Литературен форум  

Брой 40 (481), 4.12. - 10.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Александър Пиндиков

Приобщаване към общоевропейското

 

Иван Сарандев. "Български литературен авангард". Антология. Изд. "Наука и изкуство", С., 2001Антологиите не са често явление в литературния ни живот. Колкото и настойчиво да е прокарвано схващането от някои, че тяхното съставяне до голяма степен е един чисто литературнотехнически процес, сериозният подход към антологията като жанр в никакъв случай не потвърждава това убеждение. Защото добрата антология е като красивия букет от ароматни цветя: тя е един вещ подбор от вещ съставител.

Такова бе усещането ми при прочита на излязлата наскоро от печат антология на Иван Сарандев "Български литературен авангард". В националния антологичен репертоар и досега липсва такова издание. Неговият съставител професор Иван Сарандев още през 1986 г. заговори в своя доклад на Втория международен конгрес по българистика за авангардните течения у нас, за техните манифести и художествено творчество.

Антологията включва 22 автори с оригинални художествени текстове. Имената на половината от тях като Марко Бунин, Ясен Валковски, Теодор Драганов, Тодор Чакърмов, Георги Динев (Стефан Рол), Иван Буюклийски са неизвестни или почти неизвестни за читателите. Но изненадата не е само тази. Оказва се, че писатели, чиито имена се знаят като творци с определен натюрел, като например Ангел Каралийчев, Антон Страшимиров, Ламар, Атанас Далчев, Николай Марангозов през определен период от време са създали творчество, което съставителят отнася с убедителна мотивировка към едно или друго авангардно направление. Наистина в годините на тоталитаризма двама от създателите на диаболизма, Светослав Минков и Владимир Полянов, възразяваха срещу причисляването им към него. Но както пише Сарандев в предговора, "Субективните авторски преценки не ни задължават с нищо, още повече, че художествената практика и на двамата от началото на 20-те години е напълно в духа и естетиката на диаболизма".

Творческото наследство, оставено от писателите-авангардисти, е един респектиращ факт не само с жанровото си богатство от стихове, разкази, поеми, откъси от романи, импресии и др., но и със своя обем. Това наследство чака своите изследователи. Ето защо антологията по същество е едно пионерско дело.

В предговора към книгата Ив. Сарандев споделя замисъла си за бъдещето свое изследване "Увод в българския литературен авангард". Към "Увода…" авторът има намерението да приложи програмно-теоретически документи и манифести на творци авангардисти. В тези прокламации на волния писателски дух човек усеща възхитителния порив, неукротимата мисъл за новаторство и творческа разкрепостеност. Този повей се усеща във "Фрагментът" и "Възвание към българския писател" на Гео Милев, в "Неблагодарност" и в "Манифест на дружеството за борба против поетите" на Кирил Кръстев, в "Тайната на примитива" на Сирак Скитник, в манифестите на Николай Райнов, Чавдар Мутафов.

Предговорът към антологията въвежда читателя в една непозната до днес литературна материя. Следвайки хронологическата последователност, в него са представени шестте направления на литературния ни авангард, оставили трайна следа в българската литература: експресионизъм, футуризъм, дадаизъм, сюрреализъм, диаболизъм, имажинизъм. Без да се омаловажават външните фактори, българският литературен авангард носи трайните белези на национално-специфичната чувствителност, благодарение на което той успява да си извоюва свой периметър на себеутвърждаване. Характерна черта на това българско литературно явление е хибридизацията на формите, чрез които се реализира. След Първата световна война се поражда нов дискурс, в който характеристиката на различните направления се отлива в обобщената форма изобщо на авангардното световъзприемане и светоусещане.

Българският литературен авангард несъмнено е едно от най-самобитните явления в литературата ни през първите десетилетия на XX век. Това е времето, когато младите тогава поети и белетристи, силно вгледани в литературните процеси на Европа и в ставащото в литературата на окървавената от революцията Русия, търсят нови пътища за изява, освобождавайки се от селските коловози на следосвобожденската ни литература.

Антологията е свидетелство за европейската нагласа за творчество на едни от най-големите имена на българската литература от 20-те години на миналия век - като Гео Милев, Чавдар Мутафов, Светослав Минков, Атанас Далчев, Владимир Полянов, Николай Марангозов. Литературна Европа не е била проучвана тогава с експедиции на българските творци, а тя е присъствала в литературния живот на България като съдба на творците, като обновление на българската словесност. Затова посещенията и престоите на писатели авангардисти в страни на Европа са всъщност процеси на съпоставяне и съизмерване на литературата ни с нивата на чуждите литератури-посестрими.

Макар и късно, много късно, антологията "Български литературен авангард" идва да запълни една празнина с близо 80-годишна неизтекла давност. Известно е, че през изтеклите десетилетия на тоталитарното време значителна част от творбите и признанието на творците авангардисти бяха подложени на пълно табу. Близо половинвековно бе престъпно-пренебрежителното премълчаване на сътвореното в областта на тези новаторски течения.

През 1921 г. в своето "Възвание към българския писател", публикувано в списание "Везни", Гео Милев писа: "Животът е копнеж. Човечеството, човешкият дух живее в своя копнеж. Вечният копнеж, който ражда творчеството, който ражда живота!" – истини, останали недокоснати от превратностите на времето.

Българската литература

© 2001 Литературен форум