Литературен форум  

Брой 40 (481), 4.12. - 10.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Йордан Костурков

Пространствени метафори в (пост)феминисткия дискурс

 

Shands, Kerstin W. (1999). Emвracing Space. Spatial Metaphors in Feminist Discourse. Greenwood Press. Westport, Connecticut - London"Обгръщане на пространството" впечатлява веднага с почти енциклопедичното представяне на авторки на англо-американската литературна традиция и модерност: от седемнадесети и осемнадесети век (Ан Радклиф, Джейн Остин, Мери Шели) до деветнадесети и края на двадесети век (Шарлот Бронте, Елизабет Барет Браунинг, Кристина Гейбриел Росети, Джордж Елиот, Жорж Санд, Маргарет Фулър, Емили Дикинсън, Уила Кадър, Елън Глазгоу, Едит Уортън, Кейт Шопен, Вирджиния Улф, Айзък Динесен (Карен Бликсен), Симон дьо Бувоар, Силвия Плат, Мeйя Ейнджелоу, Глория Ансалдуа, Маргарет Атуд, Анджела Картър, Дорис Лесинг, Ерика Джонг, Ейдриън Рич, Алис Уокър, Юдора Уелти - романистки, драматурзи и поетеси, носителки на Нобелова награда за литература, класици, романтици, модернисти, постмодернисти, изразители на различни феминистки тенденции, афро-американски, английски, латинотворци на англоезичната, както и ключови фигури на западноевропейската литература. Наред с тях в подходяща връзка се разглежда и творчеството на автори мъже като Дейвид Хърбърт Лорънс, Хенри Милър, Жорж Батай, Алън Гинсбърг, Мирча Елиаде, Джак Керуак.

Почти така енциклопедично са представени и теоретици и критици като Имануел Кант, Мартин Хайдегер, Ерих Фром, Зигмунд Фройд, Нортръп Фрай, Уейн Бут, Ролан Барт, Жан Бодрияр, Жак Дерида, Мишел Фуко, Цветан Тодоров и др. Но естествено и във връзка с темата изключителен интерес предизвиква специалното проследяване на развитието на феминистката теория и критика - от Мери Улстънкрафт-Годуин и Бети Фридън, до Юлия Кръстева, Анет Колодни, Елен Сиксу, Линда Хътчън, Таня Модлески...

От този подбор става очевидно, че се търси всеобхватен анализ на една от най-важните теми, все по-активно дискутирана вече три столетия. В цитирания по-горе списък може ясно да се проследи цялата история на феминизма, както и връзката между огромното разнообразие на школи и течения в него: афро-американски, деконструктивистки, либерален, мъжки, материалистичен, отнесен към проблемите на коренното американско население, пост-структуралистки, радикален, сепаратистки, социалистически, фалическата критика. Тези школи и подходи неотменно, разбира се, илюстрират и връзката между феминизъм и политика.

Авторката на изследването Керстин У. Шандс е професор по англицистика и американистика в Университетския колеж на Южен Стокхолм. Тя е защитила докторат в университета в Упсала, Швеция, и е работила в университета "Колумбия" в Ню Йорк, в Канзаския университет, в университета на Луивил, Кентъки, и др. Някои от по-основните й публикации са "Бягство от замъка на патриархата" (изследване на моделите на развитие в романите на Гейл Годуин) и "Ремонтът на света" (монография за романите на Мардж Пиърсън). Професор Шандс, която притежава и оригинална дарба за фотография, вмъква уместно в изследването си "Обгръщане на пространството" пространствена предметна фотография на специфичен пейзаж, която също е предмет на анализа, а често и негова адекватна илюстрация.

Монографията логически проследява темата в отделните дялове: "Рамкиране", "Излизане навън: метод и метафора", "Моето място или твоето? Тела и отделни сфери", "Материално и дискурсно пространство", "Съпротивата на покоя: хипертранс-гресивният феминизъм", "Обгръщане на пространството: краища и начала". В тази поредност Керстин Шандс се спира специално на пространствените метафори, използвани от феминистката критика и търси връзката им с анорексията, булимията, клаустрофобията. Сред ключовите метафори са тези на пещерата, на флуидността, материалната, трансгресивна метафора. Подобен е подходът и към системата от образи, включваща мостове, затвор, изгнаничество, пейзажи, празните полета, океаните и във връзка с тях специфично пространствените метафори на океански чувства; също така метафорите на павилиони, пиедестали, клетки, мобилност и движение, близост, кули, черупки.

Сред използваните понятия са хората, обвивката-мембрана, топофилията, параболичната крива, изследването на разстоянието между публичната и частната сфера, проекцията на публичния свят срещу частната сфера, ограждането и бягството, пространството на блаженството, гиноцентризма, пространствата на доместикацията (домове-къщи), вътрешното пространство, интерсубективното пространство, инвазията в женското пространство, външното пространство, параболичното, парадоксалното, персоналното, профанираното и святото (сакралното) пространство, пространството на женствеността (кухнята), прозрачното пространство, женопространството, географията на времето.

Накратко можем да обобщим, че изследването, от една страна, е строго конкретизирано и в тази посока уникално. Но също и (което се вижда от цитираните му параметри) по интересен начин енциклопедично обхваща тези основни измерения на темата. В това отношение то има пряка връзка с дневния ред на анализите на феминизма и по-точно на постфеминизма у нас, защото извън културната и информативна стойност, проблемът има изключително сериозни политически измерения, които като че ли по-рядко се споделят в едно общество на прехода. Приобщаването към този неотложен дневен ред изисква по-конкретно запознаване както с теоретичните проблеми, така и с ключови конвенционални и постмодерни творби на художествената проза, драмата и поезията, създавани от писателки жени, по-специално в литературата на САЩ, така системно представени от д-р Шандс.

Българската литература

© 2001 Литературен форум