изнемога в темата колко красива и неотразима е тя. Просто установи малка мила традиция - понеделник, сряда и петък й пращаше скромни букетчета от кокичета.

Ала когато отидоха във вилата му в Боровец и Бети го видя гол, бял, белезникав и сплеснат като онези телца на тении, които беше виждала като ученичка в училище в хранилището по биология, в гърлото й отново заплува айсбергът на отвращението. Бети не желаеше Бакалов. В Боровец ръцете му, сухи, добре поддържани, я плашеха, те се движеха толкова бързо навсякъде по нея и й се струваше, че под тях изникват брадавици.

Онова, което правеше преживяването още по-неприятно, беше постоянният въпрос, който Бакалов й задаваше през няколко минути, “Хубаво ли ти е?” Накрая Бети отговори, че й е хубаво, надявайки се, че това ще го успокои. Онова, която я отблъсна още повече, бяха тънките улейчета слюнка, които потекоха от ъглите на устата му.

Все пак в положението й имаше нещо благоприятно, рече си Бети за утешение, нагонът го беше заслепил, сините му, почти прозрачни очи, бяха замъглени, люлеейки се върху нея като завързана за дъното на морето шамандура. Можеше да го наблюдава, дори имаше възможност да прави експерименти с него - ощипа го леко по корема, което очевидно подсили тъпото му желание да се люлее още повече, одра гърба му - нещо, което съпругът й Теодоси не допускаше и когато Бети го бе направила - по-скоро да му отмъсти за униженията и сухата раздираща болка, която той причиняваше всеки четвъртък в утробата й, той прекъсна акта и я удари. Това беше единственият път, когато Теодоси я бе удрял, ала когато си тръгна, парите, които й остави за седмицата, бяха три пъти повече.

Оттогава Бети подозираше, че съпругът й има садистични наклонности и тъй като не обичаше празните подозрения му заяви: “Следващия път, когато ме удариш, просто ми казваш да се махна оттук. Няма повече да ме видиш”. Ами, беше й отвърнал Теодоси, спускайки сивите си очи дълбоко в нейните. Няма да го направиш. Моите пари ти трябват. Тя не му възрази нищо и нищо не обясни. Просто каза - “Опитай”.

Сега одра гърба на Бакалов, който изстена и вместо да я остави на мира и да приключи с удоволствието си, се гмурна в нея с още по-голяма енергия. “Ти си велика, ти си велика и си много хубава” - бъбреше той така убедено, сякаш си вярваше, слюнката му течеше усилено и част от нея я накапа по гърдите, тялото му бе плувнало в пот и лъщеше под пламъците на камината. Бети го удари - отначало леко, после по-силно и Бакалов реагира, милвайки я по-интензивно, по-диво, след това тя го целуна и изстена. Тя се чувстваше като хирург, като изпитател, който държи някакво интригуващо диво животно и дърпа краката и опашката му, боде го с малък, остър скалпел. Просто с този Бакалов можеше да стори каквото си поиска.

- Спри! - заповяда му тя. - Искам да ме изкъпеш - и той наистина се надигна, настръхнал, белезникав, в своето бурканче от киселина, в каквито съхраняваха тениите в хранилището по биология в училище. - Върни се!

Дори пълната власт, която имаше над него, не я задоволяваше. Приятно й беше, че може да го накара да стори всичко - Бакалов безропотно се подчиняваше, просто в този миг Бети съжали, че въображението й е толкова бедно и не можеше да роди нещо, което Бакалов не би могъл да изпълни.

- Обичам те - каза й накрая той, но Бети видя преди всичко лъскавата слюнка и белезникавите косъмчета, пробили грозно безцветната му кожа. - Обичам те! Омъжи се за мен! Напусни Теодоси.

Тя го удари по устната и вместо да се разкрещи, Бакалов се усмихна.

- Ти си велика - изфъфли той, но Бети нямаше да напусне Теодоси. Не, нямаше да го стори. Само преди месец той беше купил къща в един от престижните квартали на Мюнхен, там мъглата е толкова сладка, толкова красива, с цвят на онова красиво мургаво момиче, което идваше да й прави масаж всеки четвъртък.

Българската литература

© 2001 Литературен форум